Спортната 2018 година: Френски страсти в Русия и детронирането на Меси и Роналдо

Френски триумф в Русия

2018 година мина под знака на Световното първенство по футбол. В продължение на месец всички погледи бяха насочени към терените в Русия, където станаха и не малко изненади. Големите фаворитi като Испания, Бразилия и Германия се сгромолясаха много преди да стигнат до мечтания финал, за да отстъпят място на Франция на Дидие Дешан и Хърватия на Златко Далич. Именно на Мондиала „шахматистите“ показаха колко силно е това футболно поколение. Хърватия стана първата държава от Източна Европа, която участва във финала на Световното. Отборът на бившата югославска република направи исторически пробив с паметен обрат срещу Англия с 2:1 след продължения, с която победа опияни от радост хърватския народ. По този начин "шахматистите" за пръв път в своята история играха на финал на Мондиал, а поколението на Модрич, Ракитич и Манджукич постигна това, което Шукер и компания не успяха през 1998 година.

Въпреки всички паметни срещи в Русия и трите поредни двубоя с продължения, хърватите не успяха да се противопоставят на звездната селекция на „петлите“. Франция без много да блести успя да прескочи груповата фаза, където бе изигран може би най-скучният двубой на целия форум, а именно този с Дания. Двата тима завършиха 0:0, а след срещата си спечелиха освиркванията на публиката. Въпреки това през целия турнир френският тим показа най-постоянна игра и предвид падението на всички останали фаворити логично грабна втората си световна титла – точно 20 години след първия големия триумф. „Петлите“, начело с Дидие Дешан показаха по превъзходен начин, че са си научили урока от преди 2 години, когато у дома загуби на финала на Европейското първенство от Португалия. Играчите показаха по най-добрия начин как може да се реваншират за една подобна изпусната титла, а младият Килиан Мбапе впечатлия цял свят с уменията си и само потвърди, че го очаква огромно бъдеще. Той остави в сянката си дори „двамата големи“ – Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Аржентина с Меси премина с много мъки групата, а на 1/8-финала отпадна именно от бъдещия световен шампион след загуба с 4:1. Голямата звезда на Барселона за пореден път не успя да покаже лидерски качества във важен момент и отнесе огромни, и заслужени критики след Мондиала. Толкова много, че все още не е ясно дали ще продължи кариерата си в „гаучосите“. Роналдо успя да счупи някой и друг рекорд с попаденията си, но това не помогна да стигнат по-далеч от 1/8-финалите. 33-годишният Кристиано заби хеттрик при равенството на своя тим срещу Испания 3:3 в първия мач за двата тима на Мондиал 2018 и се превърна в най-възрастния играч на Световно с хеттрик.

Като любопитни факти от Мондиала може да се отбележи, че за пръв път в историята на Мондиалите от първия Мондиал през 1930 г. насам нито една от трите големи сили на Световните първенства – Бразилия, Германия и Аржентина, не бе сред полуфиналистите. Също така първите четирима в последната до лятото класация за „Златната топка” (за 2017 година) също рано-рано си взеха сбогом със Световното - носителят Кристиано Роналдо, подгласникът Лионел Меси, третият Неймар, а четвъртият Джанлуиджи Буфон не пристигна със своята Италия на световните финали. Има само един подобен случай на Световните първенства и той датира от 1962 година. Едва за пети път в историята се случи на полуфиналите да се класират само европейски отбори – Англия Хърватия, Белгия и Франция. Предишните четири случая са през 1934, 1966, 1982 и 2006 г. Също така никога досега не се е случвало Европа да спечели четири пъти последователно световната купа, както се случи и това лято. след крайните победи през 2006 на Италия, 2010 на Испания и 2014 година на Германия. По-рано най-много две последователни титли са отивали на сметката на европейците. На последно място, но не и по значение на този Мондиал бе използван за първи път системата за видеоповторение, която се намеси решаващо няколко пъти. Макар и да бяха допуснати отново грешки, то ВАР вече има все по-решаваща роля в европейския и световен футбол.

