Предизборната кампания за вота на 19 април приключва в петък, а партиите и коалициите закриват своите предизборни обиколки и събития в страната в рамките на деня. Изборите в неделя ще излъчат състава на 52-ото Народно събрание. Нови играчи, стари конкуренти и заявки за радикални промени се сблъскват на терена, а избирателната активност се очертава да бъде от решаващо значение за вота.
В последните седмици Actualno.com ви разказа всичко най-важно, което трябва да знаете за предсрочните избори и отговорите на най-често задаваните въпроси. Обобщаваме отново в следващите редове.
Какво избираме?
На 19 април 2026 г. гласуваме на осмите предсрочни избори за последните пет години. Чрез тях ще бъдат излъчени новите 240 народни представители в следващия парламент. Гласуването отново е в общо 31 многомандатни избирателни райони (МИР), всеки от които излъчва предварително определен брой депутати, пропорционално на населението. Многомандатните райони съвпадат с административните области на страната, с изключение на София-град - разделена на три района, и Пловдив - разделен на два. Изборите се организират от служебното правителство на Андрей Гюров.
Още: Ефектът "Не подкрепям никого": Предизборната илюзия на гневния избирател (СНИМКИ)
Кой има право да гласува на изборите?
Според Изборния кодекс право на глас имат всички български граждани, навършили пълнолетие към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Съществува изискване гражданите да имат адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на територията на страната, като поне единият от тях да е на територията на съответната община, а в изборите за кмет на кметство - на територията на кметството.
Въпреки че по закон гласуването е задължително, отказът от него няма последствия, тъй като през 2017 г. Конституционният съд отмени санкцията за тези, които не отидат до урните.
Още: Схемите за "инвалидизиране" на бюлетината: Как всеки може да повиши честността на изборите? (СНИМКИ)
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Изборният кодекс не допуска гласуване с пълномощно, независимо дали е нотариално заверено. Гласуването се извършва лично от избирателя. Още информация от Централната избирателна комисия вижте ТУК.
Как ще гласуваме?
Въпреки неколкократните опити за радикални изборни промени от бившото управляващо мнозинство, в крайна сметка и на тези избори ще гласуваме смесено - и с хартиена бюлетина, и с машина.
Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции:
- с по-малко от 300 избиратели;
- в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции;
- в секциите на плавателни съдове под български флаг;
- в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".
Вотът на машина става със смарт карта, която се получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа.
След като гласува, избирателят вади картата от машината и изчаква звуковия сигнал, преди да вземе разписка за машинния вот, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната комисия, а бюлетината се пуска в урна. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.
Изборният ден започва в 07:00 ч. и завършва в 20:00 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено с един час - най-късно до 21:00 ч.
Снимка: БГНЕС
Кои са номерата на партиите и коалициите?
Номерата на водещите партии и коалиции са (подредени по номера):
- МЕЧ - №4;
- "БСП - Обединена левица" - №5;
- "Продължаваме промяната - Демократична България" - №7;
- "Възраждане" - №8;
- "ДПС" - №17;
- "ГЕРБ - СДС" - №15;
- "Прогресивна България" - №21.
Кои са кандидатите?
Разгледайте листите с кандидати за народни представители във вашия регион ТУК.
На сайта на всяка районна избирателна комисия избирателите могат да проверят регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати в българския парламент, след като изтече срокът за публикуването им.
Снимка: БГНЕС
Как гласувам с преференция?
При гласуването на парламентарни избори отбелязването на преференция е възможно само в България. Гласуващите извън страната имат право да посочат само предпочитана партия или коалиция, но не и кандидат от листата ѝ. Причината - одобреният през 2021 г. избирателен район "Чужбина" за пореден път беше отложен - сега за 1 януари 2028 г.
Изборът отново се отбелязва на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината). Ако в бюлетината не бъде отбелязана преференция, гласът се отчита за водача на листата.
Още: Избори 2026: Ролята на преференцията в бюлетината, която променя партийните повели (СНИМКИ)
Ако избирателят отбележи повече от един номер с преференция, бюлетината ще се отчита като действителна само по отношение на съответната партия/коалиция, чието квадратче в лявата част на бюлетината е зачертано, но преференция няма да се отчита.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
В коя избирателна секция гласувам?
Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на предсрочните парламентарни избори. По електронен път справки могат да се правят в сайта на ГРАО тук. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.
Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.
Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град, може да гласувате там, където учите. Необходимо е в секция по избор да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и да попълните декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).
Как гласуват хората с увреждания?
Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в изборно помещение, подават заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия по електронен път в съответната община до 4 април. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).
Ако този срок бъде изпуснат, избирателите с трайни увреждания могат да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден, и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за подаване на заявление бе 13 април.
Как гласуват българите в чужбина?
Според Изборния кодекс за националните избори ЦИК трябва да образува секции в чужбина в дипломатически и консулски представителства на България. Допълнителни секции се откриват също:
- на местата, където в последните пет години е имало образувана поне една избирателна секция с най-малко 100 гласували, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България;
- на местата, където има подадени поне 40 заявления за гласуване.
В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Избирателите попълват декларация, в която да потвърдят, че няма да гласуват на друго място, като това може да бъде направено и извън изборната секция. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.
Още: Кой (не) може да гласува на вота на 19 април и защо? (СНИМКИ и ВИДЕО)
Иначе казано - ако българин е в командировка или на почивка в България, то той няма право да гласува, освен ако няма настоящ адрес на мястото, на което отсяда - тогава трябва да е подадено и заявление в срок. Обратните условия важат в чужбина - без значение дали на почивка, командировка или пътуване, всеки българин може да гласува в която и да е секция в чужбина с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Къде и как ще се гласува с хартиени бюлетини?
С хартиена бюлетина отново ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще може да избира дали да упражни вота си с хартия или на машина. В малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия вотът е само с хартиена бюлетина.
Избирателят отбелязва като се поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитания кандидат, формация, или на опцията "Не подкрепям никого". Отдясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и конкретна преференция за кандидат за депутат.
Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.
Кога бюлетината е невалидна?
Хартиената бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето. Невалидни са и бюлетини с надписи или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.
Бюлетината от машинно гласуване също ще се смята за невалидна, ако бъде надраскана или целостта ѝ бъде нарушена.
Как се изчисляват резултатите от вота?
Изборите за Народно събрание се произвеждат по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи. Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 19 април.
При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хиър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия или коалиция може да получи най-малко 10 мандата - това е и минимумът за сформиране на парламентарна група при свикване на новоизбраното Народно събрание.
В изборите преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако даден кандидат е посочен от поне 7% от гласувалите за съответната партия/коалиция. Когато избирателят не е посочил изрично преференция, тя се отчита за водача на листата.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Къде мога да подам сигнал за изборни нарушения?
На тези избори органите на реда и служебната власт поведоха сериозна битка срещу купения и контролиран вот и осъществиха широко противодействие на изборните нарушения. В МВР работи денонощна телефонна линия за сигнали, свързани с изборния процес - 02/ 90 112 98. Сигнали за нарушения или евентуални престъпления може да се подават до МВР и по имейл: izbori@mvr.bg.
Налично е и специално комуникационно звено към "Единен европейски номер 112". Така на телефона за спешни повиквания 112 гражданите вече може да се подават сигнали за нарушения, свързани с изборите, като те ще се приемат от допълнителни оператори.
Сигнали могат да се подават в деня на вота до районните управления на полицията и дежурните районни прокурори - телефони за връзка с тях следва да ъбдат поставени на видно място пред всяка от избирателните секции. Сигнали за нарушения могат да се подават и до ЦИК.
