Древна египетска работилница разкри тайните на балсамирането

Но макар че практиката на балсамирането съществува и се развива в Египет в продължение на много векове, много малко писмени свидетелства за това изкуство са оцелели до наши дни. Това са предимно непълни описания, оставени от древногръцките историци Херодот и Диодор Сицилийски, както и двама други автори, чиито свидетелства се считат за ненадеждни. Освен това доскоро бяха известни само два фрагмента от египетски папируси от римския период, към които през 2021 г. беше добавен трети, създаден по време на Новото царство – с хиляда и половина години по-стар.

Скромността на сведенията за изкуството на балсамирането може да се дължи на това, че дори по времето на фараоните това знание е било пазено в тайна и се е предавало само на избран кръг от свещенослужители. Този недостатък обаче се запълва чрез изучаване на други източници: изображения на отделни етапи на балсамиране, мумии, оцелели до наши дни, предмети на материалната култура.

Известно е, че още в епохата на Старото царство балсаматорите успешно се справяли с мумифицирането на телата. Те разбирали, че вътрешните органи се запазват много по-зле от кожата или мускулите, затова били отстранявани, а самото тяло било изсушавано, след което бивало увито в тъкани, напоени със смоли и масла. По-късно върху кожата започнали да се нанасят балсамиращи вещества, започнал да се отстранява главният мозък, а самата процедура станала още по-изтънчена и сложна. Но сложните процедури били скъпи и следователно недостъпни за повечето слоеве на египетското общество. 

Nikola Nevenov / LMU

Сега екип учени от Германия, Египет, Италия и Франция, ръководени от Максим Раже от Мюнхенския университет, и Филип Стокхамер от Института за еволюционна антропология на обществото „Макс Планк“, се заели да открият нови подробности за процеса на балсамиране в Древен Египет. В това им помогнали откритията, направени по време на разкопките в Сакара, най-големия некропол на Мемфис. Резултатите от работата на изследователите са публикувани в списание Nature.

Местните гробници и паметници обхващат период от около четири хиляди години: от времето на преддинастичния период и Старото царство (границата на IV – III хилядолетие) до епохата на Птолемеите и римското господство, т.е. първите векове на нашата ера. В хода изследванията е открита балсаматорска работилница, която се е намирала до пирамидата на цар Унас и е работила в района на 664 – 525 г. пр.н.е. От нея са се съхранили подземна зала за балсамиране (wabet) и останки от наземно съоръжение, което, както изглежда, е било ibu – отделна тента. Освен това тук са открити и погребални камери.

План на работилницата за балсамиране в Сакара Изображение: Maxime Rageot et al. / Nature, 2023

В залата за балсамиране археолозите открили тайник с керамични съдове, използвани при мумифицирането на телата. Някои от тях са запазили йератични и демотични надписи с имената на балсамиращите вещества, инструкции за употребата им (например „поставете на главата“), а в редки случаи – и с указание за длъжността на управителя на работилницата или на целия некропол. С помощта на газова хроматография – масспектрометрия, учените анализирали състава на органичните вещества, запазени в тези съдове. За тази цел те избрали 31 артефакта с добре запазени надписи. От гробните камери до помещението за балсамиране били взети още четири съда.

Керамични съдове, намерени в тайник в стаята за балсамиране Снимка: M. Abdelghaffar / Saqqara Saite Tombs Project / University of Tübingen

Химичният анализ разкрил широка гама от вещества, използвани от балсаматорите. Най-често съдовете съдържали остатъци от етерични и ароматни масла и смоли, получени от хвойна и кипарис. Освен това учените открили следи от етерично масло от кедър, елеми, смола от шамфъстък, дамара, животински мазнини, рициново масло, пчелен восък, естествен асфалт и растително масло (най-вероятно зехтин). В някои случаи молекулярните методи, заедно с надписите, позволили да се реконструират конкретни смеси, предназначени за една или друга процедура. Например три различни смеси са използвани за обработка на главата, едната от които се състои от елеми, животинска мазнина и вероятно зехтин.

Някои вещества, използвани от балсаматорите, имат антибактериално и противогъбично действие, други придават приятна миризма или например се използват при подготовката на ленените тъкани за обвиване. Всичко това показва, че нуждите на работилницата са били осигурявани от цяла промишленост: добивна, транспортна и преработвателна.

Районът за разкопки на проекта Saqqara Saite Tombs Project, с изглед към пирамидата на Унас и стъпаловидната пирамида на Джосер. Снимка: S. Beck / Saqqara Saite Tombs Project, University of Tübingen

Междувременно изследователите изяснили, че добре известните от древни текстове думи antiu и sefet може да имат и други значения. Така antiu обикновено се свързва със смирна, смола на тропическите дървета. Но пет съда от Сакара с такъв надпис съдържали смес от кедрово масло (или смола), животинска мазнина и масло (или отново смола) от хвойна или кипарис. Sefet обикновено се превежда от египтолозите като едно от седемте свещени масла, използвани в ритуала по отваряне на устата. Сега станало известно кои масла са подходящи за това: в три съда от Сакара с надпис sefet имало смес, състояща се от животински мазнини и втора съставка. В два случая това е смола (или масло) от хвойна или кипарис, а в един – елеми.

Повечето вещества от работилницата в Сакара са били вносни стоки. Това означава, че дори в древния свят търговските мрежи са имали широко международно глобално покритие. И така, естественият асфалт идвал в Сакара очевидно от района на Мъртво море. Продуктите, получени от шамфъстък, маслини, кедър, хвойна и кипарис, най-вероятно са били доставяни от Леванта или други райони на Средиземно море. От по-далечни места пристигали елеми и дамара, които се извличат от дървета, растящи в азиатските и африканските тропически гори.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Археолози откриха шумерска механа с веранда и хладилник