Полевите тестове за наркотици - за колко време ги откриват и какво е положението в България

Въпросът се свежда до изборът между свободата да правят каквото искат и отговорността с тези действия да не нарушат правата на другите, като правото им на живот. Наркотиците са масово употребявани от правоспособни водачи, особено от възрастовата група под 35 години и главното им притеснение е да не бъдат заловени, а не че могат да убият някой на пътя. Това е следствие от недостатъчната информираност относно времето на детекция на полевите тестове и от недооценяване на ефектите от употреба на наркотици върху способността за адекватно поведение на пътя, последното е пряко следствие от ефектите им. За първата част на проблема известна заслуга имат и някои служители на полицията, които,поради неинформираност или по други причини, действат с нереално дълги времена за детекция от порядъка на седмици. Така търсеният превантивен ефект постига обратен резултат, водещ до подозрение в корупция и до срив в доверието и смисъла на тези проверки. Другото, по-притеснително е, че употребяващите наркотици недооценяват ефектите им, като често погрешно се самооценяват, смятайки, че само един-два часа след отшумяване на ефектите от надрусване са напълно достатъчни, за да могат безопасно да шофират.

Чувствителност на полевите тестове

Процесът по детекция може буквално да се опише като "хващане" – молекулите на наркотичното вещество се захващат от специално синтезирани за всеки наркотик протеини в т.нар. биосензори.

Една от най-важните характеристики на полевите тестове за наркотици е чувствителността им. Тя се измерва в нанограм на милилитър и дава минималното количество наркотично вещество, което теста може да "хване", за да даде положителен резултат.

Чувствителността на теста определя времето (прозореца) на детекция за даден наркотик. Концентрацията на наркотичното вещество в слюнката зависи от редица индивидуални фактори като вида на дрогата, телесното тегло, скоростта на метаболизъм на организма, комбинацията с други наркотици и алкохол, приема на течности, храна и др. Това води до относително широки граници на прозореца на детекция, при едни индивиди може да е по-малък, а при други по-дълъг. За ползваните в момента от КАТ полеви тестове, типичните времена за детекция са:

1. THC - марихуана, канабис, хашиш: 12 часа;

2. Амфетамин, метамфетамин, екстази: 60 часа;

3. Кокаин, крек (и производни): 24 часа;

4. Опиати - хероин, морфин, кодеин: 48 часа;

ВМРО: Дрогираните шофьори да работят в моргите и реанимации, където има жертви на катастрофи

Дрогираните шофьори да работят в моргите, реанимациите и травматологиите, за да видят какво са причинили на жертвите си! Искаме и по-ви...

Прочети повече

5. Бензодиазепин (и производни): 36 часа

Дадените времена са усреднени, индивидуално могат да бъдат както по-къси, така и по-дълги.

Най-простото и логично решение е въздържане от шофиране след употреба на дрога.

Може ли да бъде измамен полевият тест за наркотици?

По света и в частност в България има направени множество опити за откриване как да се измами полевият тест. За нашите ширини това за съжаление е типично поведение, дължащо се на комбинация на народопсихология, липса на компетентност и чувството за безнаказаност от многобройните примери във всекидневието ни. Истината е, че повечето методи нямат никакъв ефект, а тези, които имат, е краткотраен и то само за някои наркотични вещества.

Над 2 000 души, шофирали дрогирани, са заловени от началото на годината

Пътната полиция е заловила от началото на годината над 2 хиляди шофьори, които са управлявали под въздействие на наркотици и упойващи в...

Прочети повече

Опитите да се измами полевият тест водят до два съществени риска. Първият проблем е, че някой от ефективните "трикове" създават сериозен риск за здравето (и живота) на тези, които го ползват. В крайна сметка това е техен избор, всеки индивидуално решава кое е по-добре - да изтърпи наказанието при залавяне с дрога или да рискува да остане инвалид до живот.

Вторият, по-сериозен проблем е придобиване на фалшиво чувство за сигурност, което води до увеличен риск от причиняване на тежки последици не само на тях, на техните близки които те возят, но най-вече на други участници в движението, нямащи никаква вина.

История на проверките в България

Проверки за употреба на наркотици на пътя започнаха преди около 8 години, като до 2015 г. те бяха съвсем редки, поради недостатъчната техническа обезпеченост на МВР с технически средства. През 2016 г. КАТ закупи 8000 полеви теста за наркотици DrugCheck3000, благодарение на които проверките станаха по-чести, макар и далеч от практиките в развитите държави.

Във всички държави от ЕС има ясно отчетена статистиката в посока на увеличена честота на шофиране след употреба на дрога. Положението в България не се различава съществено, разликата спрямо държавите от Западна Европа може да се наблюдава единствено по видовете на дрога които се употребяват масово у нас, очевидно поради по-малката покупателна способност. През последните две години МВР увеличава тестването за наркотици на пътя, като за целта през 2019 г. увеличи ресурса си, като закупи допълнително тестове. Очакванията са,че през 2020 г. тестването на шофьори за употреба на дрога ще се увеличи значително.

