Появата на „Под игото“ на шльокавица породи много отрицателни реакции в обществото и доведе до крайни изказвания от страна на хора на изкуството. Какво стои зад тази инициатива и каква е истинската ѝ цел разказва Манол Пейков, управител на издателска къща „Жанет 45“ в интервю за Actualno.com.
Как възникна идеята „Под игото“ да бъде издадена на шльокавица?
Това е една партньорска инициатива. Идеята е да покажем абсурда на явлението шльокавица, за да го доведем до крайност. Да го доведем до крайност, защото шльокавицата, така или иначе съществува в една паралелна на нашата вселена, ползва се от една много голяма част от българите все още. Никой не говори за нея и ние решихме да предизвикаме своеобразен „скандал“, въпреки, че за някои хора думата не е в кавички, като издадем най-знаковата българска книга „Под игото“ и то в навечерието на най-българския празник, когато за един ден всички са по-католици от Папата, всички са искрени българи и обичат всичко българско и родно и най-вече кирилицата, но през останалите 364 дни това не им пречи да използват шльокавица. Всеки, който отвори книгата разбира абсурда, защото книгата е напълно нечетима. Целта, естествено, не е да бъде четена. Целта е да предизвика спор и да предизвика разговор, защото в разговора се ражда истината. Слава Богу повече от четвърт век живеем в демокрация и тя ни позволява да предизвикаме дискусия. И отчитам реакциите като страхотен ефект.
Но има много отрицателни коментари относно инициативата?!
Хората реагират по различен начин. Ние бяхме подготвени за това. Знаете какво представлява българската медийна среда. Хората изгребват пяната на заглавията и не влизат в дълбочина в една новина. Коментират преди да са осмислили. Всеки, който ми се обади скандализиран, възмутен, възбуден… казвам му да прочете текста на задната корица и да гледа видеото. Тогава отново може да се води дискусията, защото именно това е целта – да покажем колко абсурдна е шльокавицата и колко е важна кирилицата за нас като българи, че тя е неотменна част от нашата култура и идентичност. Губейки собствената си култура, ние губим и собствената си идентичност.
Т.е. повечето хора са реагирали първосигнално?
За жалост българското образование има тази склонност да създава икони. Тези икони, едва ли не, трябва да бъдат недосегаеми. Лично аз не вярвам в иконите. „Под игото“ наистина е икона на българската литература, но тя не бива да бъде третирана като икона, а като книга. Самият Вазов, ако беше жив, би се развълнувал от тази кампания и истински би се зарадвал, като един умен човек, че кампанията му се използва за промотиране на най-ценното и най-важното, което има нашият език, а именно – собствената ни писменост.
Търсеният ефект е бил да отврати хората?
Да отврати, да отблъсне, да шокира, да! Не може и да има друга реакция. Има и известна метафора в това, защото след това издание ние правим препратка към онова време, когато българският език все още се е формирал. Защото българският език продължава да се формира и сега. Кирилицата е нашият дом, тя е мястото, в което ние живеем, мястото където се чувстваме уютно и тази книга по тази причина създава истински неуют в главите и в душите на хората и всеки, който я види го разбира.
Планирате ли други подобни инициативи?
Искаме тази първа книга на шльокавица да бъде и последна. По тази причина за всяко закупено копие и взето от книжарниците завинаги, защото тя е издадена в ограничен тираж от 500 бройки (без значение колко бързо ще се продаде тя няма да бъде преиздавана), ние подаряваме две български книги, написани на кирилица на българските читалища, библиотеки и училища. Така че това е един символен жест от наша страна, който ще затвори кръга на това мисловно упражнение, което правим.
Какво е Вашето пожелание за 24 май?
Повече оглеждане в изконно човешките неща. Да бъдем на първо място хора, а след това може да си изберем да бъдем каквито искаме!
Интервю на Евгения Гигова
