Известен журналист обясни защо СЕМ не е независим и е воден от кикимора

Терзиев напомня, че три дни след него, на 8 август, премиерът акад. Николай Денков също изрази недоволство от работата на СЕМ. От регулатора отговориха гневно, като обвиниха двамата учени в некомпетентост. Според автора на анализа, това е „дръзко предизвикателство от хора със скромен авторитет срещу именити представители на академичните среди“. Тезата на Терзиев е, че държавният медиен регулатор, който предпочита да се определя като обществен и независим, “не съзнава, че въобще не е такъв, защото е програмиран да служи на държавата, а не на обществото“.

Що е Кикимора

Още: Мнение: Членовете и председателят на СЕМ не познават закона, по който работят

Обяснени са значението и етимологията на думана “кикимора“: домашен женски дух от славянската митология, който може да помага на хората, но и да им вреди, всичко зависи от тях самите. Кикиморите например помагат на усърдните домакини, но пречат на небрежните и ги наказват. “Оттук може да се направи изводът, че определението "кикимора" не е непременно обидно, защото от околните зависи какво да бъде поведението на домашния дух - да е добър или лош. С други думи домът на медийната регулация може да бъде подреден и спретнат, ако обществото бди за неговата порядъчност. Щом обаче призивът е за премахване на кикимората, няма съмнение, че е налице сериозно разминаване между нейното поведение и обществения интерес. Разбира се, сама по себе си тя не е виновна, защото старинната митология ни казва по свой начин, че всяко общество има такива медии, каквито заслужава. Същото важи и за правителството“, пише Терзиев.

Медийната грамотност на председателя

Още: И Тома Биков поиска оставката на Соня Момчилова: Председателят на СЕМ няма право на лично мнение

Той отделя внимание и на медийните изяви на Соня Момчилова и цитира някои доказателства за медийната некомпетентност на водения от нея СЕМ. СЕМ обвинява акад. Денков в непознаване на Закона за радиото и телевизията. Терзиев обаче цитира закона в частта му за саморегулацията на медиите. Напомня се, че има етични кодекси и Етична комисия: „Усилието на СЕМ да се дистанцира от професионалните стандарти в Етичния кодекс, под предлог че друг следи за тях, увисва в още по-голяма безтегловност, ако прочетем и чл. 126г. (1), където се казва: "На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация "Национален съвет за журналистическа етика" и/или Сдружение "Национален съвет за саморегулация", се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв." Тази санкция се налага не от друг, а от СЕМ, на когото е вменено да играе ролята на инструмент за прилагане на иначе беззъбите порицания в сферата на журналистическата етика“, пише Терзиев.

С Брюксел напред!

Още: Денков контраатакува: СЕМ да се задейства, а не да обяснява какво не може да направи

В анализа си Терзиев оборва и опита на СЕМ да се позове на мониторинговите доклади на Европейската комисия. СЕМ цитира препоръките на ЕК към изпълнителната власт да коригират собственото си поведение по отношение на независимостта на медийния регулатор.

Светослав Терзиев обаче цитира тази част от последния мониторингов доклад, в която се казва, че оценката за риск от 37% относно независимостта и ефективността на медийния регулатор е забележимо увеличена спрямо миналогодишния рисков фактор от 25%.

“И какво излиза?- чак от Брюксел се вижда, че работата на СЕМ не се подобрява, а се влошава, защото не се държи като независим орган за медийна регулация. Кикимората не се спотайва, а тропа и врещи, защото знае, че вината не е само нейна. В доклада ясно е написано, че "самото учредяване на СЕМ го излага на рискове от политическо влияние, което беше признато и от членовете на СЕМ", пише Терзиев.

Трябва нов закон

Още: Денков: СЕМ не си върши работата, председателят му не си е на мястото (ВИДЕО)

Припомня се какъв е начинът на избиране на СЕМ и че това става изцяло с политически квоти – трима членове избира парлментът, а двама са назначавани от президента. Липсва възможност за обществен контрол, тъй като няма гражданска квота, нито е предсавен интересът на медиите, които СЕМ контролира: “От тях се иска да се примирят, че са обект на държавен надзор. И тук става дума не само за БНР и БНТ, както някои си мислят, а за всички електронни медии, включително и електронните вестници, заради които специално бе разширен обхватът на Закона за радиото и телевизията“. Законът трябва да се преработи напълно, препоръчва Терзиев, а внесеният през 2021 г. проект за промяна не върши работа, защото засяга само увеличени на мандатите на генералните директори на БНР и БНТ от 3 на 5 години и по-изобилното държавно финансиране на регулатора и на обществените медии.

Колкото и да повтаря Момчилова, че регулаторът е независим, дори и да потрети, СЕМ няма да стане по-независим, обобщава Терзиев.

Пълния текст на анализа вижте ТУК.