Островът на прокълнатите. Мистериозното изчезване на пазачите на фара

Загадъчният Елан Мор

Фарът на скалистия остров Елан Мор близо до най-високата точка на архипелага Фланан, известен още като „Седемте ловци“, е построен през 1899 г. – само година преди трагедията, донесла печална слава на това място. През последния половин век, от началото на 70-те години на миналия век, когато фарът е автоматизиран, островът се смята за необитаем.

Но Елан Мор никога не е бил истински населен. Освен фара и острите скали на острова има само старинен параклис. Смята се, че той е издигнат през VII век от ирландския епископ Фланан, който по-късно е канонизиран. Според легендата Фланан, чието име носи архипелагът, бил отшелник и известно време проповядвал по тези места.

Не е изненадващо, че от незапомнени времена Елан Мор предизвиква страхопочитание сред поклонниците и посетителите на острова. Странните суеверия и ритуали са се превърнали в традиция тук: например, вярвало се е, че пристигащите на острова трябва да обиколят параклиса на колене – може би за да успокоят духовете, които живеят тук. Много от тези, които са посещавали острова, говорят за особена мистична атмосфера на това уединено място.

Поколения местни пастири от векове водели стада овце на паша тук, но никога не оставали да нощуват. Те наричали Елан Мор „другата страна“, намеквайки, че това място е свързано с паранормалното.

След като фарът е завършен, на Елан Мор пристигат първите пазачи. Те са четирима: Томас Маршал, Джеймс Дукат, Джоузеф Мур и Доналд Макартър. Трима от тях трябва да пазят фара, като се сменят. Веднъж на всеки две седмици на Елан Мор пристига кораб с продукти – единствената им връзка с външния свят.

В началото на декември 1900 г. Джоузеф Мур заминава в двуседмичен отпуск. Тъй като е на „голямата суша“ по време на мистериозния инцидент на фара, само той има късмета да остане жив.

Без следа

Първите странности на Елан Мор са докладвани от екипажа на парахода „Архтор“, пристигнал в пристанището на град Лейт. На 15 декември 1900 г., когато корабът минава край острова, фарът не свети. Това е записано в бордовия дневник.

Няколко дни по-късно за Елан Мор трябва да тръгне кораб с Джоузеф Мур, но поради лошото време отплаването е отложено с една седмица. Когато Мур най-накрая стъпва на скалистия бряг на острова, никой от пазачите не излиза да го посрещне. На кея не е извършена необходимата подготовка преди пристигането на кораба, а знамето не е издигнато на пилона.

Chris Downer / CC BY-SA 2.0

Подозирайки, че нещо не е наред, Мур е първият от пристигналия екип, който се изкачва по стръмния скалист склон към фара. По-късно той признава, че още в този момент е изпитал непреодолим страх и е предчувствал неприятности. Два дни по-късно той описва впечатленията си:

Когато стигнах до портата, установих, че е залостена. Отидох до входната врата, водеща към кухнята и килера, но тя също беше затворена, както и тази зад нея. Но самата врата на кухнята беше отворена. Когато влязох, забелязах огнището, което беше угаснало преди няколко дни. Успях да вляза в жилищните стаи, където видях празните легла, сякаш пазачите ги бяха оставили рано сутринта. Не губих повече време. Беше очевидно, че се е случило нещо сериозно.

Сякаш нещо било изненадало тримата мъже. На кухненската маса имало чинии с месо, картофи и краставици. Вечерята била полуизядена, а единият стол бил обърнат, сякаш някой от пазачите го е съборил в бързината. Въпреки че било забранено фарът да бъде оставян без надзор, нещо принудило пазачите да напуснат поста си.

Това предположение се потвърждавало от факта, че един от трите дъждобрана останал да виси на входа. Трябва да се е случило нещо необичайно, че опитният пазач да си забрави връхната дреха в средата на декември. Но в този случай не е ясно защо, бързайки, са намерили време да затворят плътно входната врата и портата след себе си.

След като Мур се връща при останалите и докладва, капитанът на кораба Джеймс Харви и неговият екипаж претърсват брега – но без резултат. Оказва се, че Маршал, Дукат и Макартър буквално са се изпарили, без да оставят следа. Същата вечер капитанът Джеймс Харви отплава от острова и от най-близката телеграфна станция изпраща телеграма до Центъра за управление на шотландските фарове:

Ужасно нещастие е сполетяло Фланан. Трима пазачи, Дукат, Маршал и един временен, са изчезнали от острова. Пристигнахме там този следобед и не открихме признаци на живот на острова.
Изстрелях сигнална ракета и тъй като отговор не последва, оставих Мур на брега. Той се качи до фара, но не намери пазачите там. Съдейки по спрелия часовник и други знаци, нещо се е случило преди около седмица. Горките хора сигурно са били отнесени от скалата или са се удавили, докато са оправяли крана или нещо подобно.
Настъпва нощ. Не можем да останем и да продължим търсенето, но ще се върнем утре сутринта и ще се опитаме да разберем нещо за тяхната съдба. Оставих Мур, Макдоналд, навигатора и двама моряци на острова, за да поддържат огъня на фара, докато не дадете допълнителни инструкции.

