Разходите за медийна реклама на формациите, участвали в предсрочните парламентарни избори на 19 април, е достигнал 913 540 евро (без ДДС), като голяма част от тях са направени от формациите, които излъчиха депутати в 52-рото Народно събрание. Това показва нов анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), който за поредна кампания проследи дали медиите публикуват договорите си с политическите формации, направи анализ на похарчените средства и посочи очертаващите се тенденции.
В традиционния мониторинг са включени сайтовете на 38 национални и регионални медии – 8 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайта и агенции.
Още: Близо 1 млн. евро за медийна реклама преди вота: Радев е натиснал в последните дни и е №1
"Прогресивна България" е лидер
Разпределение на разходите за медии на партиите и коалициите може да видите в следващата графика:
Графика: ИРПС
И тази кампания потвърди тенденцията за висока концентрация на средства в ограничен брой медии, най-вече телевизии. Това е обяснимо предвид по-високите тарифи за отразяване, особено при големите частни оператори – Нова телевизия и bTV. Обществената БНТ (също и БНР) работи с по-ниски цени, определяни от Министерски съвет. Телевизиите продължават да бъдат основен източник на информация за голяма част от избирателите въпреки постепенното намаляване на влиянието им сред по-младите, анализират от института.
Също така разходите показват, че традиционните медии, особено телевизиите, остават важни, но се използват според партийните разбирания и настоящия контекст. Големите партии търсят национален обхват и подкрепа. Някои от тях разнообразяват типа медии, в които инвестират по време на кампанията (телевизии, радио, онлайн, печат), а други насочват основна част от средствата си основно към трите големи телевизии у нас.
Още: Официално: ПП и ДБ стават две отделни групи в новия парламент (ВИДЕО)
Медийните пакети
По-малките формации пък най-често използват медийните пакети, като контролът на разходването на тези средства често остава минимален. Все още няма създаден публичен регистър от страна на Централната избирателна комисия (ЦИК) с цел осигуряване на минимална прозрачност. От ЦИК разполагат с цялата информация, тъй като именно те одобряват договорите между медиите и формациите, за които се плаща с медийни пакети.
При някои участници медийните пакети са основен или единствен ресурс в кампанията. Това поставя въпроса дали механизмът изпълнява първоначалната си цел – да осигури достъп до медийно отразяване на нови и по-малки политически субекти, или се използва като „рационализиране” на публичен ресурс, пишат от ИРПС. Пълна информация за медийните пакети ще има едва след като партиите и коалициите подадат финансовите си отчети за кампанията.
Безвъзмездните договори и безплатните форми
Отново се наблюдава и практиката на безвъзмездни договори, за които не е ясно дали са самостоятелна форма на отразяване, или допълват вече платени споразумения. От тях също така не става ясно какъв тип услуга се предоставя. Такива споразумения бяха обявени от Телевизия "7/8", "Евроком" и "Дарик радио". При "Дарик радио" прави впечатление, че част от участниците са сключили повече от един договор.
Възможно е част от тези договори да представляват безплатни форми на отразяване, които се предоставят както от големите частни телевизии, така и от БНТ, а и от БНР.
Още: Почти 12 милиона евро субсидия: Кой колко получава и кои са големите губещи? (СНИМКИ)
Обществената телевизия е задължена да включва такива формати в програмата си, като в тях зрителите можеха да се запознаят с възгледите на голям брой кандидати не само по предизборни теми, но и по светски, религиозни и други въпроси. Така често ставахме свидетели на участия с крайни или провокативни изказвания, включително конспиративни теории, агресия и реч на омразата. По този начин се понижава качеството на дебата и вместо смислена дискусия, се получава „шум“, който подкопава информирания избор на зрителите, подчертават от института.
Онлайн медиите
В последните години се наблюдава нарастващо предпочитание на онлайн платформите и социалните мрежи, които предлагат по-достъпни цени, по-дълги форми на участие, липса на модериране и много по-лесно таргетиране на публиката. Пример за това е кампанията от октомври 2024 г.:
Графика: ИРПС
В настоящата кампания може да се наблюдава известна корекция на тази тенденция заради забраната за политическа реклама в Meta, но пълната картина ще стане ясна след публикуването на окончателните финансови отчети на партиите.
Нарастването на употребата на дигиталните платформи за комуникация поставя сериозни въпроси за прозрачността на разходваните средства. В Изборния кодекс социалните мрежи не попадат в дефиницията за „медия“, а отчетните форми на Сметната палата не предвиждат отделни категории за тези разходи, които на практика се включват към „онлайн медии“. Това затруднява проследяването на средствата, особено когато става дума за платено съдържание, което не е ясно обозначено, или за кампании чрез посредници и инфлуенсъри.
Още: Румънски сценарий: Румен Радев трупа популярност в TikTok по модел на Кремъл
По-засиленото използване на социалните мрежи от страна на партиите и коалициите води до фрагментиране на публичния дебат. Чрез тях има възможност за насочване на различни послания към конкретни аудитории. Това обаче има двупосочен ефект – от една страна, разширява достъпа до информация и каналите за комуникация, но от друга – увеличава риска от дезинформация и затруднява разграничаването между редакционно и платено политическо съдържание.
Повтарящите се проблеми и възможните решения
Институтът за развитие на публичната среда от 2014 г. проследява парите за реклама в медиите във всяка предизборна кампания. Така може да открои някои от повтарящите се проблеми в това отношение. Сред тях са:
- липсата на обозначаване на платено съдържание;
- непубликуване на договори;
- публикуване на споразумения с формациите, но във формат, който не позволява да стане ясно какви услуги обхващат те;
- трудно проследяване на договорите за медийни пакети и насочване на тези средства към свързани с партиите юридически лица.
Прозрачността по отношение на договорите зависи от желанието на доставчиците на медийни услуги да публикуват информацията за тях. Въпреки че законът изисква това да се случва в тридневен срок, той невинаги се спазва или информацията се представя в труден за анализ формат.
Още: Ивайло Калушев е бил в избирателните списъци за вота на 19 април
В сравнение с първите години на прилагане на тези правила се наблюдава известно подобрение по отношение на публикуването на договорите. Има и препоръки, които могат да подобрят прозрачността на медийното отразяване в кампания.
Такава е въвеждането на единна форма за договорите между участници и медии, в която да има детайлно описание на услугите. Необходимо е и по-ясно дефиниране на обхвата на безвъзмездните договори, казват от ИРПС. По отношение на безплатните форми - трябва да има ясни стандарти за поведение на кандидатите и възможност за реакция при техни системни нарушения. Може да се предвиди и право на обществените телевизия и радио да отказват последващи участия при нарушаване на етичните стандарти и норми.
Във формулярите за финансови отчети на партиите следва да се обособи отделна графа за отчитане на рекламата в социалните мрежи, твърдят от института.
Що се отнася до медийните пакети, ИРПС и други организации, наблюдатели на изборите, неколкократно са отправяли препоръки за създаване на регистър за тях. Така ще се повиши прозрачността на този вид държавна помощ за партиите, гласи основният аргумент.
Следва да се въведат и допълнителни критерии към партиите и коалициите. Те трябва да насърчават формациите да развиват партийна дейност извън изборните кампании, както и да търсят допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. „частичен медиен пакет” и изискването за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си, казват от ИРПС.
Друга препоръка на института е насочена към извършването на проверка за свързаност между кандидати и партии и съответните медии, към които се насочват медийните пакети. При наличието на свързани лица, държавна помощ не следва да бъде разпределяна към съответните медийни доставчици.
