"Парите в спорта" е спортна рубрика на Actualno.com, в която обръщаме внимание на финансовата страна в света на спорта.
Историята на Леон Спинкс представя поредния пример за спортист, достигнал върха в кариерата по-рано от очакваното, но провалил се гръмко заради живота си извън ринга. Той побеждава най-великия в бокса Мохамед Али, а парите започват да валят. Но неговият път представлява нещо повече от този на поредния фалирал талант. Изследвайки живота и кариерата на Спинкс, се натъкнах на материали, сухи и фактически, лишени от човечност, които го представиха като късметлия, който някога е победил "най-великия". Въпреки това някои статии разказаха една различна, по-сурова и по-човешка история, в която не беше поставено под съмнение талантът му, а по-скоро начинът му на живот и дисциплина.
Леон Спинкс: Върхът и паданието, белязани от един двубой
Фактите потвърждават истината, че Спинкс наистина е бил много талантлив. Като аматьор той се състезава в категория полутежка, като записва невероятните 177 победи, само седем загуби и зашеметяващите 133 нокаута. Печели три поредни национални шампионата между 1974 и 1976 година. Черешката на тортата в бокса е златото му на Олимпийски игри в Монреал, където той се налага над най-добрите. През цялото това време Спинкс е наборник и служи в Корпуса на морската пехота на САЩ, като се състезава като част от боксовия отбор на USMC. След олимпийската си победа Спинкс вижда бъдещето си като професионален боксьор и се сбогува с Корпуса на морската пехота, за да проправи пътя си към професионална боксова кариера.
Дебютът на Спинкс е в Лас Вегас на 15 януари 1977 година срещу Боб Смит, като той нокаутира левичаря в петия рунд. Както при много прохождащи боксьори, нивото на противниците на Спинкс постепенно се повишава, тъй като през следващите пет месеца той се справя с още четирима незначителни опоненти, всички с нокаут. Последните две срещи на Леон през 1977 година завършват с равенство срещу уважавания боксьор от Минесота Скот Леду и с трудна победа по точки над италианския шампион в тежка категория Алфио Ригети, който по това време има рекорд 27-0. За 12 месеца Спинкс натрупва рекорд от шест победи и едно равенство.
"Началото на края" за Леон Спинкс
Откакто побеждава Джордж Форман през 1974 година в мач, считан за една от най-големите изненади в бокса в тежка категория по онова време, Мохамед Али властва на върха в продължение на почти три години и половина. След като беше защитил титлите си 10 пъти, на 15 февруари 1978 година Али търси съперник с ограничен талант и опит за своята единадесета поредна защита. Леон Спинкс се смята за лесна плячка и затова името му се озовава начело на списъка. За Али, който вече е отминал разцвета на кариерата си, това трябва да бъде мач, с който да поддържа кариерата си на високо ниво, а за Спинкс, в едва осмия му професионален мач, това е шансът на живота му, който той хвана с двете си ръкавици.
Недостатъчно подготвен и вероятно прекалено самоуверен, Али стъпва на ринга, само за да го напусне след 15 рунда с разбито лице и наранена гордост, докато Спинкс печели с 2:1 съдийски гласа. Тази победа поставя рекорд за най-краткия професионален път до титлата на световен шампион. За съжаление на Спинкс, без ограниченията на военния живот, той започна да подхожда по-небрежно към тренировките и дисциплината, които до този момент са подкрепяли природния му талант - така както водата и слънчевата светлина позволяват на цветята да разцъфнат. Той се отдава на живот от купони, състоящ се от алкохол, наркотици и жени, разчитайки на таланта си да му носи победи на ринга. Влиянието на този начин на живот нараства с всеки успех, привличайки нови хора към обкръжението му, които са запленени от блясъка и парите му в бокса, да не говорим за склонността му да споделя в излишък.
