Евродоклад за законността в България – за Гешев виновен е комунизмът

Отговорът на Иван Гешев

При срещата си с евродепутатите, главният прокурор изрично е посочил, че правомощие номер едно на служебното правителство е да организира изборите, а не да прави реформи. Обвинител номер едно е коментирал и, че тепърва ще се изясни колко от инициативите за реформи, не само в правосъдието, ще бъдат приети дори за дискусия след формирането на редовен парламент.

Гешев (както и Петьо Блъсков, за който е писано по-долу), недоволства от комунистическото наследство – за Наказателния кодекс, и казва, че той не е достатъчно добър, за да помага за ефективната борба с корупцията. Според главния прокурор, трябва да има законова рамка за отчетност на всички магистрати, не само за прокуратурата. А за провалите в Европейската прокуратура, обяснението на Иван Гешев е, че имало недоразумение – първоначално били предложени трима следователи и един съдия, а не трябвало.

Както и в много предишни случаи, Иван Гешев е настоял, че не можел да дава указания на прокурорите по конкретни дела, имало конституционна реформа дори. Само че в чл. 126, ал. 2 от Конституцията е записано следното: "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".

Специално за случая "Къщата в Барселона", Гешев не е пожелал да говори, защото имало досъдебно производство и наблюдаващият прокурор трябвало да му разреши (виж какво пише в чл. 126, ал. 2 от Конституцията). Какво каза той пред парламента, когато първа политическа сила беше ГЕРБ – ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК! А относно кюлчетата и Бойко Борисов, Гешев е обещал да прати още информация на евродепутатите, ако има, относно методологията за провеждане на разследване.

Интересен аспект от казаното от главния прокурор е, че той се е оплакал от кадровите ресурси и имало много малко сигнали за нередности.

Визията за недостатъците отвътре

Главният прокурор смята МВР за свой придатък. Главният прокурор е избиран от ВСС, в който има политическа квота и предвид този политически елемент е обяснимо защо няма разследване на аудиозаписите, видеозаписите и снимките на Бойко Борисов. Реформата на прокуратурата е задължителна, за да може и полицията да си върши работата в борбата с корупцията. Това са някои от акцентите от среща на служебния вътрешен министър Бойко Рашков с евродепутати, част от LIBE, които дойдоха в края на септември в България във връзка с върховенството на закона и правото в страната.

Вече е публикуван официален доклад с подробности от срещите, проведени от евродепутатите тогава. Една от тях е именно с Рашков – като акцент от нея е посочено, че санкциите по Закона "Магнитски" от страна на САЩ показват, че съответните български институции не си вършат работата. И още: Рашков дава оценка пред LIBE, че 10% от депутатските места се дължат на купен вот, както и се оплаква, че според него натискът от ЕК относно борбата с корупцията в България е твърде малък. Той изрично посочва как имаше проблеми с избора на прокурори от България в Европейската прокуратура и как те не почват разследване за полицейското насилие по време на протестите срещу експремиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през 2020 година, защото нямат такива правомощия. Припомняме, че Европейската прокуратура има право да разследва само случаи, в които е накърнен финансовият интерес на ЕС т.е. злоупотреби с евросредства.

При разговора с Янаки Стоилов, който тогава беше служебен правосъден министър, се е изяснило следното – Стоилов е казал, че за изпълнението на Плана за възстановяване от коронакризата на първо място по значение е да има работещо правителство. Той го е казал във връзка с това, че в плана са включени конкретни условия относно главния прокурор, функциите и работата му, а това се явява условие и за даване на евросредствата. Стоилов обаче признава, че има "структурни ограничения" относно инициативата всички актове на прокуратурата да може да се обжалват пред съда. Сега например отказът да бъде започнато досъдебно производство не може да се обжалва пред съда, само пред по-висшестояща инстанция на държавното обвинение.

Във връзка с Истанбулската конвенция Стоилов е разяснил и, че в България има само една дума за "пол", докато на английски са две – sex и gender, като те имат различен смисъл. Първата дума отразява биологичното положение, докато втората се отнася главно за социалното положение.

Разговор е проведен и с президента Румен Радев. Той е похвалил усилията на служебната власт и казал как е почнало разкриване на много случаи, свързани с корупция. Интересен аспект от разговора е, че според Радев, макар Русия да участва в големи проекти в България, България не е под руско влияние – поне така чувствал самият Радев.

Медийната свобода

Освен разговори с журналисти като Генка Шикерова и Николай Стоянов от "Капитал", среща е била проведена и с издателя на "Труд" Петьо Блъсков. На нея той подчертал, че трябвало да се има предвид "комунистическото наследство", когато се прави оценка на медийната ни среда. Освен това се е оплакал от липсата на държавна подкрепа за медиите по време на пандемията.

Шикерова, Стоянов и служебният министър на културата проф. Велислав Минеков – че няма единна журналистическа гилдия, че проблемът със собствеността на медиите е сериозен, а Минеков директно казва, че това трябва да бъде решено от изпълнителната власт. Шикерова и Стоянов са се съсредоточили върху отразяването на полицейското насилие по време на протестите срещу Борисов и Гешев от 2020 година – такова няма в достатъчна степен, с оправдание, че има "твърде жестоки" кадри, според тях. Служебният министър на културата Минеков пък е дал пример, че 500 000 евро са даден от управлението на Борисов за телевизии, за да има Министерството на културата добър имидж. Това било практика и за други министерства, според казаното от него.

Специално внимание Минеков отделя на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, с въпроси за CV-то му и как показа среден пръст в национален ефир, докато още беше програмен директор в БНТ. А самият Кошлуков изразява резерви относно мястото на България в класацията за медийна свобода на "Репортери без граници".

И журналисти, и Минеков, и Кошлуков обаче са съгласни за едно – олигархичното влияние в българските медии е голямо.