След векове на развитие на медицинската наука е логично да се предположи, че към днешна дата разполагаме с пълен списък на всички органи в човешкото тяло. Но учените продължават да откриват нови, които работят незабелязано на заден план, изпълнявайки жизненоважни функции като усещане на болка или отделяне на слюнка.
Още: Ключово за менталното здраве: Притежаваме "шесто чувство", за което не сме чували
Последният от тях се намира изцяло в главата ни. В ново проучване, публикувано в списанието "Nature", биолози от Медицинския факултет на Вашингтонския университет (WashU) в Сейнт Луис са идентифицирали нов имунен орган вътре в черепа. От тази ключова позиция той изглежда действа като "охранителен пост" за борба с рака на мозъка в ранните му стадии.
Снимка: Envato
Досега този орган е бил открит само при мишки, но изследователите твърдят, че има признаци, че и хората разполагат с такъв. И ако успеем да усилваме действието на тези структури, може би ще разполагаме с ново оръжие срещу смъртоносните ракови заболявания на мозъка. "Това проучване разкрива, че костният мозък в черепа е много повече от просто структурна рамка – той приютява досега неразпознати центрове за имунни реакции, специфични за мозъка", казва Джонатан Кипнис, имунолог, специалист по мозъка в WashU и водещ автор на новото проучване, цитиран от "Science Alert".
Още: Всичко важно: Как да се грижите за най-големия си орган през лятото
"Откриването на тази локализирана имунна ниша променя начина, по който възприемаме невроимунните взаимодействия, и отваря вълнуващи нови пътища за лечение на мозъчни тумори и други неврологични заболявания."
Откритието
Снимка: Envato
Човешкото тяло се охранява не от една, а от две различни имунни системи – едната за централната нервна система, включваща мозъка и гръбначния мозък, а другата – за останалата част от тялото. Дълго време се е смятало, че двете системи са напълно отделени една от друга и всъщност имунните клетки от периферната система могат да причинят всякакви проблеми, ако проникнат в мозъка. Известно е, че някои от тях допринасят за невродегенеративни заболявания, тъй като чувствителните тъкани в нервната система могат да бъдат увредени от "безразсъдните" механизми, които действат в други части на тялото.
Още: Защо мозъчните трансплантации са невъзможни?
Но все повече научни изследвания сочат, че има малко повече взаимодействие, отколкото се смяташе преди. В предишни изследвания екипът, стоящ зад новото проучване, идентифицира миниатюрни канали, простиращи се от мозъчната тъкан, през дура матера (най-външната защитна мембрана около мозъка) и в самата черепна кутия. Този път изследователите са използвали флуоресцентни трасиращи протеини, за да наблюдават как молекулите се движат по тези канали, проследявайки ги от невроните до костния мозък на черепа.
Снимка: Envato
В крайна сметка те ги проследяват до нещо, което подозрително прилича на зародишни центрове – структури, които се образуват в лимфните възли и действат като тренировъчни лагери за имунните клетки.
По принцип наивните В-клетки навлизат в тези структури, размножават се до голям брой, въоръжават се, получават от други имунни клетки "обяви за издирване" на конкретни патогени и биват изпратени в битка. В този случай тези "тренировъчни лагери" са стратегически разположени в близост до мозъка, така че да могат да се сражават на предната линия, без да се налага да набират войници от по-отдалечени части на тялото.
Още: Учени разкриха пълната архитектура на клитора
"Никога досега не сме наблюдавали подобни структури в здрав костен мозък", казва Джанг Хюн Парк, клетъчен биолог в Университета на Вашингтон и първи автор на проучването. "Това е вълнуващо откритие, което показва, че един сложен мозък се нуждае от свои собствени специализирани имунни структури, за да се защити."
Тестовете
Снимка: Envato
Изследователите са тествали тази хипотеза върху миши модели с глиом – особено злокачествена форма на рак на мозъка. Те променят активността на тези лимфоидни структури, като прилагат под скалпа хидрогел, обогатен със съединения, които или стимулират, или потискат имунната система. Мишките с нарушени лимфоидни структури в черепа са имали много по-агресивни тумори и по-ниски показатели за преживяемост в сравнение с контролната група.
Въпреки това мишките, на които е била дадена смес от три имуностимулиращи протеина, са показали по-силни имунни реакции от страна на лимфоидните структури в черепа си, като са се борили по-ефективно с рака и значително са увеличили шансовете си за оцеляване.
Още: Милиони клетки от майката оцеляват в организма на всеки човек, но учените чак сега разбират как
Разбира се, резултатите при мишките не се пренасят непременно върху хората, но изследователите посочват, че фоликуларни Т-клетки са били откривани и преди в костния мозък на човешки черепи, което може да е улика, че тези структури се крият и в нашите собствени глави.
Снимка: Envato
Ако това е така, в крайна сметка това би могло да доведе до значително подобрение в начина, по който се борим с рака на мозъка: хидрогел, инжектиран под скалпа, е далеч по-малко инвазивен от пълна мозъчна операция за отстраняване на тумори. "Това откритие коренно променя настоящото ни разбиране за невроимунологията", казва Кипнис, цитиран от "Science Alert".
Още: Защо при много студено време започваме да треперим?
"Знанието, че мозъкът разчита на "първите реагиращи" в околния череп за защита, има потенциал да промени начина, по който мислим за разработването на терапии за много неврологични състояния, включително болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, шизофренията, дългосрочните последици от COVID и много други, които имат имунен компонент. Такива терапии биха могли да достигнат до тези имунни центрове директно през черепа, без значителни периферни странични ефекти."
Цялото изследване е публикувано в списание "Nature".
