Геолози предсказаха края на Атлантическия океан

Океаните ни изглеждат вечни, но те не са тук за дълго: те се раждат, растат и един ден се затварят. Този процес, който отнема няколкостотин милиона години, се нарича цикъл на Уилсън. Атлантическият океан например се е родил при разпадането на суперконтинента Пангея преди около 180 милиона години и един ден ще затвори. А Средиземно море е това, което е останало от океана Тетис, съществувал някога между Африка и Евразия.

ОЩЕ: Древният океан Тетис бил причина за минали застудявания

За да може океан като Атлантическия да спре да расте и да започне да се затваря, трябва да се образуват нови зони на субдукция – места, където една тектонска плоча потъва под друга. Но зоните на субдукция трудно се формират, тъй като изискват плочите да се чупят и огъват, а плочите са много здрави. Изход от този "парадокс" е да се приеме, че зоните на субдукция могат да мигрират от умиращ океан, в който вече съществуват – Средиземно море – в девствени океани като Атлантическия. Този процес е наречен субдукционна инвазия, пише Phys.org.

Изследването показва за първи път как може да се случи такава директна инвазия. Моделиране, проведено от учените, прогнозира, че зона на субдукция, която в момента се намира под Гибралтарския проток, ще се разпространи по-нататък в Атлантическия океан и ще допринесе за формирането на система за субдукция в Атлантическия океан – огнен пръстен в Атлантическия океан, по аналогия с вече съществуващата структура в Тихия океан.

„Субдукционната инвазия по своята същност е триизмерен процес, който изисква усъвършенствани инструменти за моделиране и суперкомпютри, които не бяха налични преди няколко години. Сега можем да симулираме формирането на Гибралтарската дъга с много детайли и също как може да се развие в дълбокото бъдеще“, обяснява Жоао Дуарте, първи автор и изследовател от Instituto Dom Luiz към Факултета по природни науки на Лисабонския университет.

Това изследване хвърля нова светлина върху зоната на субдукция на Гибралтар, тъй като малко автори я считат за все още активна, тъй като значително се е забавила през последните милиони години. Според тези резултати неговата бавна фаза ще продължи още 20 милиона години и след това ще нахлуе в Атлантическия океан и ще се ускори. Това ще бъде началото на рециклирането на кората от източната страна на Атлантическия океан и може да е началото на края на самия Атлантик, който започва да се затваря.

ОЩЕ: Геолози намериха обяснение за разломите в Тихоокеанската плоча

„Има две други зони на субдукция от другата страна на Атлантическия океан – Малките Антили в Карибите, и Шотландската дъга, близо до Антарктида. Но тези зони на субдукция са нахлули в Атлантика преди няколко милиона години. Изучаването на Гибралтар е безценна възможност, защото позволява наблюдение на процеса в ранните му етапи, когато той просто се случва“, добавя Жоао Дуарте.

Като цяло изследването показва, че субдукционната инвазия вероятно е общ механизъм за започване на субдукция в океаните от атлантически тип и по този начин играе фундаментална роля в геоложката еволюция на нашата планета.

Констатацията, че Гибралтарската субдукция все още е активна в момента, също има важни последици за сеизмичната активност в района. Зоните на субдукция са известни с това, че предизвикват най-силните земетресения на Земята. Например като Лисабонското земетресение от 1755 г.

То се случва в 9:20 сутринта на 1 ноември 1755 г. и е последвано от цунами и пожар. Според съвременни изследвания магнитудът на земетресението е около 9, а епицентърът му се е намирал в Атлантическия океан на около 200 км западно-югозападно от нос Сау Висенте.

Лисабон, столица на Португалия и нейната колониална империя - сред най-големите градове в Европа по онова време - е почти напълно разрушен. Броят на жертвите се оценява на между 60 000 и 100 000 души, вкл. около 10 000 души в Мароко.