"Парите в спорта" е спортна рубрика на Actualno.com, в която обръщаме внимание на финансовата страна в света на спорта.
Историята на Леон Спинкс представя поредния пример за спортист, достигнал върха в кариерата по-рано от очакваното, но провалил се гръмко заради живота си извън ринга. Той побеждава най-великия в бокса Мохамед Али, а парите започват да валят. Но неговият път представлява нещо повече от този на поредния фалирал талант. Изследвайки живота и кариерата на Спинкс, се натъкнах на материали, сухи и фактически, лишени от човечност, които го представиха като късметлия, който някога е победил "най-великия". Въпреки това някои статии разказаха една различна, по-сурова и по-човешка история, в която не беше поставено под съмнение талантът му, а по-скоро начинът му на живот и дисциплина.
Леон Спинкс: Върхът и паданието, белязани от един двубой
Фактите потвърждават истината, че Спинкс наистина е бил много талантлив. Като аматьор той се състезаваше в категорията полутежка, като записа невероятните 177 победи, само седем загуби и зашеметяващите 133 нокаута. Да не говорим, че спечели три поредни национални шампионата между 1974 и 1976 година. Черешката на тортата в бокса беше златото му на Олимпийски игри в Монреал, където той се наложи над най-добрите. През цялото това време Спинкс беше наборник и служи в Корпуса на морската пехота на САЩ, като се състезаваше като част от боксовия отбор на USMC. След олимпийската си победа Спинкс видя бъдещето си като професионален боксьор и се сбогува с Корпуса на морската пехота, за да проправи пътя си към професионална боксова кариера.
Дебютът на Спинкс беше в Лас Вегас на 15 януари 1977 година срещу Боб Смит, като той нокаутира левичаря в петия рунд. Както при много боксьори, нивото на противниците на Спинкс постепенно се повишаваше, тъй като през следващите пет месеца той се справи с още четирима незначителни опоненти, всички с нокаут. Последните две срещи на Леон през 1977 година завършиха с равенство срещу уважавания боксьор от Минесота Скот Леду и с трудна победа по точки над италианския шампион в тежка категория Алфио Ригети, който по това време имаше рекорд 27-0. За 12 месеца Спинкс натрупа рекорд от шест победи и едно равенство.
"Началото на края" за Леон Спинкс
Откакто победи Джордж Форман през 1974 година в мач, считан за една от най-големите изненади в бокса в тежка категория по онова време, Мохамед Али властваше на върха на световните титли в продължение на почти три години и половина. След като беше защитил титлите си 10 пъти, на 15 февруари 1978 година Али търсеше съперник с ограничен талант и опит за своята единадесета поредна защита. Леон Спинкс се смяташе за лесна плячка и затова името му се озова начело на списъка. За Али, който вече беше отминал разцвета на кариерата си, това трябваше да бъде мач, с който да поддържа кариерата си на високо ниво, а за Спинкс, в едва осмия си професионален мач, това беше шансът на живота му, който той хвана с двете си ръкавици.
Недостатъчно подготвен и вероятно прекалено самоуверен, Али стъпи на ринга, само за да го напусне след 15 рунда с разбито лице и наранена гордост, докато Спинкс спечели с разделено решение. Тази победа постави рекорд за най-краткия професионален път до титлата на световен шампион. За съжаление на Спинкс, без ограниченията на военния живот, той започна да подхожда по-небрежно към тренировките и дисциплината, които до този момент бяха подкрепяли природния му талант - така както водата и слънчевата светлина позволяват на цветята да разцъфнат. Той се отдаде на парти живот, състоящ се от алкохол, наркотици и жени, разчитайки на таланта си да му донесе победа на ринга. Влиянието на този начин на живот нарастваше с всеки успех, привличайки нови хора към обкръжението му, които бяха запленени от блясъка и парите му в бокса, да не говорим за склонността му да споделя в излишък.
