Учени откриха съществуването на "уелска Атлантида"

Островите са открити от географа Саймън Хаслет от университета в Суонзи и колегата му Дейвид Уилис от Оксфордския университет. Професор Уилис, който е специалист по келтски езици, обърнал внимание в уелската литературна традиция на пейзаж, наречен Cante'r Gwaelod, изобразяван на мястото, където днес се намира залива Кардиган, и изгубен в морето.

Когато двамата учени се консултирали с най-старата карта на Великобритания, картата на Гоф, датираща от Късното средновековие, те открили, че на нея са отбелязани два острова на едно и също място, които днес не съществуват.

Картата на Гоф, или Картата на Бодли. Public Domain

Картата на Гоф, съхранявана в колекцията на Бодлиевата библиотека в Оксфорд, ясно показва два острова край брега на залива Кардиган. Не е ясно точно кога и от кого е създадена картата на Гоф. Антикварят Томас Мартин, който притежава картата до смъртта си през 1771 г., смятал, че тя датира от управлението на Едуард III, т.е. между 1327 – 1377 г.

Изследванията на учените позволили да се предположат дати между 1355 г., когато е издигната градската стена на Ковънтри, и 1366 г., когато градът, отбелязан като Шепи на картата, е преименуван на Куинбъроу. Други анализи предполагат, че тя може да е била изработена чак в началото на XV век или може би е била произведена през 70-те години на XIV век, но е била широко преработена през следващите десетилетия. Въпреки това двата изгубени острова в залива Кардиган, показани на картата на Гоф, не са били в центъра на предишни изследвания.

Въз основа на геологията на района изследователите смятат, че островите са останки от ниско разположен ландшафт, под който лежат меки ледникови отлагания. Те са се образували по време на последния ледников период, приключил преди около 11 700 години. Този мек, лесно поддаващ се на ерозия пейзаж бил издълбан от реки и пресечен от морето, докато останали само два острова, а след това – нищо.

„Имаме всички основания да смятаме, че бреговата ивица на залива Кардиган някога е минавала много по-далеч към морето, а мястото на устието на река Истуит, посочено от римския картограф Птолемей, е било на около 12 км от сегашното му местоположение“, казват учените.

Както обясняват изследователите, тъй като по-малките отлагания са ерозирали, са останали по-големи компоненти от чакъл и камъни, открити на мястото, където са отбелязани островите на картата.

Картата на Гоф е забележително точна предвид наличните тогава геодезически инструменти. Островите са ясно маркирани и може да потвърдят съвременни съобщения за изгубена земя, спомената в Черната книга на Кармартен.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Огромен мегалитен комплекс се появи в Испания