Мирис на трева и сяра: учени разказаха какво се случва във вътрешността на торнадо

Нека си представим, че някой е бил уловен от торнадо. Той няма да може да остане във вихъра много дълго, тъй като вятърът ще го изхвърли обратно на земята. В този случай, поради фрагментите, ще получи много наранявания. Но какво ще помирише, чуе и види, ако бъде отнесен от торнадо?

Мирис на трева и сяра

Според ловеца на бури Тим Самарас торнадото всъщност мирише много приятно. Самарас казва, че оцелелите от циклони често съобщават за приятната миризма на прясно окосена трева, водопади или влажна земя след буря. В това има логика, ако се замислите какво е "преработил" циклонът. Но торнадо, "дъвчещо" на останките на къща мирише по-малко приятно от пролетните лилии, например на природен газ или сяра.

По време на кариерата си като ловец на бури Самарас се е сблъсквал с много торнада.

"Да бъдеш близо до торнадо, е нещо невероятно. Потокът от вятър, който се появява в торнадото, действително издава звуци. Ако торнадото е в открито поле, то звучи като водопад. Ако е в населено място, става по-гръмотевично“, обяснява Самарас.

Във вътрешността на торнадото може да се чуе и звук от апокалиптично бръмчене, биене или вибриращ тътен.

Свободната зона

След като преодолее силния мирис на сяра и чуе звук, подобен на рев на товарен влак, човекът със сигурност ще бъде зашеметен. Но какво ще види на това чудовищно място?

Учените не са напълно сигурни. Няма визуални наблюдения от вътрешността на торнадо, тъй като то създава изключително силни и опасни условия. Ако поставим камери на пътя на торнадо, те или ще бъдат повредени от силните ветрове и въртящите се отломки, или ще бъдат обсипани с кал и вода, което ще ги направи неспособни да създават полезни изображения.

Експертите обаче имат някои идеи за вътрешната структура на торнадото, получени с помощта на инструменти, наречени мобилни доплерови радари. Специалистите са в състояние да управляват тези сложни инструменти в близост до торнадо, но спират на безопасно разстояние.

Така експертите са разбрали, че в центъра на торнадо често има чиста зона или поне зона без дъжд и отломки. На това място също духат много силни вертикални ветрове, които понякога са достатъчно силни, за да отнесат настилката от пътищата.

Това свободно пространство е заобиколено от пръстен от силен дъжд и отломки, които обикновено се движат навън, настрани от центъра на торнадото. Областите с проливен дъжд, които са малко по-далече от торнадото, на свой ред понякога спираловидно се завъртат навътре към областта на въртене, подобни спирални ивици, които се простират навън.

Учените също са научили, че много торнада всъщност не се спускат от облака към земята. По-скоро те се образуват на земята и бързо се издигат нагоре. И често за по-малко от минута.

"Зоната на смъртта"

През 2017 г. учени от университета Конкордия (Канада) заявиха, че са открили причината за появата на "зона на смъртта", тоест област с ниска температура и плътност във вътрешността на торнадото.

„Тъй като въздушните джобове (редуване на възходящи и низходящи потоци в турбулентна среда) се движат от външната периферия на вихъра към неговия център, то те се разширяват, в резултат на което температурата и плътността спадат“, казва водещият автор на изследването Джорджис Ватистас. Той отбелязва, че неговият екип е "успял да определи причината за спадането на температурата във вътрешността на вихрите за първи път в историята".

Проведени от учените компютърни симулации показали, че температурата във вътрешността на торнадото е спаднала от 27 на 12 градуса по Целзий, а в центъра на торнадото плътността на въздуха се е снижила с 20 процента. Приблизително същите условия, както отбелязват експертите, съществуват в планините на надморска височина от около осем километра.

По такъв начин учените твърдят, че са разрешили дългогодишна мистерия, свързана с торнадото, ударило град Скотсблаф в Небраска (САЩ) през 1955 г. Тогава в центъра на торнадото е регистрирано рязко понижаване на температурата и съдържанието на кислород.