Кокаин, коли и жени
От незначителен претендент до безспорен световен шампион в тежка категория за една нощ, Леон Спинкс вече беше личност, заемаща първите страници на вестниците, а с това дойде и възможността да разшири и обогати своя процъфтяващ купонджийски начин на живот. Самият той признава, че всичко, за което му е пукало, било кокаин, марихуана, коли и жени... и му харесвало. Боксът се превърна по-скоро в хоби за Спинкс, отстъпвайки на заден план пред дисциплината и тренировките, които му бяха донесли успеха. Обкръжението му определено не помагаше, а всъщност може да се каже, че купоните бяха станали новата му професия и като такава той се трудеше усърдно в нея. Вследствие на това ангажираността и желанието му да се боксира избледняха.
На Али му беше трудно да преглътне поражението от такъв неопитен боксьор с нисък ръст и той поиска реванш. Решен да привлече Спинкс на ринга, той предложи на шампиона награда от 3,75 милиона долара, която Леон прие. Тъй като този път за Али залогът беше нещо повече от пари, най-великият проведе солиден тренировъчен лагер, докато Спинкс се появи в жалко състояние. Само 212 дни след победата си, на 15 септември 1978 година, Спинкс се затътри в ринга и, за учудването на онези, които познаваха начина му на живот, успя да издържи през всичките 15 рунда, като загуби с малка разлика по точки. Този мач впоследствие постави още два рекорда - най-краткото царуване като световен шампион в тежка категория и първият случай, в който боксьор става трикратен световен шампион - в лицето на Мохамед Али.
Цветето увехна по-бързо от очакваното
Докато кариерата на Али продължи по добре документираната си траектория като "най-великия", Спинкс никога повече не успя да достигне такива висоти, въпреки че още два пъти се бореше за световни титли. Всъщност денят, в който Спинкс спечели световната титла през 1978 година, е денят, в който животът му започна да излиза извън контрол по неконтролируем и трагичен начин. И в този момент на поражение Спинкс се връщаше сам в хотелската си стая, като "приятелите" му изчезваха мигновено, за да потвърдят факта, че никой не обича губещия. Не че това щеше да спре Спинкс. Партито за един човек продължаваше и чрез това боксовият му талант започна да го напуска, увяхващ като цвете, лишено от слънчева светлина и вода.
От боксовия ринг до Макдоналдс
По този начин последва период на затъмнение, белязан от мачове на средно ниво, с редки шансове да се бори за шампионски титли, които обаче бяха пропилени на ринга. Той все пак постигна успех като професионален борец, достигайки върха като световен шампион. Скоро начинът му на живот даде очаквания резултат и през 1986 г. Спинкс подаде молба за защита от фалит срещу кредитори, на които дължеше 301 000 долара. Това се равнява на 863 000 долара по днешни цени. Спинкс твърдеше, че състоянието му от 4,5 милиона долара (12,9 милиона долара днес) се е свило до гардероб на стойност едва 500 долара и месечна заплата от 1 600 долара. Далеч от предишния си живот, бившият световен шампион започнал да работи като чистач в YMCA, а също така и в местния Макдоналдс.
Освен фалита Спинкс, страдаше от неврологични увреждания, дължащи се на прекалено дългото му пребиваване в ринга, преди накрая да почине след дълга борба с онкологично заболяване. Той напусна този свят на 5 февруари 2021 г., на 67-годишна възраст. Животът и талантът на Леон Спинкс бяха далеч по-богати, отколкото изчистените исторически разкази биха могли някога да покажат или дори да намекнат. Съществува мнение, че световната му титла е дошла твърде рано. Но ако не беше дошла точно тогава, тя изобщо нямаше да дойде. Би било несправедливо да определим Спинкс като боксьор, на когото е провървяло, но в която и да е друга вечер той нямаше да победи Али или който и да е друг сериозен претендент в тежка категория. Не заради уменията му, а заради начина му на живот. Спинкс имаше способностите - олимпийският златен медал е доказателство за това. Но историята му е поредният тъжен пример за това, което е могло да бъде.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Парите в спорта": От 108 млн. долара до фалит за две години: Шампионът, който не умееше да казва "не"
