Чингис хан може да е бил убит от пандемия

Чумата не подбирала роб или цар

Чингис хан, известен в Монголия като Чингис хаан и роден под името Темуджин, изгражда най-великата империя, която светът някога е виждал. Простирайки се от изток на запад, Монголската империя е била приблизително 2,5 пъти по-голяма от Римската, владеейки всичко между Тихия океан и Каспийско море, пише ZME Science.

Според Уенпенг Ю, изследовател на човешката биология в Университета на Аделаида в Австралия, Чингис хан е бил на върха на политическата си сила, когато е починал. Изследователят казва пред Live Science, че Чингис хан е бил обичан от своите подчинени и слуги. „Това прави смъртта му от политическо убийство или отравяне много малко вероятна.“

За да определят вероятната причина за смъртта на хана, изследователите се запознали с най-разпространената болест, която върлувала сред монголските войски, както и сред техните врагове.

Най-важният източник на учените обаче е „Историята на Юен“, едно от официалните китайски исторически произведения, известно като „Двадесет и четирите истории“, поръчано по време на китайската династия Мин през 1370 г. – почти 150 години след смъртта на хана. Според древната книга между 18 август и 25 август 1227 г. Чингис хан се разболява, докато води кампания срещу Западна Ся. В рамките на осем дни от началото на заболяването, чиито симптоми включват треска, Ханът умира.

Преди това други изследователи предполагаха, че Чингис хан е починал от коремен тиф. Но Франческо Галаси, лекар и палеопатолог от университета „Флиндърс“ в Аделаида, отбелязва, че не се споменават други симптоми на коремен тиф, като коремна болка и повръщане.

Вместо това Галаси и колегите му установили, че описаните симптоми на Чингис хан най-много съответстват на тези на бубонната чума, една от най-смъртоносните болести в историята на човечеството.

Бубонната чума, известна още като Черната смърт, причинява три големи пандемии през 541, 1347 и 1894 г. В периода 1347 – 1350 г. Черната смърт убива една четвърт от населението на Европа, над 25 милиона души и още 25 милиона в Азия и Африка. 

Но чумата, която се причинява от изключително вирулентна, пръчковидна бактерия, наречена Yersinia pestis, винаги е покосявала хората в по-малък мащаб между пандемиите. И великият Чингис хан може да е бил една от многото ѝ жертви.

„Вместо грандиозни, изключително сложни или дори по-логически приемливи интерпретации (напр. тиф) за причината за смъртта на Чингис хан, описаната клинична картина и продължителността на заболяването, особено предвид общите обстоятелства на болестта, обхванала армията му още през 1226 г., предполагат по-разумно заключение и ретроспективна диагноза – чумата, най-древната, променяща историята и все още съществуваща болест“, пишат изследователите в International Journal of Infectious Diseases.

Търсенето на гробницата на хана

Разбира се, такива ретроспективни анализи не са застраховани от грешки след толкова време. Никога няма да разберем със сигурност какво е убило Чингис хан, освен ако не анализираме останките му, а това е вероятно никога да не се случи.

Според една легенда ханът поискал да бъде погребан без никакви отличителни белези, така че синовете му са се постарали много, за да скрият гробницата. Легендата гласи още, че гробът е бил отъпкан от 10 000 коня, за да не бъде открит никога повече.

„Според монголската култура телата на владетелите запазвали своята божествена сила след смъртта, следователно останките им са били погребвани на необозначени, силно защитени и непристъпни места, особено в планините, където се смятало, че са по-близо до рая. Други възможности включват погребение в яма, тайно изкопана в поле, или тялото дори може да е кремирано“, пишат изследователите.

Повечето експерти смятат, че Чингис хан е бил погребан някъде близо до родното си място в Хентий Аймаг, Североизточна Монголия, и че неговите потомци може да са погребани там заедно с него.

Не всичко е загубено обаче. През 2015 г. Албърт Лин от Калифорнийския университет в Сан Диего е създал научен проект, в който всеки може да допринесе, като маркира потенциалните места на гроба на Чингис Хан в сателитни изображения. Десетки хиляди хора са допринесли досега, което води до множество потенциални археологически обекти. Дори и гробницата на Чингис хан никога да не бъде открита, кой знае каква случайна археология може да възникне от това търсене.

ОЩЕ: Тези 5 древни владетели промениха света. Но телата им не са открити