Край на доминацията на Меси и Роналдо

След невероятното Световно първенство, както и с изявите си с Реал Мадрид - Лука Модрич, спечели куп награди през 2018 година. Включително и най-ценното индивидуално отличие „Златната топка“. Той имаше невероятна година, след като бе с основна заслуга за спечелването на трета поредна титла от Шампионска лига с Реал Мадрид, а след това изведе Хърватия с капитанската лента до исторически финал на Световното първенство в Русия. По този начин хърватската звезда сложи край на доминацията на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, които през последното десетилетие неизменно грабваха отличието. Звездата на Барселона дори не попадна в топ 3 на най-добрия футболист. Аржентинският гений остана извън призовата тройка за първи път от 2006 година насам, когато бе на 19 години.

Петкратният носител на "Златната топка" Кристиано Роналдо пък завърши на второ място в анкетата за шести път в кариерата си, след като бе победител в последните две години, за да изравни големия си съперник Лео Меси. До средата на 2018 година именно Роналдо се считаше за фаворит за „Златната топка“, тъй като направи великолепен сезон и за трета поредна година вдигна трофея от Шампионска лига заедно с Реал Мадрид. След това обаче настъпи времето за Мондиала, където Лука Модрич впечатли повече от него и имаше лидерската роля в хърватския национален отбор. Според мнозина футболни специалисти има и друга причина Роналдо да не грабне приза. А именно транферът му от Реал в Ювентус. Редица от световните медии веднага използваха момента, за да пренасочат вниманието към боса на „белия балет“ Флорентино Перес и за това колко силно лоби има във футболните централи и високите етажи на управление на футбола. Това обаче по никакъв начин не омаловажава заслугите на Лука Модрич през 2018 година и това, че наградата му е напълно заслужена.

Със спечелването на "Златната топка" Модрич обра всички големи индивидуални награди, след като по-рано през годината бе обявен за най-добър играч на годината на УЕФА и ФИФА. Отличието на ФИФА и "Златната топка" бяха обединени от 2010-та до 2015-та година, но след това се разделиха поради неразбирателства. Модрич се превърна също така в първия хърватин, носител на „Златната топка“, както и общо втория представител на Балканския полуостров след Христо Стоичков, който бе определен за номер 1 в анкетата през 1994 година.

Също така хърватинът стана първият футболист в историята, спечелил в една година приза за най-добър футболист на Световното първенство, най-добър играч на УЕФА, приза The Best" на ФИФА и "Златната топка" на "Франс Футбол". С подобно постижение не може да се похвали нито един от рекордьорите по брой отличия "Златна топка" Лионел Меси и Кристиано Роналдо, въпреки че от десет години насам неизменно един от тях двамата печели най-ценната индивидуална награда във футбола. Модрич обаче сложи край на двойната хегемония и влезе завинаги в историята на футбола.

Вълшебната 2018 година на Реал Мадрид и изненадата от Кристиано Роналдо

През изминалата година Реал Мадрид сътвори нещо, което малцина вярваха, че ще успее. За трета поредна година вдигна най-ценното отличие в клубния футбол - трофея от Шампионска лига. Така, срещу успеха си срещу Ливърпул на Олимпийския стадион в Киев, "белия балет" стана за 13 път в историята си Крал на Европа и показа, че именно Шампионска лига е техният турнир. Празненствата не продължиха много дълго, тъй като дни по-късно стана ясно, че Зинедин Зидан напуска клуба, за да потърси ново предизвикателство пред себе си. Френският специалист натъжи феновете на Реал и шокира Флорентино Перес с решението, тъй като босът не е свикнал някой да си тръгва без самият той да го е планирал.

Другата голяма "изненада" дойде от Кристиано Роналдо. Още след спечеления финал той намекна, че ще напусне "Сантяго Бернабеу" след 9 години прекарани там. И през юли това стана факт. Поругалецът напусна Реал, за да подпише с Ювентус. Оствяйки куп рекорди и трофеи след себе си, Роналдо вече пише нова история с "бианконерите", с които през 2019 година ще опита да спечели още една Шампионска лига и да вдигне трофея с трети различен отбор.