Кокаин, коли и жени
От незначителен претендент до безспорен световен шампион в тежка категория за една нощ, Леон Спинкс вече е личност, заемаща първите страници на вестниците, а с това идва и възможността да разшири и обогати своя процъфтяващ купонджийски начин на живот. Самият той признава, че всичко, за което му е пукало, било кокаин, марихуана, коли и жени... и му харесвало. Боксът се превръща по-скоро в хоби за Спинкс, отстъпвайки на заден план пред дисциплината и тренировките, които му бяха донесли успеха. Обкръжението му определено не помага, а всъщност може да се каже, че купоните са станали новата му професия и като такава той се трудеше усърдно в нея. Вследствие на това ангажираността и желанието му да се боксира избледняват.
На Али му е трудно да преглътне поражението от такъв неопитен боксьор с нисък ранг и той иска реванш. Решен да привлече Спинкс на ринга, той предлога на шампиона награда от 3,75 милиона долара, която Леон приема. Тъй като този път за Али залогът е нещо повече от пари, най-великият провежда солиден тренировъчен лагер, докато Спинкс се явява в жалко състояние. Само 212 дни след победата си, на 15 септември 1978 година, Спинкс се затътря в ринга и, за учудването на онези, които познават начина му на живот, успя да издържи през всичките 15 рунда, като губи с малка разлика по точки. Този мач впоследствие поставя още два рекорда - най-краткото царуване като световен шампион в тежка категория и първият случай, в който боксьор става трикратен световен шампион - в лицето на Мохамед Али.
Цветето увехна по-бързо от очакваното
Докато кариерата на Али продължва по добре документираната си траектория на "най-великия", Спинкс никога повече не успява да достигне такива висоти, въпреки че още два пъти се бори за световни титли. Всъщност денят, в който Спинкс спечели световната титла през 1978 година, е денят, в който животът му започва да излиза извън контрол по неконтролируем и трагичен начин. И в този момент на поражение Спинкс се връща сам в хотелската си стая, като "приятелите" му изчезват мигновено, за да потвърдят факта, че никой не обича губещия. Не че това щеше да спре Спинкс. Партито за един човек продължава и чрез това боксовият му талант започва да го напуска, увяхващ като цвете, лишено от слънчева светлина и вода.
От боксовия ринг до Макдоналдс
По този начин последва период на затъмнение, белязан от мачове на средно ниво, с редки шансове да се бори за шампионски титли, които обаче са пропилени на ринга. Той все пак постига успех като професионален борец, достигайки върха като световен шампион. Скоро начинът му на живот дава очаквания резултат и през 1986 г. Спинкс подава молба за защита от фалит срещу кредитори, заради дългове от 301 000 долара. Това се равнява на 863 000 долара в днешно време. Спинкс твърди, че състоянието му от 4,5 милиона долара (12,9 милиона долара днес) се е свило до гардероб на стойност едва 500 долара и месечна заплата от 1 600 долара. Далеч от предишния си живот, бившият световен шампион започнал да работи като чистач в YMCA, а също така и в местния Макдоналдс.
Освен фалита, Спинкс страда от неврологични увреждания, дължащи се на прекалено дългото му пребиваване в ринга, преди накрая да почине след дълга борба с онкологично заболяване. Той напусна този свят на 5 февруари 2021 г., на 67-годишна възраст.
Животът и талантът на Леон Спинкс бяха далеч по-богати, отколкото изчистените исторически разкази биха могли някога да покажат или дори да намекнат. Съществува мнение, че световната му титла е дошла твърде рано. Но ако не беше дошла точно тогава, тя изобщо нямаше да дойде. Би било несправедливо да определим Спинкс като боксьор, на когото е провървяло, но в която и да е друга вечер той е нямало да победи Али или който и да е друг сериозен претендент в тежка категория. Не заради уменията му, а заради начина му на живот. Спинкс има способностите - олимпийският златен медал е доказателство за това. Но историята му е поредният тъжен пример за това, което е могло да бъде.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Парите в спорта": От 108 млн. долара до фалит за две години: Шампионът, който не умееше да казва "не"
