Стрихнин в супата. Най-известните отровители в историята

Митридат VI Евпатор: вече навик

John Leech / Public Domain

Царят на Понт, държава в Мала Азия, живял през II – I век пр.н.е. е., бил известен в древния свят като ненадминат специалист по отрови, активно прилагащ тези знания на практика.

По-специално според „Животописите“ на древногръцкия автор Плутарх той е отровил собствения си син Ариарат. Самият Митридат VI се страхувал от опити за убийство, затова в продължение на много години пиел отрови в малки дози, привиквайки организма си към тях.

Изглежда, е успял, тъй като когато Митридат искал да се отрови, за да не бъде заловен от заговорниците, отровата не подействала.

През 63 пр.н.е. по-малкият му син Фарнак II подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си, той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той вече имал имунитет към различните отрови. Според „Римска история“ на Апиан след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя галски телохранител и приятел Битуит да го убие с кинжал.

Славата на експерт по отрови надживяла владетеля: митридатиум в Европа и Азия до наши дни се нарича вид противоотрова.

Калигула: предвидливият император

Eustache Le Sueur / Public Domain

Гай Цезар Германик, известен като Калигула, не си е оставил добра слава. Според античните автори неговата жестокост граничела с лудост. Калигула се справял с нежеланите без колебание, включително с помощта на отрова.

Според „Дванадесетте цезари“ на Светоний, написан в началото на II век, Калигула се опитал да отрови своя предшественик, император Тиберий, и след това, като видял, че отровата не убива стареца, го удушил. Светоний обаче отбелязва също, че съществуват и други хипотези за причината за смъртта на Тиберий.

Този автор също описва как Калигула използвал отрова, за да се освободи от различни хора – от роднини до гладиатори. Същото казва и Дион Касий. Според него по заповед на Калигула са отравяли роби и гладиатори, победили фаворитите на императора на арената. Светоний разказва слуха, че след смъртта на Калигула от ръцете на заговорниците сред нещата му бил намерен огромен сандък с отрови. Наследникът на Калигула, император Клавдий, наредил сандъкът да бъде хвърлен в морето заедно със съдържанието му, което предизвикало масово отравяне на рибите.

Нерон и Локуста: майчината приятелка

Локуста демонстрира на Нерон отровата за Британик. Joseph-Noël Sylvestre / Public Domain

Друг мразен римски император, ако се вярва на античните автори, умишлено използвал отрови срещу онези, чиято смърт му била от полза. А Локуста била главният експерт в тази област сред приближените на Нерон.

Тази жена първоначално била наета от майка му, императрица Агрипина. Историкът от I – II век Тацит характеризира Локуста като „изкусна по тези въпроси“, „осъдена за отравяне, което дълго време било използвано като инструмент на самовластието“.

Според Тацит Локуста, по заповед на Агрипина, приготвила отрова за нейния съпруг, император Клавдий, така че титлата и властта да отидат при неговия доведен син Нерон. Във всеки случай, девет от десет древни автори, които пишат за смъртта на Клавдий, включително неговият съвременник Плиний Стари, съобщават, че императорът е бил отровен.

Впоследствие, според Тацит и Светоний, с помощта на Локуста, Нерон убил своя полубрат Британик, син на Клавдий, страхувайки се, че ще стане по-популярен сред хората и ще оспори правото му на титлата император. Тацит пише, че отровителите, изпратени от Нерон, прибегнали до хитрост: те донесли на Британик твърде горещо ястие за вечеря. Робът му опитал храната и поискал тя да бъде охладена, при което добавили вода с разредена в нея отрова.

Нерон казал на свидетелите на смъртта, че Британик е получил епилептичен припадък. Впоследствие според римските хронисти Нерон многократно се възползвал от услугите на Локуста, включително за да отрови майка си. Репутацията му била такава, че според Светоний се говорело, че Нерон се готвел да отрови целия Сенат, но не се решил поради несигурност в успеха. В резултат Нерон настроил срещу себе си аристокрацията и преторианската гвардия, избягал от Рим, страхувайки се от преврат, и се самоубил. Неговият наследник Галба екзекутирал Локуста.

Борджия: семеен бизнес

Папа Александър VI (Cristofano dell'Altissimo / Public Domain)

Фамилията от испанско-италиански произход Борха или Борджия се откроява с лоша репутация дори на фона на други майстори на политиката с отрова и кама през Ренесанса. Особено се отличавал главата на семейството, папа Александър VI (Родриго Борджия), и едно от осемте или деветте му извънбрачни деца – Чезаре.

И двамата водели безмилостна борба за влияние на клана в Романя и в цяла Италия и когато било възможно, заграбвали средствата на своите жертви. „Вече стана навик за папата да угоява кардиналите си и след това да ги трови, за да наследи състоянието им“, пише Антонио Джустиниан, посланик в Рим, до Венецианския съвет на десетте.

Популярна отрова в ренесансова Италия бил арсенът, който е практически без мирис. Също така много успешен бил прах, наречен кантарела, чийто състав не може да бъде определен: според описанието на историка и лекар от XV – XVI век Паоло Джовио, тази отрова изглеждала като захар и дозата ѝ доста точно определяла времето на смъртта на жертвата. Смята се, че Борджиите често са използвали кантарела.

Този клан си създал огромен брой врагове и понякога за историците е трудно да определят в кои зверства Чезаре и баща му са обвинявани заслужено и кои се основават на спекулации и клюки. Така след смъртта на Александър VI флорентинецът Франческо Гуичардини преразказвал версията, че Чезаре възнамерявал да отрови Адриано Кастелеси, кардинал Корнето, но на вечерята икономът разменил шишетата и Борджия станал жертва на собственото си коварство: бащата починал, а синът се разболял тежко и едва оцелял.

