Извънземни или мутанти?

Seguchi N et al. / PLoS ONE / CC BY 4.0

Дългоглавите – кои са те?

Когато изучават древни погребения в различни части на света, археолозите често откриват човешки черепи с необичайна форма – сплескани, удължени, конусовидни. Много народи са се занимавали с такава модификация. За това свидетелстват и писмени източници, рисунки и скулптурни изображения.

Още Хипократ през V век пр.н.е. говори за африканско племе на дългоглави – макроцефали. По-късно Плиний Стари и Страбон пишат за модификацията на черепите.

Смята се, че обичаят се е зародил преди около десет хиляди години, през неолита. Най-ранните находки датират от това време – в пещерата Шанидар в Ирак. Защо е възникнала такава традиция, не е известно с точност. Може би това се дължи на идеите за красота, които са доста своеобразни. Например жените от съвременното африканско племе мурси вкарват огромни чинии в устните и ушите си.

Има предположение, че формата на черепа е определяла принадлежността към определено племе, култура, религия или е подчертавала социалния статус. На древноегипетските фрески и барелефи всички владетели, като се започне от Ехнатон, както и членовете на царските семейства, са изобразени с необичайно удължени глави.

През бронзовата епоха (III – II хил. пр.н.е.) черепите си удължавали скотовъдците от степния пояс на Евразия – сарматите и близките до тях алани, както и хуните. По-късно това се разпространява в цяла Европа.

Обичаят да се омотават главите на бебетата е запазен в някои департаменти на Франция, в южната и западната част на Русия, в Кавказ, а също и в Скандинавия до ХХ век. А сред африканското племе мангбету – практически до наши дни.

Деформирани черепи се откриват на всички континенти. Особено много от тях има в погребенията на културата Паракас, която е съществувала в западната част на Перу през VIII – II век пр.н.е. Това са много интересни образци. Изглежда, че хората от Паракас са могли да придадат на черепа всякаква форма. Умели хирурзи извършвали и трепанация.

Японският феномен

В края на 50-те години на миналия век на остров Танигашима в Южна Япония, в град Хирота, археолозите са открили некропол от III – VII век. Това са погребения на айните – коренните жители на Японския архипелаг. Много от черепите били странни, почти кубични.

През 2005 – 2006 г. японски учени, съвместно с американски изследователи, извършили 3D морфометричен анализ на черепите и ги сравнили с находки от същия период от некропола Дойгахама на остров Хоншу и по-стари останки от епохата Джомон от съседния остров на Кюшу.

Черепите от Хирота (както мъжки, така и женски) значително се отличават: те са сплескани хоризонтално, тилната част е скъсена, а теменната част е сплескана. И така повече от четири века.

Историците са установили, че през III век на южните острови на Японския архипелаг бронзът е заменен от железни изделия, появява се технологията за отглеждане на ориз, населението рязко се увеличава и етническият му състав се променя.

Може би, предполагат изследователите, в Хирота са погребани представители на коренно население, които са се опитали да се отделят от пришълците чрез модифициране на черепа, за да подчертаят своята идентичност.

Последствия за здравето

Любителите на конспиративните теории и „алтернативната история“ са склонни да виждат дългоглави извънземни или техните потомци. Основният им аргумент е, че е невъзможно изкуствено да се придаде такава форма на главата без сериозно нарушение на мозъчните функции. Всъщност обаче не е сложно.

Човешкият череп се състои от две дузини кости, свързани със зигзагообразни шевове. Конструкцията му е доста гъвкава, особено при децата. Подвижността е необходима за растежа на главата, който продължава до 20 – 25 години. След това шевовете вкостеняват.

При новородените костите на черепа са меки и главите им са толкова еластични, че може буквално да се меси с ръце. Ако бъде увит с ленти или фиксиран по друг начин, черепът ще приеме всякаква форма.

Индианците от предколумбовите цивилизации на Южна и Централна Америка – инките и маите – поставяли главата на бебето в специална люлка с капак, за да притиска главата. Така детето израствало с издължен и скосен назад череп.

Изучаване на образци от Перу не разкрило статистически значими разлики в обема на черепа между изкуствено деформираните и нормалните черепи. Това развенчава друг мит: че мозъците на дългоглавите са били много по-големи.