Чингис хан е убил достатъчно хора, за да охлади цялата планета

Изследователи, анализиращи антарктически ледени кернове, са открили спад в нивата на въглероден диоксид в атмосферата между 1200 и 1470 г., което съвпада с нашествието на Чингис хан в Азия и на Черната смърт в Европа. Друг спад настъпва между 1560 и 1680 г., съвпадайки със завладяването на Америка и падането на династията Мин в Китай, пише IFLScience.

ОЩЕ: Кой е бил Чингис хан - воинът, основал Монголската империя

Ключов въпрос, който изследователите задават, е дали значителната загуба на човешки живот по време на тези събития може да обясни наблюдаваното намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Идеята е, че с по-малко хора обезлесяването ще се забави, позволявайки на повече дървета да растат и да поглъщат въглерод.

За да изследват това, учените проучили промените в моделите на глобално използване на земята от 800 г. сл.Хр. до наши дни с помощта на исторически селскостопански карти и данни за населението. Сред четирите събития монголското завоевание, водено от Чингис хан, е имало най-значително влияние върху климата.

Опустошителните завоевания на монголската армия са довели до израстването на 142 000 квадратни километра гора, премахвайки удивителните 684 милиона тона въглерод от атмосферата и причинявайки глобално намаление на емисиите на 0,183 части на милион (ppm).

За сравнение, Черната смърт, завладяването на Америка и падането на династията Мин са имали сравнително по-малко влияние върху атмосферния въглерод, намалявайки го съответно с 0,026 ppm, 0,013 ppm и 0,048 ppm.

Въпреки тези резултати изследователите са стигнали до извода, че нито едно от тези исторически събития не може напълно да обясни промените в климата, регистрирани в древните ледени кернове. Необходими са векове на дърветата, за да достигнат зрялост, а човешките популации трябва да са се възродили и възобновили обезлесяването, преди новият растеж да повлияе значително на въглеродните нива. Освен това емисиите от други региони вероятно ще компенсират улавянето на въглерод в изследваните територии.

ОЩЕ: Чингис хан може да е бил убит от пандемия

Но изследването предполага, че само монголското завоевание би могло потенциално да компенсира едновременните емисии от останалия свят, което да доведе до временно спиране на растежа на емисиите на CO2. Все пак изследователите отбелязват, че влиянието на Чингис хан върху климата, макар и забележимо, вероятно е било твърде малко, за да бъде открито в ледените ядра.

Значителните спадове на атмосферния въглерод през исторически периоди най-вероятно се дължат на природни фактори като вулканични изригвания, а не на човешка дейност.

По същество, докато ролята на Чингис хан в поглъщането на въглерод е завладяваща, изследването подчертава сложното взаимодействие между исторически събития и природни фактори, които оформят климата на нашата планета.