Не мога да дам оценка дали това е хубаво, или лошо. Има известен конфликт на интереси между ролята на журналиста и на ролята на политика, но тук говорим за властовата роля. Защото част от журналистическата етика е критическата ѝ функция спрямо властта. Когато си журналист, имаш ангажимент да критикуваш властта, защото, както знаем от Чомски, няма добра власт, но има власт, която непрестанно е подложена на критика, което ограничава лошите ѝ практики. Това мнение изрази пред БНР доц. Георги Лозанов относно присъствието на журналисти в кандидатпрезидентските двойки за вота на 25 октомври.
По думите му журналистиката има "хигиенизираща роля по отношение на властта". "Което не значи, че е против властта, макар че има такива моменти…Т.е. властовата и журналистическата роля по условие са скарани роли", каза той и добави, че "няма връщане назад", ако човек направи стъпката от журналистиката към политиката.
"Журналистът работи не за определена политическа сила или кауза, а в полза на аудиторията. Когато един път стане политик, вече аудиторията много трудно може да го разпознае обратно като журналист", смята той.
Според него това, че има толкова политически фигури с журналистическа биография, дава някаква стойност на журналистиката, оценостява я, защото и журналистиката, и политиката имат сходен вид комептентност, която не е специализирана, а един вид са "специалисти по всичко".
ОЩЕ: Волгин иска поста на президента да е с повече власт, определи Йотова за "по-срамежлив" евроатлантик
"Клишето "Няма бивш журналист" не е вярно". И Йотова, и Волгин, всички, влезли във властова роля, вече са бивши журналисти. Когато един път си отишъл на обратната страна, вече е много трудно да се върнеш обратно. И това, което казвам, не е осъдително, това е специфика на ролите", посочи още доц. Лозанов.
