"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Вдигането на тежести е вторият най-успешен български спорт на олимпийски игри. През годините родните състезатели са завоювали общо 39 медала от най-големия спортен форум. Едно от тези отличия донася Георги Тодоров, известен още като "Гагарин на щангите във Варна". Мнозина смятат, че той ще бъде следващата голяма звезда на Спартак Варна или Черно море, но неговото признание се оказа далеч от футболните терени. Макар Тодоров така и да не успява да изпълни най-голямата си мечта и да стъпи на олимпийския връх, той оставя наследство, което струва много повече от всеки един медал.
Георги Тодоров: Момчето, което промени историята
Георги Тодоров се очертава като спортна звезда от най-ранна детска възраст, но бъдещето му изглежда далеч от залата по вдигане на тежести. Той е една от големите звезди на футболния отбор на родното село Белоградец, Варненско. Също така играе много добре баскетбол, въпреки ниския си ръст, и има 151 сантиметра на висок скок. Той иска да продължи изявите си на спортната сцена и се чуди между футбола и борба. Прословутият треньор по вдигане на тежести Илия Бабачев, който често минава покрай училището на малкия Георги, забелязва потенциала в него още от първия път, в който го вижда, и го завежда в залата.
Не след дълго Тодоров се влюбва в новото си занимание. Въпреки студените дни в залата, в които кожата му остава по железата, и безумните килограми над теглото му, той намира себе си, а резултатите не закъсняват. Само три месеца след първата му тренировка той взима златен медал от Националния шампионат за юноши младша възраст. Неговите съотборници, които тренират от 4-5 години, вече не са му конкуренция, като треньорът дори е принуден да пуска Георги в други категории, за да се откажат останалите му състезатели.
Снимка: Гоги Гургенян
Тодоров вече е най-добър в категорията си и заслужено получава възможността да представя България на най-голямата сцена. През 1972 година, когато е едва на 20, той печели сребърен медал на Европейското първенство в Констанца в категория до 56 килограма с двубой от 255 кг. След този успех започва да се подготвя за Олимпийските игри в Мюнхен, които са само няколко седмици по-късно. В дебюта си на най-големия спортен форум той завършва на престижната 8-а позиция, а по-късно е издигнат до шестата заради дисквалификация на двама от опонентите му. Следващата година той добавя още едно сребро от шампионата на Стария континент, както и второ място на Световното първенство.
Две двойни титли в последователни години
През 1974 година качва категорията - до 60 килограма, което се оказва изключително успешен ход. Георги Тодоров е недостижим, като печели европейска и световна титла. На шампионата на Стария континент той побеждава действащия шампион Дито Шанидзе от СССР и олимпийския първенец в категорията Норайр Нурикян. През есента пък става №1 в света с нов световен рекорд от 280 килограма, като изпреварва друг съветски щангист - Николай Колесников, с когото впоследствие ще изградят невероятно съперничество, и отново Нурикян. Както самият той казва, тези успехи го превръщат в "Гагарин на щангите във Варна", тъй като е първият, донесъл европейска и световната титла на града.
Година по-късно той повтаря този невероятен триумф с ново върхово постижение. Интересното е, че успехът му идва на съветска земя, в Москва, където първенството се зачита за европейско и световно. В руската столица той поставя три световни рекорда и го определят за най-силния човек в света по системата "Синклер". Следващата 1976 година е олимпийска. Първо на европейското първенство Тодоров печели бронзов медал, докато големият му съперник Колесников грабва титлата. А на световния шампионат българинът завършва втори.
Саботажът, който го лиши от олимпийска титла
Въпреки трудностите на тези две първенства, всички са убедени, че Тодоров може да се пребори с Колесников за олимпийското злато. В Монреал обаче се разиграва една много странна ситуация. Българският щаб пристига в Канада по-рано, за да привикне с атмосферата. Родните състезатели са неотлъчно придружени от заместник-шефа на БСФС Христо Меризанов. Именно той изиграва ключова роля за това, Тодоров впоследствие да остане втори. Под негови наставления щангистът ни сваля почти три килограма. Меризанов го принуждава да стои дълго време в сауната, тъй като по тогавашните правила състезателят с по-ниско тегло има предимство при евентуално равенство. Това сякаш оставя българина без сили в надпреварата до 60 килограма. Освен това, впоследствие се оказва, че Меризанов е бил агент на СССР и докладвал всичко, което се случва по време на тренировка, на съперниковия щаб.
Георги Тодоров прави само един успешен опит в изхвърлянето - 122,5 кг. Колесников и японецът Казумаса Хираи го изпреварват с 2,5 кг. В изтласкването българинът започва с грешка, но след това успява да се справи със 152,5 кг и 157,5 кг. Пропуснатите възможности обаче дават шанс на Колесников, който успява да триумфира с двубой от 285 кг. Тодоров трябва да се задоволи със среброто с 280 кг. Въпреки жестоката си оспорвана битка на подиума, двамата съперници стават добри семейни приятели.
Последните успехи на Георги Тодоров на голямата сцена
Следващата година Тодоров се връща в предната категория - до 56 килограма. В много оспорвана битка с щангисти от Япония, Китай, Куба и ГДР, българинът отново се преборва за отличията. Той завършва втори на световния шампионат, а на европейското печели третата си континентална титла. Последните изяви на Георги Тодоров на голямата сцена са през 1979 година. Той участва на Европейското първенство пред родна публика във Варна, но се бори с тежка травма в кръста и остава втори след Колесников. Няколко месеца по-късно трябва да се задоволи със среброто и от Световното в Солун. Това се оказва и последният му голям успех.
Снимка: Гоги Гургенян
Той насочва подготовката си за Олимпийските игри в Москва, но контузията си казва думата и го принуждава да се оттегли. Така той не успява да сбъдне голямата си мечта да стане олимпийски шампион, но сребро от най-големия спортен форум плюс, шест световни рекорда на негово име, две световни и три европейски титли, говорят достатъчно за това какъв спортист е бил Георги Тодоров. След оттеглянето си заминава за Виетнам, където дълги години предава опита си на младото поколение. След кариерата му го удостояват с приза "Заслужил майстор на спорта" и "Почетен гражданин" на Варна.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "По следите на забравените": Студентът, който излъга легенда на Ливърпул, че е братовчед на Джордж Уеа и игра във Висшата лига