Провалената година на Григор

В спортния обзор за 2017 година първата ракета при мъжете Григор Димитров бе определен за светлия лъч в родния спорт. Това се случи след завоюваната титла на българина на финалния турнир на ATP в Лондон. Точно след тази титла всички фенове и анализатори смятаха, че Димитров е направил така нужната крачка напред, която в последните години все му убягваше. Хасковлията започна сезона като №3 в световната ранглиста, но след като не успя да спечели нито една титла и се представи изключително бледо в почти всички турнира остана на 19-тото място в ранглистата в края на 2018 година. В първия за годината турнир – в Бризбън – Григор стигна до полуфиналите, където бе отстранен от Ник Кирьос. Така, тенисистът ни не успя да защити титлата си от 2017 година, както и спечелените точки. На първия турнир от Големия шлем в Австралия Димитров стигна само до ¼-финал, където британеца Кайл Едмънд се оказа непреодолим за него. Интересното в случая е , че българинът беше сочен за фаворит за спечелване на турнир, нещо което не му се беше случвало досега. Всичките му съперници играеха на границата на възможностите си, а той не винаги успяваше да се нагоди към играта им и правеше куп грешки. На последвалия турнир в Ротердам успя да стигне до финал, където се изправи срещи Роджър Федерер. Там драма има само в първите геймове, тъй като след това Григор получи травма в глезена, и логично срещата завърши 6:2, 6:2 в полза на великия швейцарец.

Малко преди това се изигра и вече ежегодният турнир в София, на който Григор не взе участие. Въпреки че през 2017г. вдигна трофея на родна земя и вдъхнови феновете му в родината с една от малкото си изяви в България, то отказа да вземе отново участие с предтекст, че има контузия. След Ротердам нещата за Григор станаха още по-трудни. В Дубай и Индиън Уелс напусна надпреварите още в първия кръг, като дори и 116-ия в света Малек Джазири надви българина в Дубай. До края на сезона най-доброто си представяне записа в Торонто на Роджърс Къп, като на ¼-финалите отпадна от Кевин Андресън. Що се отнася до останалите три турнира от Големия шлем, извън този на Australian Open, представянето му също бе разочароващо. Третият кръг на "Ролан Гарос" се оказа непреодолимо препятствие за Григор Димитров за пореден път. Българският тенисист загуби от испанеца Фернардо Вердаско с 6:7 (4), 2:6, 4:6 и за девети път при деветото си участие не успя да стигне до втората седмица на най-престижния турнир на червени кортове. На Уимбълдън отпадна още на старта от Стан Вавринка, който тогава все още се възстановяваше от контузия. Това бе един от многото двубои за Григор, в които просто не съумя да намери играта, на която бе способен и всички негови грешки бяха наказани.

За втора поредна надпревара от най-силните в тениса US Open той преклони глава пред Стан Вавринка в първия кръг. След 1:3 на Уимбълдън, в Ню Йорк падна още по-безапелационно на US Open - 3:6, 2:6, 5:7 и се прости с надеждата си за запаметяващо участие в Ню Йорк. Това бе първо отпадане на толкова ранна фаза за българина тук от 2013 г. През 2017 година той се прости с надпреварата във втори кръг с поражение от Андрeй Рубльов.

Сезонът за Григор определено не беше от най-добрите, но светът на тениса вече се вълнува до какво ще доведе партньорството му с легендата Андре Агаси през 2019 година. След като Григор бе избран за голямото разочаровение на изминалия сезон, то идната година е точният момент, в който да покаже целия си талант и възможности. Точно, когато и очакванията към него са сведени. Американецът дойде в щаба на българина по покана на треньора му Дани Валверду и всички ще работят заедно, за върнат Григор обратно към успехите.

Шампионското завръщане на Кубрат Пулев на ринга

След като 2017 година поднесе повече разочарование за най-добрия български боксьор в тежка категория, то 2018 година бе изпълнена с надежда за Кобрата. В началото на година той все още се възстановяваше от травмата, която го спря за бой със световния шампион Антъни Джошуа. Така, в началото на март след възстановяването на българина вече започнаха да се изброяват и имена на боксьори, срещу които Пулев да се изправи след повече от година без двубой. Първоначално от международната боксова федерация (IBF) насрочиха промоутърски търг за мач между българската звезда в тежката категория на професионалния бокс и американеца Доминик Бризийл, който да се проведе през април. Не след дълго обаче този ватиант отпадна и веднага на хоризонта се появи ново име – Дилиън Уайт. Причината да отпадне двубоя с Бризийл бе, че вече е имал насрочен двубой с Дионтей Уайлдър за световната титла на WBC (Световен боксов съвет) през лятото, тъй като счита това за по-лесния път към върха.

