Водопадът, който роди гражданската живопис у нас

С легендата за нейното откриване, описана за пръв път от пловдивския свещеник Константин Иконом през 1819 година, е свързана, макар и косвено, и историята на българското изобразително изкуство. 

Чудотворната икона, изобразяваща Света Богородица с младенеца, има няколко истории, но всички са с един общ елемент- местността Клувията. Тя се намира на около 2 км източно от манастира и в момента попада в рамките на резервата Червената стена.

Всяка година на Великден с литийно шествие иконата, а по-късно нейно копие се носи до мястото, където е открита, след като е престояла векове скрита след турското нашествие. Пътят до Клувията е любим и на посветените, а може да се приеме, че през 1841 година, 22 години след като местността е била посочена в писмен източник за свещено място, по него се е разхождал и Захари Зограф. Най- добрият иконописец по онова време оставя своето безценно наследство в Бачковския манастир- и днес може да се видят неговите стенописи на църквата "Свети Никола", която се намира във вътрешния двор на манастира.

Там е и прочутият му стенопис "Страшният съд", който навремето си предизвиква бурен скандал, защото в ролята на грешниците, слизащи в ада, Захари Зограф изписва пловдивските чорбаджии с техните "кокони". За този случай разказва в книгата си "Възрожденският Пловдив" проф. Николай Генчев. По тази открита провокация, впрочем, Захари Зограф се доближава до Христо Ботев, който, докато за кратко е бил даскал в Калофер, на градско събитие публично обижда няколко чорбаджийки и също предизвиква скандал. Тази интересна и не много известна случка е описана от Захари Стоянов. 

През 1841 година в Бачковския манастир идват двама френски художници. Те стоят достатъчно време, за да се запознаят със Захари Зограф и той да види техните работи. Очевидно ги е водил на разходка до Клувията, защото по средата на пътя е водопадът, привлякъл вниманието на французите. Те го рисуват и начинът, по който го правят, всъщност преобръща в иконописеца представите за изобразителното изкуство. И след тяхното заминаване той продължава, рисува водопада с темпера, после прави серия етюди на цветя, драперии, глави. Този момент се смята за начало на българската гражданска живопис, а известният иконописец става първият български художник на Възраждането. 

У нас има доста по-ефектни водопади, най-близкият до Бачковския, е Сливовдолското падало по-нагоре в планината. Но никой друг не е така забележителен в историята на изкуството ни.

По пътя до водопада и по-нататък- до параклиса "Свети Михаил", издигнат на мястото, където е открита чудотворната икона, може да се видят още интересни неща. Няколко чешми, аязмо, тристагодишни чинари. Върви се леко и приятно през гората и по поляни, а в един момент се навлиза в резервата Червената стена. Гледката е омайваща. А посещението на Бачковския манастир от обичайната туристическа обиколка може да се превърне в пълноценен ден сред старините в природата.