Народното събрание одобри на първо четене законопроекта на "Възраждане" за българския език, който предвижда създаването на цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика. При гласуването текстовете получиха подкрепата на 153 народни представители, като ДПС не участва в гласуването.
Законопроектът беше подкрепен от 121 депутати от "Прогресивна България", 18 от ГЕРБ-СДС, 11 от "Възраждане", двама от "Продължаваме промяната" и един от "Демократична България".Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималните три седмици, за да могат текстовете да бъдат прецизирани. Още: След приет закон: Българчетата в Украйна ще могат да учат повечето предмети на български език
Държавна политика за употребата на българския език
Според вносителите законопроектът цели да въведе общи правила и задължения за използването на българския книжовен език в публичната сфера, включително в образованието, държавната и общинската администрация, медиите и електронната комуникация.
От "Възраждане" посочват, че в момента над 100 закона съдържат отделни разпоредби за задължителната употреба на български език в различни области, но липсват координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение.
Предвижда се затвърждаване на задължителното използване на кирилицата в държавната и общинската администрация. Държавата ще трябва да създаде и условия за употребата на български шрифтове на кирилица в цифровата среда, издателската и рекламната дейност.
В проекта е заложено и създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Той ще има експертно-консултативни функции, ще координира политиката на институциите и ще подпомага опазването и развитието на езика. Още: "Така ни казаха": Македонски волейболист даде интервю на английски за българска медия
В състава му се предвижда да участват представители на научните и образователните среди, както и на институции, ангажирани с езиковата политика. Съветът ще трябва да изготвя ежегоден доклад за състоянието на езиковата среда в страната.
Вносителите уточняват, че законопроектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика и не ограничава правата на хората да използват други езици в частната сфера.