Тогава мениджърът на Антъни Джошуа и Уайт, Еди Хърн също се намеси и обяви, че е получил писмо от IBF, от където насрочват мач между Кобрат и Дилиън, а победителят ще се изправи срещу Джошуа. Перфектният вариант за Кубрат, за да се добере отново до възможност за битка със световния шампион. Да, ама не. Въпреки че българинът спечели търга за въпросния двубой, то до такъв не се стигна. Уайт не е одобрил поставените условия и заедно със своя мениджър Еди Хърн не се поколебаха да предпочетат за съперник Джоузеф Паркър. Така месеците минаваха, а Кобрата така и не съумяваше да си намери противник. Джарел Милър – „Голямото бебе“ бе също сред спряганите, но само, за да се изгуби още повече време до завръщането на Кубрат на ринга. Въпреки близо почти година в търсене, все пак имаше бой, и то на родна земя. Кобрата се изправи на родна земя срещу братовчеда на Тайсън Фюри – Хюи. Именно той бе, може би, най-сериозният противник за българина след разбира се Владимир Кличко. Мачът в „Арена Армеец“ бе истинско зрелище, а Пулев спечели след единодушно съдийско решение и по блестящ начин беляза завръщането си след година и половина. Българинът спечели претендентския мач във версия IBF на световния бокс и заслужи правото да е задължителен опонент на световния шампион Антъни Джошуа. Кога ще е мачът помежду им, все още не е ясно.

Изминалата година бе важна за Пулев и в един друг аспект в професионален план. През 2018 година той успя най-накрая да се отърве от германската промоутърска агенция "Зауерланд", която дълго време се възползваше от лоялността му и го използваше, за да бъде спасена компанията от фалит. В крайна сметка обаче, Пулев скъса договора си с германците и веднага се насочи към българина Ивайло Гоцев, който е сред топ промоутърите в бокса с неговата агенция "EPIC Sports and Entertainment". Самият боксьор дори призна, че сам е платил неустойката си само и само да се раздели с немците, а двамата с Гоцев организираха заедно двубоя с Хюи Фюри. Самият Гоцев сподели, че вярва в това Кубрат да стане световен шампион, но задължително трябва да мине през подготвителен лагер в САЩ. А българинът дори предприе още по-решителна стъпка.

В началото на декември бе обявено, че Кубрат Пулев вече има нов промоутър. Професионалният боксьор подписа договор с компанията "Топ Ранк", ръководена от популярния мениджър Боб Аръм. 87-годишният Аръм е сред най-влиятелните личности в този бизнес в САЩ. Неговата фирма е организирала мачове с участието на Мохамед Али, Шугар Рей Леонард, Джордж Форман, Ивендър Холифийлд, Оскар де ла Оя и Мани Пакиао. Заедно обявиха големи цели и 3 двубоя на българина за 2019 година, които вече са заложени в договора му. А дали един от тях ще бъде срещу Антъни Джошуа... Предстои да видим.

Българските спортни успехи и моментите на щастие

През 2018 година имахме и немалко поводи за гордост със спортните постижения. Тайбе Юсеин стана световна и европейска шампионка по борба, като донесе единствения златен медал за България от световни първенства в олимпийска дисциплина през 2018 г. Това ѝ донесе и отличието Спортист на годината, връчено в края на декември. Юсеин има и две сребра зад гърба си, спечелени през 2012 и 2013 година. Тази година обаче се оказа повратна в кариерата на Тайбе, която покори световния връх и зарадва цяла България. Преди нея пък Биляна Дудова спечели сребро в категорията до 57 килограма. Шестото място на Александра Жекова в сноуборда пък беше най-силният резултат на страната в зимните олимпийски игри в Пьонгчанг.

Най-добрият български плувец в момента Антъни Иванов се класира за финала на 200 метра бътърфлай. Иванов даде шесто време в сериите - 1:51.81 минута, като това е и национален рекорд в дисциплината. Той подобри собственото си постижение от 2016 година в Канада - 1:54.80 минута. Той подобри още два национални рекорда по време на световното първенство по плуване в малък басейн в Ханчжоу. Той счупи постиженията на 50 метра бътерфлай и на 200 метра свободен стил за мъже в четвъртия ден на шампионата на планетата. На 50 метра бътерфлай Иванов финишира 30-и в сериите с време 23.42 секунди и си върна рекорда в дисциплината, който за кратко бе притежание на Иван Алмаджиев - 23.81. През август завърши на 8-о място във финала на Европейското първенство по плуване в дисциплината 200 метра бътерфлай.

