Машинното гласуване: Защо искаме нещо, от което останалите в Европа се отказват?

В много държави има случаи на неумишлени инциденти, които обаче се дължат на неизбежни проблеми със самия софтуер, който компроментира резултатите. Поради тази причина експериментиращи с машинното гласуване европейски държави често са ставали свидетели на прегласувания в цели райони или обявяване на определени резултати за невалидни.

Именно затова водещи международни организации са на мнение, че развиващите се страни, които възприемат машинното или електронното гласуване, няма да постигнат желаните резултати. Правителствата в тези страни гледат на машинното гласуване като панацея за всички изборни проблеми. Често обаче се получава така, че сериозни публични средства се влагат в тази скъпа технология, вместо политическите елити по места да инвестират усилия, за да пресекат практиките на купуване на гласове, корпоративен вот, изборни измами, манипулации при преброяването и др.

Опитът на експериментиралите с машинното гласуване европейски страни показва именно това - че то не е достатъчно надеждно и макар традиционната система с хартиените бюлетини също да е несъвършена, тя е за предпочитане.

България само може да се поучи от уроците, които други европейски демокрации са получили през годините.

Финландия

Финландия използва машинно гласуване на местните избори на 26 октомври 2008 г.

Одитен доклад за гласуването в последствие заключава, че гарантирането на точността на резултатите е много трудно, резултатите могат да бъдат повлияни заради многото електронни компоненти на машините, а контролът и наблюдението на процеса по преброяване на бюлетините е невъзможен в традиционния смисъл. Резултатите могат да бъдат повлияни от малка група хора, посредством неволни програмни грешки или умишлено. Публичната прозрачност на процеса не е гарантирана, тъй като големи части от системата се считат за търговска тайна.

След изборите става ясно, че гласовете на 232 души (от общо 12 000) не са били зачетени коректно.

Първоначално финландското правителство не е склонно да обяви експеримента за неуспешен и обвинява избирателите в некомпетентност. Правосъдното министерство твърди, че гласоподавателите не са следвали правилно инструкциите за гласуване и не са натискали бутона "ОК" през различните етапи на процедурата, за да потвърдят гласа си. Правосъдният министър заявява, че е изненадан от проблемите, тъй като системата е била тествана многократно.

Някои организации обаче алармират за проблеми с тъчскрийн екрана на машините, които са имали програмни дефекти и не са дали възможност на хората да маркират избора си правилно.

В крайна сметка Върховния административен съд на Финландия признава изборните нередности и разпорежда повторно провеждане на изборите в засегнатите райони.

Както става ясно от информационен клип за начина на гласуване на последните парламентарни избори във Финландия през 2015 г., вотът в страната днес е изцяло с хартиени бюлетини.

Ирландия

Особено голям и скъпоструващ е провалът на машинното гласуване в Ирландия.

Машинното гласуване в страната се използва тестово на парламентарните избори на 17 май 2002 г. в 42 избирателни района. Амбицията е експериментът да се окаже успешен и с машини да се гласува на всички видове избори. Машинно гласуване е използвано и на референдума за Договора от Ница на 19 октомври 2002 г. в 7 избирателни района.

Конфиденциален доклад от 2002 г. обаче изразява сериозни притеснения за сигурността на машинното гласуване. Достоверността на бюлетините не може да бъде гарантирана с използваната технология. Ирландското правителство оспорва тези заключения, подчертавайки, че присъствието на наблюдатели на изборите е достатъчна гаранция, че изборните измами са невъзможни. Въпреки това, основните опасения на противниците на машинното гласуване в Ирландия се свързват с невъзможността на машините да предоставят потвърждение за направения избор на хартиен носител.

Проектът за машинно гласуване в страната е в застой години наред, машините отлежават в складове, докато най-накрая през 2009 г. ирландският министър на околната среда не съобщава, че те ще бъдат предадени за скрап. Така машини, купени за 54 млн. евро, се предават за скрап за 9,3 евро бройката. Към общата цена на машините експертите прибавят и 3,2 млн. евро, дадени за съхранението им през годините. Така машинното гласуване се превръща в един от най-скъпите неуспешни експерименти в Ирландия.

Германия

Германия използва машини за гласуване за първи път на парламентарните избори през 2005 г. След това ги използва и на местните избори през 2006 г.

Експериментът обаче отприщва недоволство още след първия тест на машините. През 2005 г. 45 000 души подписват петиция срещу машинното гласуване, но правителството я отхвърля. Следват сигнали и дела срещу системата и така до 2009 г., когато на 3 март Германският федерален конституционен съд обявява машинното гласуване за противоканституционно.

Съдът постановява, че използваната система има несъвършенства. Не са открити грешки и резултатите остават валидни, но съмненията около процедурата за гласуване са основателни, смята съдът.

