44-то Народно събрание на България отива в историята

Скандали между управляващи и опозиция, сложни процедурни хватки, бойкот на заседанията, викове „оставка“ в пленарната зала и преместване в нова сграда – трудно би било да се проследят всички сюжетни линии, развили се през последните четири години в законодателния орган, който е първият с пълен мандат от 2009 г. насам.

57 държави са декларирали, че българите ще могат да гласуват за Народно събрание

Министерството на външните работи на Бълагрия (МВнР) към момента е получило съгласие от 57 държави за провеждане на избори за Народно ...

Прочети повече

Първият парламентарен звънец удари на 19.04.17 г., а оттогава досега народните представители са гласували промени в стотици законопроекти и са одобрили оставките на няколко министри от кабинета, включително и на един вицепремиер. Депутатите започнаха мандата си в една сграда – историческата с познатия надпис „Съединението прави силата“ и го завършват в друга – бившият Партиен дом. Ремонтът за десетки милиони и новата пленарна зала предизвикаха противоречиви реакции, а в крайна сметка трибуната се оказа недостъпна за хора с увреждания и се наложи депутат на инвалидна количка да положи клетва от последния ред.

Парламентът стартира работа под председателството на Димитър Главчев от ГЕРБ, но той изкара на пosta едва няколко месеца, след като позицията успя да извоюва неговата оставка. Заради остър дебат в залата, от който бе отстранена лидерката на левицата Корнелия Нинова, Главчев сдаде поста на Цвета Караянчева. Градусът на напрежението около Караянчева също беше висок, а в края на мандата тя на няколко пъти се озова в центъра на публични скандали заради нейни действия или думи. Опозицията искаше и нейната оставката, но мнозинството успя да я запази на поста.

От 44-ият парламент си тръгнаха и някои знакови за политическия живот лица, сред които бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, който основа собствена партия със заявка отново да участва в парламентарния живот. Напусна го и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който замени депутатската банка с място в Столичния общински съвет. Групите на партиите също се редуцираха значително, а в края на мандата нечленуващите в парламентарни групи депутати са 19. Най-много се оказаха от БСП.

Двама души се превърнаха в знакови със своето отсъствие. Единият по традиция беше депутатът от ДПС Делян Пеевски, за когото справка на сайта на парламента показва, че почти всички от отсъствията му са извинени. Другият е премиерът Бойко Борисов, който е канен от депутатите на изслушване цели 15 пъти, но се е явил едва 3.

Словения даде съгласие за провеждане на изборите за Народно събрание в посолството ни в Любляна

Посолството ни в Любляна получи нота Министерството на външните работи на Република Словения, с която се дава съгласие за провеждането ...

Прочети повече

Друга справка пък показва и депутатите рекордьори по наложени наказания заради нарушаване на реда в пленарната зала. В нея безапелационен водач е Павел Шопов от „Атака“, който е санкциониран цели девет пъти – три пъти със забележка, три пъти с порицание и три пъти е бил отстраняван от заседание. Второто място е за Спас Гърневски от ГЕРБ, чийто цветущ език му е коствал две порицания и една забележка. Следват Антон Кутев и Стоян Мирчев от БСП, които си разделят III с по три наказания. Лидерът на опозицията Корнелия Нинова също е била санкционирана със забележка и отстраняване от заседание.