Някои групи няма как да бъдат повторени, няма как да бъдат сбъркани и няма как да бъдат забравени. Такива са The Prodigy - музикална институция, изграждаща собствени фундаменти от 1990 г., та чак до днес. Британските електронни гиганти бяха в София на 2 август на Vidas Art Arena в Борисовата градина по покана на Fest Team и за пореден път ни доказаха, че нито годините, нито промените в музикалната индустрия могат да "излекуват" верните им фенове от френетичното обожание, което изпитваме към всичко, което тази група създава.
Снимка: БГНЕС
The Prodigy са били много пъти в България. И всеки път успяват да ни побъркат. Още в годините, когато неповторимият Кийт Флинт беше жив и "бродираше" по сцената с типичния си неравноделен стил, британците са ни подлудявали на родна земя, но от последния им концерт на Summer Chaos Festival в Бургас, мина твърде много време. 10 години ги чакахме отново, защото имахме нужда от тази мощна доза енергия и директен допамин. Макар и с огромната липса на Кийт.
Още: Жесток диско метъл с Electric Callboy и смазващи Lamb Of God за финал на Hills of Rock 2026
Още след отварянето на вратите на Vidas Art Arena в неделния ден се усети специфичното и особено приятно усещане, че публиката на този концерт ще бъде изградена почти изцяло от хора, които много добре знаят защо са дошли. Хомогенна, усмихната и крайно нетърпелива - тълпата започна да се увеличава, а добре познатото българско дуо High Roll бе избрано да я подгрее. На фона на симпатичен сет и безкраен ритъм слънцето постепенно се скри, теренът пред сцената се препълни, а погледите все по-нетърпеливо се насочваха към двата огромни лазера на сцената, които сочеха един към друг. Всички знаехме, че Чехов неминуемо е прав и дулата им рано или късно ще се обърнат към нас.
Няколко минути преди 21:30 ч. специфично гъделичкане започна да пълзи по кожата - започваше любимата "Omen". А с нея бе даден старт на дивашкото скачане, което не спря нито за миг в продължение на 80 минути. Не знам колко хиляди души имаше на Vidas Art Arena, но всички бяхме като едно общо зверски бурно море. Едно племе, кланящо се на "Voodoo People", последвано от "Poison", "Warrior's Dance" и "Light Up The Sky". Скачане, скачане, скачане! Крещене и тотално потапяне в общия транс.
Още: Жесток диско метъл с Electric Callboy и смазващи Lamb Of God за финал на Hills of Rock 2026
Снимка: БГНЕС
Максим ни дирижираше като марионетки от сцената, а ние съвсем доброволно се подчинявахме. Нали точно за това бяхме дошли?
За да полудеем на "Firestarter", последвана от грубата и завладяваща "Invaders Must Die" и един от химните на The Prodigy "No Good (Start The Dance)". Чухме още "Roadblox", "Get Your Fight On" и "Their Low", за да стигнем до задължителната "Smack My Bitch Up". Бисът ни отвя с ударно начало с "Breathe", последвана от "Take Me to the Hospital", "We Live Forever" и "Out of Space". Финалът беше поставен с "The Big Gundown".
80 минути минаха твърде бързо. Както всеки концерт на The Prodigy. Бурно, невъздържано, освободено. Каквато е и музиката им. Не е възможно някога да ни омръзне да полудяваме на тези британски крале на електронния звук. А всички коментари, че "нищо не е същото без Кийт Флинт", нямат място в адекватните разговори. Защото той беше с нас - визуално, музикално, ненормално.