Изминалата година бе невероятна и за една млада надежда в леката атлетика. Пловдивчанката Александра Начева стана световна шампионка за девойки до 20 години в Тампере (Финландия), макар че все още е 17-годишна. Малко по-късна талантливата българка грабна златото на младежките Олимпийски игри в Буенос Айрес (Аржентина). Тя стана сребърна медалистка на Европейското първенство до 18 години в Гьор (Унгария). На балканско ниво Александра взе титли в зала в София на първенство до 20 години на троен скок и в Истанбул до 18 години на скок на дължина и на троен скок. Постижението от 14.18 метра от Световното първенство е най-добро в света за годината за девойки под 20 години и европейски рекорд до 18 години. С това постижение тя получи квота за участие на Европейското първенство в Берлин.

Втората в класацията за най-добър спортист Мирела Демирева пък спечели сребърен медал от Европейското първенство по лека атлетика в Берлин. Българската скачачка в скока на височина преодоля 200см, което се оказа достатъчно за отличието. Преодолените 200см от Демирева са изравнен нейн личен рекорд. През тази година тя също преодоля веднъж 200-те сантиметра.

Сестрите Габриела и Стефани Стоеви станаха европейски шампионки по бадминтон. Момичетата от Хасково триумфираха на двойки, след като на финала в Уелва, Испания, разгромиха френския дует Ане Тран и Емили Лефел с 2:0 гейма (12, 10) само за 42 минути игра на корта.

Ансамбълът ни по художествена гимнастика в състав Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова, също направи фурор. През годината грациите завоюваха от Световното първенство в София бронзов медал в многобоя, който им осигури квота за Олимпийските игри в Токио 2020 г., и титлата на пет обръча. От Европейското гимнастичките завоюваха злато на 3 топки и 2 въжета и бронзови отличия в многобоя и отборното класиране заедно с девойките индивидуално.

Надежда за българския национален отбор и обичайното статукво в Първа лига

Краят на сезон 2017/2018 в Първа професионална лига не предложи нищо непредвидено за родните запалянковци. През май месец Лудогорец вдигна своята седма поредна шампионска титла и си гарантира участие в Шампионска лига. Разградчани, начело с Димитър Димитров – Херо, си гарантираха отличието още през април и отново показаха, че останалите отбори са все още много зад тях в игрово отношение. Въпреки шампионската титла, Херо не остана в Разград. В началото на юни бе назначен Пауло Аутори за главен мениджър на отбора. Това обаче не се хареса на родния специалист и незабавно напусна клуба, оставяйки Аутори. И неговото царство в Разград обаче не продължи дълго. С подновяването на новия сезон и неособено доброто представяне на „орлите“ в Европа за техните стандарти – Аутори си тръгна бързо-бързо. По този начин се стигна до изненандващото за повечето назначаване на Антони Здравков за старши-треньор. Трябва да отбележим обаче, че от началото на новия сезон 2018/2019 разградчани отнасят сериозни критики за играта си. Въпреки че играха в групите на Лига Европа, където обаче не записаха нито една победа, и са убедителни лидери в родното първенство – е видно за всички, че отборът е свалил от класата си, която наложи през последните години. Лудогорец продължава да е най-добрият отбор в България, но вече разликата с останалите не е толкова голяма, колкото преди.

