Пещерата "Орлова чука" – природен феномен, случайно открит от овчар

Пещерата е открита през 1941 г. от овчаря Стоян Спасов, който забелязал, че овцете му се трупат на едно място в горещината. Овчарят разместил камъните и открил входа на природния феномен. Благоустрояването на пещерата започва през 1959 г., когато по склона й се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен тунел за вход. Името се свързва със скалния венец при входа, който е бил местообитание на орли. От 1963 г. е обявена за природна забележителност, а от 1978 г. - за археологически паметник на културата от национално значение.

Пещерата в Тайланд, пленила дузина деца, става туристическа атракция

Пещерата Кхао Луанг в Северен Тайланд, където в продължение на повече от две седмици бяха заклещени 12 ученици и техния футболен треньо...

Прочети повече

Общата дължина на пещерните галерии е над 13,5 км. С това тя се нарежда на второ място по дължина в България, след пещерата "Духлата". Днес, в "Орлова чука" са достъпни и осветени около 3 км. Пещерата е образувана в кредни варовици, отложени на дъното на някогашното Сарматско море. Пещерните галерии са оформени много по-късно в резултат на карстовите процеси, настъпили през кватернера. Намерените скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, топор, късове от глинени съдове от енеолита (каменно-медната епоха) потвърждават, че пещерата е била обитавана от Homo sapiens (200 000 – 40 000 г. преди н.е.).

Използвана е с известни прекъсвания като удобно място за малко поселение чак до ранножелязната епоха. В галериите се редят сталактити, сталагмити и сталактони, изваяни от варовикови капки от древни времена до днес. От изкуствения вход на "Орлова чука" се влиза в първата пещерна зала. Наричана е „Концертна“, защото заради добрата й акустика в нея често се изнасят концерти. В Големия вестибюл между красиви сталактити във форма на завеси и драперии се откроява Големият сталактон, висок 3,5 м. Десетте каменни войници, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът, Грамадата, Стряхата, изящното Вретено, калцинирано в бяло, се редят пред туриста.

При почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. В пещерата има и много други интересни образувания – „Динозавъра”, „Бухала“, „Костенурката“ и др. Най-голямата и благоустроена зала е „Големите сипеи“. По стените има синтрови образувания, в които при добро въображение, може да видите форми, наподобяващи змия, футболист с топка и др. До „Големите сипеи” е разположена залата „Малките сипеи“. На запад от главната галерия започва тунел, на края на който се намира „Космическата зала“. При малката зала „Почивка“ е оформен тунел, в края на който има калцитни кристали, приличащи на пукнатини.

Изворчето се смята за най-хубавото място в "Орлова чука" и легендата разказва, че който пие вода от него и си пожелае нещо, то ще се сбъдне в светлото бъдеще. Сталагмитите край Изворчето са млечнобели и много красиви. Следват Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева. Сипеите са две големи зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. В някои галерии са открити красиви игловидни кристали. Пещерата е дом на около 10 000 прилепа. Най-често се срещат: обикновен писклив прилеп, който е уникален за цяла Европа, голям и малък подковонос.

Достъпен за посетители е най-новият туристически обект край Асеновград

Родопска гайда и песенен тон огласиха балкана по време на официалното откриване на пещера „Добростански бисер“, известна ощ...

Прочети повече

До "Орлова чука" има хижа на 2 етажа. Тя е водоснабдена и електрифицирана и дава покрив на 27 души. Има кухня и столова с камина, а в съседство - бар и тераса със 70 места. Тоалетните са външни, но има вътрешни и външни чешми и баня. Местността предлага отлични услови за скално катерене, ориентиране, възможност за зелено училище, стрелба с лък, езда, интересни еко пътеки, условия за барбекю и др.