Микроорганизми-стопаджии яздят охлюви, за да стигнат до желаната цел

Но докато сърфирането на охлюви помага на тардиградите да се разпръснат на нови места, покритието от слузта на охлювите често се оказва фатално за тях.

Пред тези явления науката е безпомощна

Блуждаещите „дяволски“ огньове. Нерядко нощем над блата или над открити полета, където няма пречки за погледа, се виждат тр...

Прочети повече

Дължината на тардиградите е от 0,05 до 1,2 милиметра и могат да живеят почти навсякъде на Земята, където има течна вода: в океаните, в реките и езерата, както и в мокрите буци от лишеи и мъхове, които растат по скалите и дърветата. Водните мечки могат също така да издържат на обстоятелства, които биха били фатални за повечето форми на живот, като екстремни температури, смазващо налягане, ултравиолетова (UV) радиация, вакуума в космоса и дори изстрелване от високоскоростен пистолет, като упражняват суперсила, известна като анхидробиоза - изхвърлят почти цялата вода в тялото си. В тази изсушена и набраздена форма, тардиградите могат да оцелеят при всякакви условия и да се запазят в продължение на години; някои тардигради, които са били замразени в продължение на 30 години, бяха успешно реанимирани през 2016 г. и веднага започнаха да се размножават, съобщи „Лив Сайънс“.

Въпреки че тардиградите могат да плуват и да ходят, техните малки крачета не ги носят много далеч. Затова тардиградите, които търсят ново място, се нуждаят от външна помощ, като например вятър, течаща вода или услужливо животно-гостоприемник, което е достатъчно влажно, за да поддържа живота на пътника.

Малко се знае за начина, по който тардиградите взаимодействат с охлювите в естествените им местообитания, но тъй като водните мечки често живеят рамо до рамо със сухоземните охлюви (които са известни с влажността си), изследователите подозират, че охлювите потенциално са "перфектни превозни средства за тардиградите", за да пътуват от място на място, според проучване, публикувано в списание Scientific Reports.

"Проверявайки наличната литература, установихме, че тази тема е почти неизследвана", казва водещият автор на изследването Зофия Княжевич-Парулска, асистент в Института по биология на околната среда в Университета "Адам Мицкевич" (UAM) в Полша, и съавторът Милена Рошковска, докторант в катедрата по биоенергетика на UAM.

Колкото една кредитна - толкова пластмаса поглъщаме на седмица

Неотдавнашно проучване установи, че хората консумират по 5 грама микро- и нанопластмаса всяка седмица – еквивалент на една кредит...

Прочети повече

Единственото предишно изследване по темата - датиращо отпреди повече от 55 години - описва наблюдения на тардигради, които пътуват, като се возят в червата на охлюви, след като са изядени, а след това излизат с изпражненията на мекотелите, казват изследователите в имейл до „Лив Сайънс“.

За да проверят хипотезата си за стопаджиите, авторите на изследването са събрали охлюви Cepaea nemoralis и тардигради Milnesium inceptum; двата вида съжителстват в сухоземни екосистеми в Западна Европа, като и двата са най-активни при влажни условия. Черупките на горските охлюви са с диаметър до 22 мм, което ги прави добри кандидати за пренасяне на тардигради, съобщават изследователите.

В своите експерименти учените изпращат охлюви да пълзят през капки вода и през парчета мъх, съдържащи тардигради, за да видят колко "прасенца" ще вземат охлювите.

Активните и тунинговани тардигради лесно се прилепвали към покритите със слуз тела на охлювите за кратки разходки; охлювите пренесли 38 тардигради стопаджии от капки вода и събрали 12 тардигради ездачи от мъх. Но лепкавата слуз, която покрива охлювите, има и смъртоносен недостатък, след като засъхне върху малките тела на тардиградите. Само малка част от тези, които били покрити със засъхнала слуз от охлюви - около 34% - можели да бъдат съживени след 24 часа. За сравнение, 98% от тези от контролната група, които не са били покрити със слуз, са станали отново напълно активни, след като са били рехидратирани.

Как климатичните промени влияят върху ареала на дивите пчели-опрашители

Пчелите са като кислорода – те са навсякъде, невероятно важни за нас и в по-голямата си част са невидими. Въпреки че често ги пре...

Прочети повече

Дори ако новият дом на пътуващата тардиграда е само на няколко сантиметра разстояние, това все още е достатъчно далеч, за да се подобри генетичното разнообразие сред различните популации на водните мечки, според проучването. Това има решение, стига стопаджията тардиграда да избегне задушаване от слузта на охлюва преди края на пътуването си.