Изолацията заради пандемията от коронавирус ни остави у дома и това е моментът, в който да обърнем повече внимание на изкуството. Какво имат да ни кажат творците? Actualno.com реши да се обърне към хората на изкуството, за да ни разкажат как изживяват те този труден момент, какво ги спасява. Добромир Банев споделя своите мисли, чувства и надежди в специално интервю за читателите на Actualno.com.
Как искате да се чувствате в момента?
Като всеки нормален човек бих искал да изляза от състоянието на потиснатост. Когато чувството за свобода е ограничено по някаква причина, човек излиза и от зоната си на душевен комфорт. Искам да се видя с моите близки, липсва ми директният контакт и с приятелите, така че е съвсем естествено да си припомня радостта от тези прости удоволствия.
Какво Ви спасява сега?
Четенето. Препрочитам любими книги и с изненада откривам, че от позицията на времето откривам толкова много нови неща в тях. Продължавам и да пиша, това е естествено за мен състояние. Вярвам, че думите лекуват. Много читатели сега ми изпращат чрез куриерски фирми копия от последната ми книга „Обичай ме бавно“ за автограф. Повечето книжарници са затворени, затова за момента си я набавят чрез онлайн магазините. И, разбира се, готвя. Смея да твърдя, че имам добри кулинарни умения. Готвенето е отличен начин да запълниш времето.
Усещането, че нещата пак ще си дойдат на мястото. Гледам на изолацията като на нещо полезно за общността, нещо, което трябва да преживеем, за да бъдем по-скоро отново заедно.
Какво Ви липсва най-много?
Липсват ми разходките в планината. Обичам природата и ми е криво, че не мога да бъда свидетел на това как пролетно буквално избухва с цялата си красота.
Ще загубим или ще намерим повече?
Всяко нещо в нашия свят има две страни. Аз съм оптимист и вярвам, че отново ще се върнем към състояния като доброта, съчувствие и толерантност. Изолацията безспорно ни напомня, че ние сме социални същества и не бихме могли да живеем без останалите хора, независимо от техните слабости. Ще намерим повече разбиране и любов, сигурен съм.Кое ще е първото нещо, което ще направите след края на изолацията?
Да се видя с моята майка, да я прегърна. Чуваме се по телефона ежедневно, но предпочитам да не поемам излишен риск, не бих искал да я излагам на излишна опасност. Другото, което ще направя, е да прегърна приятелите си. Те също са важна част от живота ми.
Да бъдат разумни и да не се поддават на фалшиви новини. Да проявят търпение и разбиране, тъй като колкото по-съвестни сме всички, толкова по-бързо ще отмине лошото, за да се завърне доброто. Изолацията е изпитание, което ще преодолеем отново заедно чрез съвест, упорство и вяра, че хубавото предстои.
Имате ли спасителен стих за трудни моменти като този?
Мисля, че последният куплет от стихотворението, което написах преди дни, върши работа:
Една въздишка нежност ни дели
Предишна
