Олаф Стокмо: В България от години има закон за авторското право, а не се плащат обезщетения
В Европа се развихрят междузвездни войни за авторските права
България на практика не признава основно вторично право, което се признава дори в Нигерия и Буркина Фасо – репрографското право. ...
Примерът какво представлява репрографско право е следният – студент взема учебник от библиотеката и го преснима. В случая авторът заслужава компенсация, защото студентът използва творението му, без да го плаща. Учебникът обаче едва ли се преснима само от един студент – през годините стотици и хиляди хора го правят. Абсурдно е да се мисли, че авторът може да търси компенсация от всеки от тези хора. Кой тогава трябва да плати - това са производителите и търговците на копирна техника – ксерокси, принтери, компютри, лаптопи, смартфони и т.н. Принципът на справедливо компесаторно плащане е следният – авторът получава компенсация заради това, че не може да продаде труда си в оригинал.
Именно за уреждането на тези права в България и за бъдещето на авторското право в Европа говорим с Олаф Стокмо – генерален секретар на Международната федерация на организациите за репрографски права (IFFRO).
Г-н Стокмо, какво мислите за спазването на репорграфските права в България?
Така, както чета член 25 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАСП) е позоволено да се правят фотокопия и други форми на копиране на защитено от репрографско право съдържание, но с уточнението, че се плаща обезщетение. Условието е и копието да не се ползва с търговски цели, а да е за лична употреба. Това е изискване и на европейска директива, която трябва да бъде имплементирана във всяко национално законодателство на всяка една страна-членка на ЕС. Без обезщетение за автора, копирането за каквито и да е цели е незаконно.
Там, откъдето и "Боко Харам" бяга - България на тиквената реалност
Българските писатели, преводачи, университетски автори и журналисти нехаят за правото си на справедливо възнаграждение на труда си. Тоз...
Главният проблем не е законът, макар той да може да е по-ясен по определени точки. Проблемът в България е прилагането на закона. Копия на защитени с авторско право произведения се правят в България, но дали някой собственик на авторските права е получил обезщетение? Аз поне не знам за такъв случай.
Българските автори и издатели са създали организация за управление на репрографски права – „Репро.бг”. Тя има право да оторизира по-широко използване на защитени творби от предвиденото в законодателството, което обхваща и изплащането на репрографски обезщетения на авторите. Това ще помогне както на авторите, така и на потребителите. Затова Министерството на културата на България трябва по-активно да работи и да си сътрудничи с „Репро.бг.”, за да се прилагат вече готови механизми за обезщетение.
Имате ли позиция относно законодателството ни – дали то защитава интересите на българските творци?
Очевидно трябва повече яснота. ЗАСП е в сила от много години и въпреки това продължават да се правят копия на защитени творби, без авторите им да получават обезщетение. Изглежда има нужда от по-ясни и конкретни действия, за да се приложи законодателството. Това ще помгоне България да е на равни начала по въпроса с обезщетенията за авторски права с много държави в и извън Европа. Давам сравнение – в IFFRO членуват 145 организации за защита на репрографските права от над 80 държави, които годишно събират и разпределят близо 1 млрд. долара на автори, чиито трудове са копирани и използвани за лична употреба.
В дългосрочен план България и българските граждани губят, когато авторите не бъдат обезщетявани за труда си, след като в чужбина това се прави. Очевидно е, че обезщетенията влияят пряко на броя и качеството на творбите, които един автор може да създаде. Всички ние имаме нужда от достъп до интелектуална собственост. Авторите и творците пък имат нужда от доход, за да живеят. Липсата на доход, на пари, влияе негативно на вдъхновението да твориш!
Писатели на разбираем за Борисов език: По-прост народ, по-малко пари за магистрали
Когато нямаш права, няма как да се опиташ да ги защитиш в съда. А българските писатели, преводачи, академични автори и журналисти не же...