1800 дрогирани шофьори заловени само за половин година

Все повече пияни и дрогирани шофьори сядат зад волана. Това показва проверка на “24 часа” след запитване до Пътна полиция з...

Прочети повече

Нови по-строги наказания от 2020 г.

Злощастното събитие, при което загина Милен Цветков, е повод за поредната реактивна законодателна инициатива. Предвижда се драстично увеличаване на наказанията, спиране от движение на превозното средство до 5 години и други мерки, като задължително лечение на заловените нарушители в психиатрични отделения към затворите.

При такива сериозни промени в наказанията, въпросът за времето на детекция е важен. Нека да обърнем внимание на законодателството. До 2018 г. то беше с много пропуски и противоречия, които даваха голяма свобода на тълкуване и интерпретации. Значителни изменения бяха направени от предишното народно събрание, като най-важната е въвеждането на "нулева толерантност" към шофирането с дрога. Терминологията "под въздействие" се смени на "след употреба на наркотични вещества…". България не е единствената държава, която премина към нулевата толерантност при шофиране след употреба на наркотици. Друг е въпросът дали това промени ситуацията. Наказанията станаха по-сериозни, но от тях засега не се забеляза съществена промяна в поведението на пътя.

Проблемът е в многото възможности за заобикаляне на наказанията, ползвани ако можеш да си позволиш добри адвокати или ако имаш дебели връзки. Това е проблемната практика в България тъй като дава силни сигнали за безнаказаност. Докато това не се промени, нито увеличените проверките на пътя, нито увеличените наказания ще променят съществено ситуацията към по-добро. По-вероятно е всичко да остане в графата "всяко чудо за три дни", като само цената за откупуване се увеличи.

Нулева толерантност

5000 пияни и 1500 дрогирани шофьори са заловени от началото на годината

Масови проверки срещу пияните и дрогирани шофьори по Черноморието. Близо 5000 пияни водачи и рекорден брой дрогирани - над 1500, са хва...

Прочети повече

Това означава, че откриването на следи от наркотични вещества в организма на шофьора е от значение, а не количеството им. Следите от наркотик могат да се открият в различни части на организма, като най-лесни за тестване са урината и слюнката, но също така кръвта и др., като прозореца на детекция е различен за всяка биологична проба и наркотик. Практиката за проверки на шофьори в световен мащаб е да се тества по проба от слюнка, защото тя дава ясен сигнал, че дрогата е била употребена сравнително скоро, без значение дали ефекта от надрусване е минал. В това има определена физиологическа логика, тъй като, въпреки че ефекта от надрусване може и да е по-краткотраен, след това обикновено има вторични негативни ефекти, влияещи на реакциите при шофиране.

Физиологията на изхвърляне на наркотиците от тялото

След употреба, наркотикът постъпва в кръвообращението, от където навлиза в мозъка за да окаже своето психотропно въздействие. Тялото веднага започва разграждането нанаркотичните вещества до техните метаболити, които се отделят през отделителната система. Този процес отнема различно време за всяко вещество, обикновено от няколко десетки минути до няколко десетки часа. През този период наркотиците могат да се открият в кръвта, а повечето от тях лесно преминават клетъчната мембрана на слюнчените жлези и оттам проникват в слюнката. Слюнката, от своя страна, съдържа ензими, които също разграждат бързо наркотика - затова след изчерпването им в кръвта, те изчезват, с малко закъснение и от слюнката. Това е причината концентрациите на наркотика в кръвта и в слюнката да имат почти идентични криви на спад. В България КАТ ползва слюнчени полеви тестове за проверка на шофьори. Не се ползват тестове за урина, пот, коса или др.,тъй като прозореца им на детекция съществено се различава от този в кръвта. Фактически тестването на шофьори за наркотици по урина е отхвърлено почти в целия свят и защото има много висок коефициент на фалшиви позитивни тестове.

Фалшив позитивен тест

Важно е да се отбележи, че полевите тестове дават индикативен резултат, затова след положителен тест следва даване на проба от кръв или слюнка за анализ с GS-MS газ-хроматографски (или друг подобен) метод. Фалшив позитивен тест е този, който не е бил потвърден с такъв анализ. Резултатите на GS-MS анализа имат реална доказателствена сила в съда. Практиката в повечето държави е потвърждаващият тест да се прави с кръвен тест. Някой напреднали държави въведоха и потвърждаване по слюнчена проба, тъй като тя има редица предимства, сред които е почти 100% потвърждаване на полевите тестове. В България към момента потвърждаването се прави по проба от кръв.