Основните притеснения са свързани с това, че машините от 2005 г. не разпечатват хартиена "бюлетина", която да потвърждава направения избор. Според съда разултатите могат да бъдат манипулирани и за разлика от традиционното гласуване, където изборните измами са по-трудни, по-скъпи, и изискват повече усилия и риск от разобличаване, софтуерните измами са много по-лесни.

Холандия

Холандия използва машинното гласуване от края на 90-те до 2007 г. Заради публичния натиск обаче, държавата е принудена да признае несъвършенствата на този тип гласуване и през 2008 г. да го спре. Вътрешното министерство на Холандия се отказва от машините, а като цяло машинното гласуване в страната е забранено от 2009 г.

Сериозен принос за желанието на холандското общество да се откаже от машинното гласуване има демонстрацията през 2006 г. на групата "Wij vertrouwen stemcomputers niet", която показва как машина за гласуване може да бъде манипулирана за минути, а размяната на софтуера не се разпознава нито от гласоподавателите, нито от властите.

На местните избори през 2006 г. се появяват сигнали за нередности - един от кандидатите получава изненадващо 181 гласа в секцията на работното му място, докато резултатът му във всички останали секции е 11 гласа. Критиците на машинното гласуване в Холандия също акцентират върху липсата на хартиена разписка за гласа.

След забраната на машините, Холандия гласува с хартиени бюлетини.

ДАНС няма да тества машините за гласуване

ДАНС няма законова компетентност за проверката и сертифицирането на системи и мрежи за некласифицирана информация и ДАНС не е получавал...

Прочети повече

Преди дни стана ясно, че холандското правителство ще изостави и електронната система за броене на гласовете, която използваше досега. Заради опасения от кибератаки, особено с адрес Русия, Холандия вече ще брои бюлетините си ръчно.

Шотландия

Шотландия е по-особен случай, тъй като страната използва машини не за гласуване, а за броене на гласовете. Системата се различава от холандската, тъй като не е интернет базирана.

Дори машините за броене на гласовете обаче се оказват несъвършени, сочи шотландсият опит.

На изборите през 2007 г. машините отхвърлят гласовете на над 70 000 души. Заради софтуерна грешка машините обявяват за дефектни автоматично определени бюлетини. Така 140 000 бюлетини били обявени за дефектни, а половината били отхвърлени от машините.

Макар машинното броене да е проблематично, шотландското правителство не се отказва от него и се надява, че ще може да подобри софтуера за следващите избори достатъчно, за да минат те гладко.

Белгия

Белгия въвжда машинното гласуване през 1991 г. и е единствената страна в Европа, която го ползва в относително голям мащаб. Дори в Белгия обаче то не е разпространено посевместно. В област Фландрия например гласоподавателите използват машини. Във Валония обаче 80% от общините гласуват с хартиени бюлетини.

Белгийците използват малко по-различна методика за гласуване от тази, предлагана в България. Всеки гражданин всъщност получава магнитна карта в секцията си за гласуване, поставя я в машината и гласът му се записва на нея. След това пуска картата в специална урна. Гласовете се записват в основния компютър на секцията. В последствие те се качват на диск, който се изпраща до изборните центрове в съответния кантон, където информацията се предава към друг компютър преди да бъде изпратена в министерството.

Именно проблем в тази система се появява на федералните и регионалните избори през 2014 г. Тогава има проблем със софтуера на машините в 20 от общо 209-те съществуващи кантона. Бъг в софтуера компроментира резултатите в компютърната система на кантоните. Белгийските власти са изненадани от проблема, тъй като по техните думи системата е била тествана многократно.

Според експерти инциденти с машините за гласуване е имало в почти всички избори в Белгия.

През 2003 г. в Скарбек машините отчитат 4096 гласа повече, отколкото имало регистрирани гласоподаватели. През 2004 г. пък става ясно, че резултатите от 20 секции не са разчетени коректно. А през 2006 г. някои кандидати имат по-високи междинни, отколкото крайни резултати.

Редица експерти са категорични, че системата не е напълно сигурна и са оправдани страховете, че евентуална софтуерна намеса може да остане незабелязана, тъй като е възможно хартиената бележка, потвърждаваща вота, да се различава от отчетения от софтуера глас.

Ограничено частично машинно гласуване по места има и във Франция, макар то да е далеч от мащаба на Белгия. Експерименти са правени и във Великобритания, но на Острова относително бързо се отказват от машинното гласуване.

Като цяло Европа съумява да се поучи от горчивия си опит и се дистанцира от риска, който поема с машинното гласуване. На България тепърва й предстои да направи този експеримент и да разбере дали ще стигне до същите изводи.