"Това, което министър-председателят каза - след такова изказване достойният ход е да си подадеш оставката и повече да не се занимаваш с политика. Това беше голяма глупост". Така доц. Огнян Боюклиев – ръководител на секция регионална и секторна икономика в Института за икономически изследвания на БАН, коментира обръщението на Николай Денков към зърнопроизводителите, а именно думата "терористи".
Земеделският бранш излезе на национален протест заради решението да не се удължи забраната за внос на украинско зърно у нас. Вносът от Украйна ли е истинският проблем на българското земеделие и какви са възможните решения за по-равномерно разпределение на субсидиите между малките и големите производители? Отговорите доц. Боюклиев опита да даде в Студио Actualno.
Още: Мирча Картареску: Всеки, който иска да създава красота, по същество е поет
Още: Денков: Зърнопроизводителите не искат диалог, два пъти не се отзоваха за среща
Възможни варианти - таван на субсидията и модулация
Според него в случая има повече политика, отколкото икономика. "Такива са условията – субсидията на единица площ е европейска политика за 27 страни. Защо в другите страни обаче нямаше такъв ефект като при нас? Защото там има таван на субсидията и модулация", обясни той.
Доц. Боюклиев даде пример с модулацията в Германия, където 10% от субсидиите се прехвърлят при малките предприятия, а над определена площ - 5-6 хиляди декара - вече не се вземат пари. "Това се прилагаше от 26 страни (от 28, тъй като в този период и Великобритания беше в ЕС - бел. ред.) – без нас, защото нашите политици от различни цветове обслужваха едрите арендатори, и без чехите, които си запазиха кооперациите", посочи експертът.
Още: Foreign Policy: Украйна в ЕС ще е трагедия за еврофондовете за Източна Европа
Според него инвестициите на големите производители са добра основа, вместо да изнасят зърно, да го преработват във фуражи и така да развиваме животновъдство, а оттам да имаме българско мляко и месо. "В крайна сметка да го качим на чинията на туриста и там е най-голяма добавената стойност. Това липсваше през последните 30 години. Така ние не се изолираме от Европа – това е здравето, това е зеленият преход", заяви доц. Боюклиев.
Още: Украйна ще съди Полша, Унгария и Словакия заради забраната за украинско зърно
Как да постъпи България?
"Да гледаме какво правят Полша, Унгария и Румъния. Унгария иска реекспорт с такса на тон пшеница или слънчоглед. Трябва да се търсят такива решения, но да се съгласуват с Брюксел. С нашите зърнопроизводители в никакъв случай да не се води война и да не се противопоставят едни на други – това не е национална политика", твърди икономистът.
Още: Зърнопроизводителите: Терористи? Работата е заради много пари
Как доц. Боюклиев коментира позицията на БАБХ, че украинското зърно не е опасно, и как вижда голямата картина на световната продоволствена сигурност - гледайте във видеото:
Група ALI: Музиката като начин на живот (ВИДЕО)
Войната Русия-Украйна, пренесена в Сирия: Любопитни детайли от Руслан Трад (ВИДЕО)
Война с джигитите, 30 км/ч в града: Адвокат Елица Буенова обяснява какво ни предстои на пътя (ВИДЕО)