Пророчества за 2024 г. Как да се научим да предвиждаме бъдещето?

Какво е подготвила съдбата?

В началото на 21. Век в медиите активно се обсъждаше сблъсък на Земята с планетата Нибиру. Апокалипсисът се очакваше през май 2003 г. После краят на света беше отложен за 21 декември 2012 г. – според календара на маите. Астрономите положиха много усилия, за да докажат абсурдността на пророчеството: в Слънчевата система няма Нибиру. Дори директорът на Института за лунни изследвания на НАСА Дейвид Морисън направи опровержение.

ОЩЕ: Смразяващите предсказания на Нострадамус за 2024 г.

Скоро американският „християнски нумеролог“ Дейвид Мийд обяви, че Земята все пак ще се сблъска с Планетата X. Той дори назова датата, която била кодирана в Библията – 23 септември 2017 г. Когато нищо не се случи, пророкът обясни: не бил разбран правилно, краят на света ще настъпи след седем години – през 2024-та.

Според публикации в българските медии Ванга предвижда през 2024 г. катастрофални бедствия: опустошително земетресение в САЩ, цунами, глобална икономическа криза. Дори извънземни щели да потопят света в мрак. И т.н. Какво ли не се приписва на думите на пророчицата.

Грешката на експерта

През 2005 г. в Съединените щати излиза книгата на американския политолог Филип Тетлок от Принстънския университет "Експертни политически съждения. Колко добри са те? Как да разберем?" Основният извод: група експерти предсказва бъдещето на случаен принцип.

Тетлок се интересува от прогнозиране в края на 80-те години. По това време мнозина вярват, че светът е на ръба на ядрена война, а през 2002 г. американското разузнаване допуска голяма грешка при оценката на оръжията за масово унищожение в Ирак. Тетлок решава да разбере причината. В продължение на няколко години, с пари от разузнавателните общности, той провежда турнири, на които групи от експерти правят прогнози за политически събития. С течение на времето се изяснява, че около два процента от хората правят прогнози по-добре от останалите. Ученият ги нарича суперпредсказатели.

Суперпредсказателите не са непременно политически експерти, уверява Тетлок. Това може да са учители, бизнесмени – с други думи, всеки. Важно е те да знаят как да събират и анализират информация и да избягват предразсъдъци и когнитивни изкривявания, такива например като пренебрегване на мащаба. Освен това изследователят установява, че способностите за предсказване могат да се развият чрез психологически тренинги. Освен това особено ефективна е работата в група под добро ръководство.

ОЩЕ: Ужасяващото пророчество за Страшния съд на Тибуртинската сибила

В книгата „Суперпрогнозиране: Изкуството и науката за прогнозиране“, излязла през 2016 г., Тетлок и неговият съавтор, журналистът Дан Гарднър, правят профил на един от най-добрите световни експерти – Бил Флак. Той е на 55 години и е пенсионер. Отговаря на стотици въпроси. Ще напусне ли еврозоната някоя страна догодина? Ще станат ли Индия или Бразилия постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН през следващите две години? Още колко страни ще обявят случаи на вируса Ебола през следващите осем месеца? Ще проведе ли Северна Корея ядрени опити до края на тази година? Всички отговори на Бил са записани, проверени във времето и… изненадващо точни.

Всеки ден медиите публикуват различни предсказания. Корпорации и власти плащат много пари за тях, политици, инвеститори и избиратели се съобразяват с тях, когато вземат решения. Филип Тетлок вярва, че прогнозите без оценка на тяхната валидност са безполезни и е уверен, че е създал ефективна методология, която може да се използва. "Прогнозирането не е мистериозен дар, получен при раждането. То е резултат на особен стил на мислене, събиране на информация и умения да се променят убежденията", казва ученият.

Уроците от пандемията

"Представете си, че сте политик. В началото на пандемията от COVID-19 трябва да решите какво да правите, какви рискове можете да поемете, на какви жертви ще се съгласят хората. Необходимо ви е да познаете реакцията на населението. Към кого се обръщате за прогноза? Към социолозите“, пишат членове на инициативата The Forecasting Collaborative, които решили да проверят колко ефективни са социологическите прогнози.

В хода на изследването 120 групи експерти отговаряли на въпроси относно променящите се предубеждения, субективните самоусещания, насилието, индивидуализма и политическата поляризация. Като тест били използвани прогнозите за промени в ситуацията през първата година от пандемията – 2020 г. Резултатите (според авторите, незадоволителни) са публикувани  в списанията Nature Human Behavior и American Psychologist. Както станало ясно, прогнозите на експертите слабо се различавали от преценките на обикновените хора. А понякога дори били по-малко точни.

ОЩЕ: Пророчествата и истинският завет на цар Кубрат, ЦАР на българите

Авторите обаче направили няколко полезни наблюдения. Първо, експертът дава по-точни прогнози именно в собствената си област – тази, която познава добре. Второ, група специалисти от различни дисциплини се справят по-добре със задачата. И накрая, машинното обучение, базирано на исторически данни, дава някои предимства.