Да бъдеш Димитър Воев... колко ли хора са си мечтали поне за момент да разберат гения му и да напишат ред от негова песен. Уви, това няма как да се случи, но винаги можем да чуем неговата музика и да се потопим в онова сантиментално-обречено звучене, което никога не може да се сбърка. Съвсем скоро предстои идеалната възможност за това. В годината, в която Воев трябваше да навърши 60 години, се организира много специален концерт, който ще събере на една сцена "Нова генерация", "Тангра" и "Ревю", както и трите млади банди "Mind Pierce", "Опиум" и "Цвет". "60 години Димитър Воев" ще се проведе на 7 юни в парк център "Юнак" и вече се превръща в изключително дългоочаквано събитие.
Зададохме няколко въпроса на Симеон Воев - братът на Димитър Воев. Двамата свирят заедно в последните месеци на "Нова генерация", а Мони и до ден днешен изпълнява с любов емблематичните парчета, написани от брат му. За емоциите преди големия концерт, за спомените от детството и за бунта на младостта - четете в следващите редове.
-------------------------------------------------------------------
Концертът "60 години Димитър Воев" ще бъде много специален за всички, които обичат творчеството на брат ви и до ден днешен се вълнуват от него. Със сигурност за вас е още по-важен. С какви емоции сте дни преди събитието в Парк център "Юнак"?
Естествено вълнението присъства, очакваме да се съберат нашите фенове и като цяло общността, която ни подкрепя вече толкова много години. Очаквам това да е един музикален празник за хората, за които тази музика има значение в техния живот. В последните години на нашите концерти виждаме да идват все по-млади хора, което означава, че нашата музика достига и се предава и на едно следващо поколение и това е много хубаво, и важно.
Симеон и Димитър Воеви като деца, снимка: Simeon Voev/Facebook
Ранната загуба на Димитър Воев – само на 27 години, го остави завинаги на върха. Разкажете ни за спомените ви с него – беше ли той с вас по-различен от публичния му образ?
Като малки бяхме най-вероятно две нормални деца, по-голям брат и по-малък брат - това са нормални отношения в едно семейство. Когато бях малък, нашите винаги го караха да се грижи за мен. Сега си давам сметка, че най-вероятно на него не му е било особено приятно да ме мъкне навсякъде, където той ходи с по-големите от мен, но все пак той го правеше, така че по някакъв начин се е грижил за мен като малък. А и после, с групата ни "Абсолютно Начинаещи", пак ни помагаше със записи и концерти.
Бунтът на младите в годините, в които се създаде "Нова генерация", и днешният младежки бунт имат ли допирни точки? Или разминаванията са огромни?
Правото на собствено мнение, правото да бъдеш различен, това сме отстоявали като някаква форма на бунт. Хората са различни, но в тази своя различност си намират нещата, които ги свързват и така малко по малко се образуват общности. Сега нещата не са по-различни - сега също има хора, които отстояват себе си - не са еднакви, но намират нещата, които ги свързват. Това, което виждам в последните години, е една силна енергия, особено в младите групи, която трябва да подкрепяме и да я развиваме. Винаги има нещо, заради което си струва да се изправиш и да кажеш "Не", но има и много други неща, за които да кажеш "Да".
Снимка: Simeon Voev/Facebook
Какви са предизвикателствата в правенето на авторска музика през 90-те и днес – как през годините се променя вдъхновението ви?
В края на 80-те и началото на 90-те чисто технически беше трудно и много специално, когато трябваше да се запише някоя песен, но идеите, вдъхновението, не идват от перспективата за някаква реализация. Това са неща, които се случват много преди реализацията на някоя песен. Идеята е моментен изблик и трябва да си на място, за до го уловиш - тогава нещата се случват от само себе си, така че няма някаква особена разлика. Както се казва - само да си на точното място в точния момент.
Снимка: Simeon Voev/Facebook
Ако трябваше да представите брат ви на човек, който никога не е чувал за него, как бихте подходили?
Лесно е да се каже, че беше съвсем нормален земен човек, което е така, но това, което той измисляше и претворяваше в текстове, е може би едно дълбоко осмисляне на човешкото същество - какво се случва с теб, доколко си готов всъщност да бъдеш "истински", колко искаш да си такъв, успяваш ли да преодоляваш вътрешните си стени?
Какво е най-важното послание, което творчеството на Димитър Воев предаде на хората от 90-те години?
Да бъдеш себе си, да не се предаваш в това да се намериш, но също така и любовта по един или друг начин - това е едно от нещата, които също е заложено в текстовете му.
Интервю на Неда Ковачева