Една от първите версии за случилото се е предположението на капитан Харви, че пазачите може да са били отнесени в морето от кея или от високата скала. И въпреки че нито едно от телата никога не било изхвърлено на брега, тя и до днес се смята за най-правдоподобната. Това обяснение обаче не отговаря на основния въпрос: защо и тримата мъже е трябвало да напуснат фара почти едновременно, докато един от тях толкова е бързал, че не си е направил труда да облече дъждобран?

Странните записки

Няколко дни по-късно пристига Робърт Мюрхед от управлението на фаровете за подробно разследване. Той познавал изчезналите и лично одобрил Маршал, Дукат и Макартър като пазачи.

След като проверява показанията на Джоузеф Мур и капитан Джеймс Харви, Мурхед се обръща към записките в бордовия дневник, воден от пазачите. В него те съобщават за изпълнението на работата на фара и описват промените във физическото и психическото си състояние.

Мюрхед веднага обръща внимание колко различни са последните записки в дневника от предишните. Така, съдейки по противоречивите бележки от 12 декември, оставени от втория помощник Томас Маршал, главният пазач Джеймс Дукат бил много тих, а опитният моряк Доналд Макартър направо плачел.

Маршал споменава също „силни ветрове, каквито не помня през последните двадесет години“, въпреки че на 12, 13 и 14 декември в региона не са регистрирани бури. Според докладите е имало само една силна буря близо до Елан Мор, и то на 17 декември, тоест няколко дни след трагедията. Ако фарът действително е бил връхлетян от природно бедствие, то не може да не е било забелязано от съседния остров, който се намира наблизо.

Въпреки това записът от 13 декември гласи, че небивалите ветрове не стихнали два дни подред. И тримата мъже се молели за края на бурята, въпреки че никой от тях не бил религиозен преди пристигането си на Елан Мор. Пазачите можели да преживеят лошото време в здравия фар, разположен на най-високата точка на архипелага, но по някаква причина били уплашени като малки деца. Последният лаконичен запис от 15 декември гласи:

Бурята утихна, морето е спокойно. Бог е над всичко.

След прегледа на дневника въпросите стават още повече. Сега Мюрхед се усъмнява както в точността на информацията, която е прочел, така и в здравия разум на Маршал, Дукат и Макартър. Лудостта на пазач ли е станала причина за трагедията? Може би един от тях е убил другарите си и е хвърлил телата им във водата, след което се е самоубил?

В официалния доклад Мюрхед все пак включва версията, предложена преди това от капитан Харви – че тримата несретници са били отнесени в морето. Като едно от доказателствата служи нова улика, намерена на кея: парчета въже, които е трябвало да бъдат съхранявани в кутия близо до подемния кран, разположен на скалата на 30 метра над кея. И въпреки че това обяснение не убеждава напълно ръководството на шотландските фарове, то е единствената реалистична версия на случилото се.

Последствията

Благодарение на вниманието на пресата трагичната история за изчезването на пазачите на фара бързо получава обществен отзвук и също толкова бързо започва да се сдобива с всякакви измислици.

Не закъсняват и откровени конспиративни теории, свързани с намесата на чужди държави, контакти с извънземен разум или отвличането от раса от ниски хора, за които се твърди, че обитавали местните скали от древни времена. Може би именно поради тези слухове следващите пазачи на фара на остров Елан Мор многократно съобщавали за странни гласове, които им се причували във виенето на вятъра, викайки имената на изчезналите мъже.

Интересът към тази мистериозна история не е отслабнал и досега. През 2019 г. излезе филмът „Изчезването“ с Джерард Бътлър, чието действие се развива точно на остров Елан Мор. Заслужава да се спомене и трилърът на Робърт Егърс с красноречиво заглавие „Фарът“ с Уилям Дефо и Робърт Патинсън.

И двете ленти по някакъв начин описват случилото се на острова. Що се отнася до истината, вече не е възможно да се каже със сигурност какво всъщност се е случило през декември 1900 г. на Елан Мор. Единственото нещо, което е извън съмнение, е, че споменът за тази трагедия ще продължи да вълнува умовете на любителите на мистиката и загадките.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Мистерията на изчезналия самолет, който така и не е намерен