Необяснимата одисея на една мозайка

Пловдив заслужено носи титлата Град на художниците, защото е отгледал в горещата си южна шепа три много силни поколения художници в периода след Освобождението досега. Името на Димитър Киров- Ди Киро изпъква в последната група наред с Георги Божилов- Слона, Йоан Левиев, Кольо Витковски и други. Той надживя доста от тях и си отиде през 2008-ма година. Дори след като го повали инсулт, не спря да твори и едно от последните неща, които направи, беше освежаването на сграфитото в Стария град. Личи си докъде е стигнал, защото след смъртта му никой не продължи. 

Макар и да го няма вече 11 години, срещите с творчеството на Димитър Киров не спират, защото неговата муза, дългогодишна съпруга и вярна пазителка на художествения му свят Русалия Кирова не спира да организира изложби и да напомня за него. На 1 ноември 2011 година един малък, но знаков площад в Стария Пловдив бе кръстен на името на художника. До него водят стълбите до катедралния храм "Света Богородица", от него се излиза на Античния театър, там са църквата "Свети Николай", Домът на научните работници и къщата- музей на Христо Г. Данов. 

И тук започва една одисея, която няма логично обяснение.

Русалия Кирова пожела да дари на Стария град последната мозайка, направена от съпруга и преди смъртта му. Скулпторът Жорж Трак подготви и укрепи творбата, защото бе направена на фазер. От доста време тя е готова да бъде сложена на твърда повърхност, за да остане там като белег от художника, чието име се чете на метри на указателна табела. Избрано е подходящо място, което е на каменната ограда на Дома на научните работници- хем на площада, хем малко встрани, ненатрапващо се, но видимо. 

И това, което прави Русалия Кирова, известна балерина в Пловдивската държавна опера от близкото минало, е да ходи от чиновник на чиновник в община Пловдив, в район Централен, в Общинския институт "Старият Пловдив" да пита може ли да я сложи, не може ли и никой не иска да каже конкретното " да". Буквално си я препращат от един кабинет в друг, от една администрация в друга, а репликата на Иван Тотев " Да бе, разбира се, че ще я сложим" се повтаря и повтаря през тия две години, като вече наближава моментът, в който ще бъде наследена от някой друг кмет. През този период на изчакване, дарителите са получили дори заплаха за 10 000 лв глоба, ако предприемат нещо сами. Оказва се толкова невъзможно трудно да се постави мозайка на художник, не само ценен и признат, но и дал името си на площад. Много интересно, при толкова административни абракадабри, как над Стария Пловдив грее надпис Plovediv - би трябвало и за него да се чудят с години, но там въпросът е решен.

А последната мозайка на Димитър Киров чака...