Случаят е поучителен, но съвременните историци са склонни да смятат, че Александър VI е умрял от малария: тогава е бил разгарът на епидемията и тази болест вече била отнесла в гроба няколко близки сътрудници на Борджия.

Катерина Медичи: отровата и короната

François Clouet / Public Domain

„Черната кралица“ си е спечелила репутацията на инициатор на Вартоломеевата нощ и едва не отровила собствения си син. Френската кралица (1547 – 1559) произхожда от известно семейство на флорентински отровители. Катерина се оказала достойна за своите предци: в безкрайните дворцови интриги отровата било нейното основно оръжие. Медичите имали цял персонал от отровители, съмнителни „парфюмеристи“, които правели отровна козметика, парфюми, както и отрови, които се нанасяли върху ръкавици, ветрила и дамски бижута.

През 1536 г. наследникът на френския престол се разболял и внезапно умрял. Оказва се, че преди да си легне, му била сервирана чаша вода от италианеца граф Себастиано Монтекуколи, който пристигнал във Франция в свитата на Катерина. В онези дни вече се извършвали аутопсии и неговата показала белодробно заболяване, изострено, след като принцът пил ледена вода.

Но граф Монтекуколи бил подложен на изтезания, признал отравяне и бил екзекутиран. Веднага се разпространили слухове, че именно Катерина е разчистила пътя към трона на съпруга си Анри, втория син на крал Франсоа I.

След смъртта на съпруга си в турнир през 1559 г., Катерина започва да играе голяма роля в управлението на страната с трима синове, които се наследяват един друг на трона. Това било време на религиозни войни между католици и протестанти хугеноти и кралицата или се опитвала да бъде миротворец, или, напротив, действала жестоко.

В отговор хугенотите разпространили памфлети, в които Катерина била представена почти като дявола в плът. „Пропагандата е най-ефективна, когато всички проблеми на света се припишат на един човек. През XVI век във Франция Катерина е била отлична мишена за атаки, подхранвани от ксенофобия, социална арогантност и женомразство“, отбелязва британският историк Робърт Кнехт.

Жана III Наварска купува отровни ръкавици от парфюмера на Катерина Медичи. (Pierre Charles Comte / Public Domain)

Когато малко преди сватбата на Маргарита, дъщеря на Катерина, с принц Анри Наварски, починала майката на младоженеца – пламенната протестантка Жана д'Албре (Наварска) – плъзнал слух, че Медичите са ѝ изпратили отровни ръкавици. Аутопсията разкрила напреднала туберкулоза, от която Жана страдала дълги години, и възпаление на дясната ѝ гърда. Средният син на Катерина, Шарл IX, вероятно е починал млад от туберкулоза, а не от отрова, както е във версията на писателя от XIX век Александър Дюма, че до краля е стигнала книга с отровни страници, която била предназначена за Анри Наварски.

Катрин Монвоазен

Antoine Coypel / Public Domain

По времето на Луи XIV предприемчивата парижанка Катрин Монвоазен, по-известна като Ла Воазен, печелела от гадаене, както и от правене на магически отвари и отрови. През 70-те години на XVII век тя станала главният обвиняем в скандалната „Афера на отровите“.

Всичко започнало с ареста на аристократка – маркиза Мари-Мадлен дьо Бренвилие, която признала, че е отровила баща си и двамата си братя в името на наследството, и била екзекутирана. Търсенето на престъпници, които произвеждат „прахове за наследници“, довело властите до Ла Воазен и нейните съучастници.

По случая имало над 400 заподозрени. Под изтезания арестуваните признали чудовищни злодеяния: опити за убийства и отравяния, ритуали на магьосничество, черни меси с жертвоприношения на деца... Както винаги в такива случаи, е доста трудно да се определи къде свършва признанието и започва самообвинението.

Катрин Монвоазен и свещеникът Етиен Гибур признали извършването на "черни меси" за Мадам дьо Монтеспан, любовница на Луи XIV. (Henry de Malvost / Public Domain)

Разследването отвежда властите до най-значимите хора в кралството. Сред онези, които се обърнали към Ла Воазен за отвари и отрови, съучастниците на Катрин посочили включително племенниците на покойния кардинал Мазарини, както и маркиза Дьо Монтеспан, любовница на Луи XIV. В резултат част от разследването била потулена, а Катрин Монвоазен била изгорена на клада.

Императрица Цъси: последната воля

Hubert Vos / Public Domain

Един от най-умелите владетели в китайската история идва в двореца като наложница на император Сиенфън. Цъси ражда наследник на трона и след смъртта на Сиенфън през 1861 г. тя и бездетната вдовица-императрица заедно застават начело на държавата като регенти.

Синът на Цъси умира рано и жените запазват статута на владетели при младия племенник Гуансюй, който е обявен за наследник. Съвладетелката на Цъси умряла в деня, в който тя ѝ изпратила торти, които според слуховете били пълни с отрова, защото императрицата научила лична тайна на бившата наложница.

Когато Гуансюй пораснал, Цъси го изместила от управлението, обвинявайки го, че подготвя заговор, и екзекутирала поддръжниците му. През 1908 г., ден преди смъртта на самата Цъси, Гуансюй умрял внезапно. Съвременници на императрицата подозират, че тя е отровила и него, тъй като не искала човек, на когото не вярва, да наследи властта.

През 2008 г. учени изследвали останките на Гуансюй и установили, че съдържанието на арсен в тях е 2000 пъти по-високо от допустимото. След Цъси на трона се качва нейният двегодишен праплеменник Пу И, а четири години по-късно Синхайската революция слага край на имперската власт в Китай.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Истински вещици и магьосници, съществували в историята