Как се сдобива човек с телевизия и какво да прави с нея (По стъпки™)

Стъпка №1 - Не губете ценно време на младини, за да измислите или подобрите продукт или услуга, с което да натрупате своя капитал. Трябват ви връзки. Връзките у нас са на феодален принцип - предават се по наследство и по полов път.

Стъпка №2 - Обяснявайте, че постигнатото с връзки и далавера всъщност е вашият личен и себеотрицателен предприемачески дух. Важното е по едно време вие да си вярвате, за да се втурнете в повече и повече поприща.

Стъпка №3 - Осъществявате българската мечта. Корпулентизирате се. Давате хляб и препитание на хиляди клетници, които трябва цял живот да се кланят, че получават по 650 лева и понякога се налага да идват събота или да стоят до късно, без да получават компенсация. Защото им давате хляб, а по-голям от хляба няма.

Стъпка №4 - Идва момент да инвестирате в свободата на словото. Първо просто плащате за адверториал във вестник и SEO-PR-скучна публикация в някой сайтец. Но това не е достатъчно.

Стъпка №5 - Уреждате се с вестник и сайт, в които давате хляб на още хора и е съвсем нормално те да са съгласни с вас и да пишат във ваш интерес.

Стъпка №6 - Изведнъж имате футболен отбор. Може да го искате, може да не го искате. Не сте го купили, някой ви е казал да го поемете. И вие поемате един отбор за спорта. И ви е по-леко.

Стъпка №7 - Не сте съвсем щастливи, искате да ви показват по телевизора колко сте хубави. И целият народ да е съгласен с вас и да ви подкрепя.

Стъпка №8 - Ако сте близки с тоя на власт, взимате голяма телевзия. Ако не сте - някоя кабеларчица пак е нещо.

Стъпка №9 - Реформирате съдържанието, но не казвате, че търсите удобство в излъчваните тези, а оптимизирате. Щото сте предприемач и всичко е пари.

Стъпка №10 - Някой във Фейсбук боботи нещо си, но няма значение. Преклонените глави не разбират, като ги е посекла сабията, така че всичко вече е наред и телевизията излъчва това, което ви се излъчва.

Стъпка №11 - Неминуемо някой по-лаком от вас ви опрасква. И колкото и да се правите на жертва, никому не му е жал.

Автор: Самуил Петканов, Прас-Прес