И ако не бяха грешните стъпки на Левски и на ЦСКА, както и не малко спорни отсъждания в полза на разградчани, то първенството, може би, нямаше да изглежда толкова предрешено още от сега. Като стана въпрос за основните конкуренти на „орлите“, то и за двата тима 2018 година не може да се счита за успешна. „Сините“ за пореден път се представиха много колебливо, но в края на сезона показаха силни игри и стигнаха до финал за Купата на България, където отстраниха „червените“. Само, за да се стигне до финал със Славия, който обаче бе загубен след изпълнения на дузпи. Тогава, воден от Делио Роси, отборът изигра силен мач, атакуваше постоянно и създаде куп положения, за разлика от „белите“, които не смееха да излязат от половината си. Мач, който може да остане в учебниците като описание срещу липсата на късмет. Нямаше никакво съмнение кой е по-добрият отбор на Националния стадион „Васил Левски“, но въпреки това купата отиде при Славия. Няма как обаче да не споменем и невероятния мач, който направи вратарят Георги Петков. Опитният страж сътвори великолепни спасявания, за да помогне на отбора си. „Белите“ обаче не успяха да стигнат до втори трофей, тъй като загубиха от Лудогорец за Суперкупата на България. Въпреки загубения финал от „Герена“ не уволниха Делио Роси, но не задълго. След срамно отпадане от лихтенщайнския Вадуц италианецът се сбогува с Левски. С новия сезон се появи появи и малко светлина на „Герена“. Пристигна Славиша Стоянович за треньор, който бързо мотивира отбора и върна настроението. До известно време отборът дори бе лидер в класирането, но след отпадане на 1/8-финал за Купата на България от Черно море абсолютно всичко се преобърна и вече отборът е на 10 точки от Лудогорец. И това дори вече не е най-големият проблем за феновете на тима. За „Весела Коледа“ пристигна предупреждение от УЕФА, което може да изхвърли Левски от Европа за 2 години, ако не платят малко над 2 млн. лева до 28 февруари. Така, макар и без футбол празниците за „сините“ фенове се развалиха.

2018 година не донесе трофей и на ЦСКА. Извън футболния терен бяха обявени две големи новини за отбора от „Армията“ – първо, че ще може да участва в европейските клубни турнири, а втората, че 8-те милиона за емблемата на ЦСКА бяха платени. Иначе, както е по стара футболна традиция и „червените“ смениха няколко треньора. Първо Христо Янев замени Стамен Белчев след края на миналия сезон. Легендата на тима обаче бе само за няколко месеца – до назначаването на Нестор Ел Маестро. Роден в Сърбия, но живял във Великобритания, Ел Маестро заинтригува всички с автобиографията си. Сменял няколко пъти името си, минал през Бундеслигата, печелил титлата със Спартка Търнава. Той обаче все още не успява да спечели изцяло доверието на феновете. Не толкова заради странните си изказвания понякога, а заради това, че откакто е начело ЦСКА все още не може да спечели дерби мач. Заради това и на „Армията“ се прибягна до интерсен ход, който може да претърпи развитие в бъдеще. А именно назначаването на бившия треньор на Левски и Литекс Люпко Петрович като консултант на клуба. Каква обаче точно ще бъде неговата длъжност и дали няма да афектира на работата на Ел Маестро ще стане ясно през 2019 година.

Интересна бе изминалата година и за българския национален отбор. В края на януари стана ясно, че България ще бъде в една група в новия турнир на УЕФА Лигата на нациите с отборите на Норвегия, Кипър и Словения. Очаквания към „лъвовете“ този път бяха сведени до минимум, а и от щаба, начело с Петър Хубчев също не поставяха особено високи цели. Въпреки това националите ни направиха една доста прилична кампания в турнира и дори малко не им достигна да завършат на първо място, и да играят плейофи за място на Евро 2020. В Лигата на нациите отборът ни започна с три поредни победи и ентусиазира феновете. След това обаче последваха три поредни равенства и в крайното класиране Норвегия завършва с 13 точки, а България – с 11. Кипър остана на трето място с пет, а Словения последен в групата с едва три точки.

Националният селекционер обаче показа, че е свършил много добра работа що се отнася до съблекалнята. Футболистите показаха, че могат да играят като един и с дух да компенсират липсата на големи качества. През 2019 година предстои голямо предизвикателство – квалификациите за Европейското първенство. Задачата ще е много трудна, защото сме в една група с Англия, Чехия, Черна гора и Косово. Мачовете от квалификациите ще се проведат в периода март - ноември 2019-а година, като тогава националите ни ще покажат дали имат воля и сила за класиране на голям футболен форум. На фона на всички тези събития, свързани с българския футбол. Борислав Михайлов бе преизбран за президент на Българския футболен съюз. Самият той бе обявявал, че не смята отново да се кандидатира, но се видя, че това него желание се е изпарило. Михайлов е начело на БФС от 2005 година и на тези избори е преизбран за четвърти пореден път. А дали този мандат ще бъде запомнен с нещо по-добро от предишните... Всички се надяваме.