Ако липсват условията да се създават достатъчно на брой творби на родно ниво, в познат за съответния регион контекст, то ще надделее вносът на защитени творби от чужбина, а те носят своите политически, културни и всякакви други влияния и това променя културата на дадена държава като цяло. Защото държави, които са си подредили законодателството и обезщетенията към авторите им се плащат, могат да си позволят „производство” на повече творби. Интелектуалният сектор допринася основно и за икономическия растеж. Важно е да се внася интелектуална собственост, но трябва да има баланс спрямо родните, национални творби. Затова е необходимо и родно производство на интелектуален продукт да е на висота. А организации като „Репро.бг” играят много важна роля в това отношение – да разпределят средствата и заслужената награда за труда на всеки автор.
Мислите ли, че инициативата на германския евродепутат Юлия Реда, след която ЕП прие резолюция за промотиране на културното разнообразие в Европа, ще доведе до коренна промяна и унищожаване на концепцията за репрографското право?
Не очаквам тази инициатива и резолюцията на ЕП (бел. ред. – тя не е със задължителен характер) да изиграят важна роля в бъдещия дебат за авторското право в Европа. IFFRO може да преживее и докладът на Юлия Реда, и резолюцията на ЕП. Искам да уточня – резолюцията не е на база доклада на Реда, а е доста променена от първоначалния вариант, който германският евродепутат предложи.
Докъде може да стигне ЕК в предложението си по въпроса с авторските права в дигиталната ера? Имате ли информация как вървят нещата и кога да очакваме конкретно предложение?
Тук мнението ми следва това от предходния въпрос – не очаквам рязка промяна само заради Юлия Реда и една резолюция на ЕП. В ЕП има и други компетентни по авторските права депутати, отделно много е важна позицията на Европейския съвет т.е. на страните-членки. Няма и следа от влиянието на Юлия Реда по официалните документи, които Европейската комисия оповести през миналата година относно рамката на авторските права. Най-важният документ е този от 9 декември – „По-модерна и европейска рамка на авторските права”.
Държава за 60 лева или за два ксерокса
На Световния ден на книгата Actualno.com продължава темата за репрографските права, но вече в България. В предишния ни материал Ви запо...
Вероятно конкретни предложения от ЕК за промяна на законодателството за авторските права ще има през май-юни тази година. ЕК казва и, че няма намерение да променя вече работещи добре законови механизми за авторското право. Това е много важен сигнал, който очаквам да бъде изпълнен от Брюксел, но все пак предстои да видим.
Какво бихте променили вие по отношение на авторските права – специално в интернет?
Според мен има нужда да се фокусираме върху прилагането на правилата и законите относно авторското право, за да осигурим по-добра и по-постоянна защита срещу пиратската дейност. Може би има нужда да се проучи внимателно дали законово са уредени достъпът и отчетността до авторско съдържание както по отношение на потребителите, така и по отношение на творците.
Законодателството е инструмент за постигане на цели, а не самоцел. Затова и вместо да се съсредоточаваме върху норми, бих защитил гледната точка да се обединим около общо разбиране и законно използване на интелектуална собственост. Потребителите имат интерес от механизми, които им предоставят лесен законен достъп до защитено авторско съдържание. Творците и издателите имат нужда да задоволяват потребителските желания и правото да изискват заплащане за труда си. Как да успеем да постигнем удовлетворяване и на двете гледни точки е интересен въпрос. Решаваща роля ще играят организации за управление на колективни права като „Репро.бг”, най-малкото в държавите, в които са учредени и им е позволено да развиват своята дейност в подкрепа на авторите и издателите в по-тесен смисъл и на потребителите и обществото в по-широк аспект.
Интервю на Ивайло Ачев
Репрографско право – що е то?
Книгите са богатство – може би най-голямото, което човечеството познава. И е добре да си го спомним ден преди Международния ден н...
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: репрографско право репрографски права авторско право интелектуална собственост Олаф Стокмо