Химици разрешиха 400-годишна алхимична мистерия

Алхимиците за първи път откриват гърмящото злато преди повече от 400 години. Изготвено от златен хлорид и амоняк, този експлозив се отличава не само със своя смъртоносен потенциал (експлозивната му сила на единица маса е много по-висока от тази на черния барут), но и с необичайния си ефект. След детонация то оставя странен лилав дим, който не прилича на дима от барута.

ОЩЕ: Тайната на Философския камък

Група учени от университета в Бристол (Великобритания), ръководени от химика Саймън Хол, са публикували статия, в която обясняват защо се получава този специфичен дим. Работата е публикувана на уебсайта на електронния архив за препринт arXiv.

От алхимията към съвременната химия

През XVI век алхимиците били обсебени от идеята за превръщането на оловото в злато. Те често експериментирали с неблагородни метали и други химически елементи. Макар че не успели да получат желания „жълт метал“, експериментите довели до неочаквано откритие – експлозивно вещество, което по-късно е наречено „гърмящо злато“.

Синтезът на това взривно вещество е описан за първи път през 1585 г. от немския алхимик Зебалд Шверцер в неговата книга Chrysopoeia Schwaertzeriana. По-нататъшните изследвания на „гърмящото злато“ от учените Робърт Хук и Антоан Лавоазие през XVII и XVIII век подобряват процеса на получаване на веществото. А съвременната наука значително съкращава времето, необходимо за създаване на „гърмящо злато“. Ако по-рано това отнемало четири до пет дни, сега са необходими само няколко минути.

Въпреки че рецептата за взривното вещество е ясна и добре изучена, една мистерия останала неразрешена: защо при детонацията на „гърмящо злато“ се появява лилав дим?

Учените в миналото смятали, че причината за ефектния дим може да са златните частици. Изследователите дори имали косвени доказателства в подкрепа на тази хипотеза. Например германо-холандският алхимик и аптекар от XVII век Йохан Глаубер пише в бележките си, че „саждите“ от дима, възникващ от експлозията на „гърмящо злато“, понякога се използват за позлатяване на предмети. Макар и това да може да сочи, че хората в миналото са подозирали за съдържанието на златни частици в дима, това никога не е било тествано или доказано от съвременната наука.

Съвременни изследвания

Химикът Саймън Хол и колегите му от Бристолския университет се заели да проверят хипотезата. Учените първо получили „гърмящо злато“ в лабораторията. След това образецът от пет милиграма бил детониран върху алуминиево фолио. А после събрали дима с помощта на медни решетки и го анализирали под трансмисионен електронен микроскоп.

Изследователите успели да установят златни наночастици в образците и дори да получат изображения от тях. Резултатите от работата потвърдили изложената по-рано хипотеза, че цветът на дима от „гърмящо злато“ се дължи именно на златни наночастици, пояснява Хол.

ОЩЕ: Истински вещици и магьосници, съществували в историята

Сега британските химици планират да използват аналогичен метод за изследване на естеството на дим, получен при взрив на други метални съединения, като платина, сребро, олово и живак.