X
 
 

Примата на "Болшой театър" Светлана Захарова: Винаги ме побиват тръпки на сцената

508 0
photo of Примата на "Болшой театър" Светлана Захарова: Винаги ме побиват тръпки на сцената
Снимка: Жокер Медия
Светлана Захарова е родена в Луцк (Украйна). През 1989 г. постъпва в Киевското хореографско училище. Учейки там шест години (в класа на Валерия Сулегина), взема участие в конкурса за млади танцьори "Vaganova-Prix" в Санкт-Петербург. Получава втора награда и предложение да премине в зрелостния курс в Академията на руския балет "А. Я. Ваганова". През 1996 г. Захарова завършва академията, оказвайки се в числото на първите випускници на Елена Евтеева, бившата известна балерина на Мариинския театър. През същата година е приета в трупата на този театър и още през следващия сезон заема позицията на солистка. Неин постоянен педагог-репетитор става Олга Моисеева. Ето че звездната Светлана Захарова отново е в София за балета "Баядерка". Прекрасната музика на Лудвиг Минкус и хореографията на гения Мариус Петипа пренасят зрителя в древна Индия и разказват по въздействащ начин чрез музика и танц историята за пламенната любов между баядерката Никия и смелия воин Солор. За да усети публиката истински чувствата и емоциите на главните герои ще помогнат и солистите от трупата на Болшой театър - Светлана Захарова и Денис Родкин - артисти със световна кариера, преминаваща и до днес през сцените на оперните театри в Съединените щати, Миланската " Ла Скала" и редица други европейски театри.

Светлана Захарова е гастролирала в Ла скала, Римската опера, Парижката национална опера, Метрополитен опера, Новия национален театър в Токио, Ковънт гардън, Рио-де-Жанейро, както и в Гърция и Сърбия. Ето какво заяви тя:

- Светлана, Вие не сте за пръв път на българска сцена. Как се чувствате у нас? Какво е усещането на сцената на Софийската опера и балет? 

- Да, не съм за пръв път на българската сцена, но ще танцувам за пръв път в Софийската опера и балет. От предходното си идване в България бих искала да отбележа, че публиката в София е великолепна - топли, радушни хора , обичащи балета и изкуството. Спектакълът „Жизел” и солният ми проект „Аморе”, които показахме миналия път в България се увенчаха с невероятен успех, и критерий за този успех, безусловно, е публиката. Зрителите бяха във възторг, което изключително много ме поласка. Тези два спектакъла бяха показани на голяма сцена, но не и в истински оперен театър. Всъщност мечтата ми беше да танцувам в истинския оперен театър на сцената на Софийската опера и балет. Ще поясня защо. Когато танцуваме истински спектакли, приказки със сюжет, изпълнението много зависи от атмосферата около теб. Балета е едно невероятно чисто, прозрачно изкуство. През него прозира дори декора, стените, завесите – цялостната атмосфера на сцената. Такъв спектакъл е желателно да се изпълнява на театрална оперна сцена, в случая в Софийската опера и балет. Ние, артистите, сме по-спокойни когато сме в правилната атмосфера. А театърът предоставя тази атмосфера на само на сцената, но и в залата, в кулоарите дори. Оперният театър зарежда със специфично настроение. А от това настроение имам нужда не само аз, като артистка, но и публиката. И така, за пръв път ще имам възможността да се потопя в атмосферата на Софийската опера и балет на 10 ноември в балета „Баядерка” (интервюто е взето преди това, бел.ред) съвместно със софийската балетна трупа. Очаквам с нетърпение този момент.

- Както вече споменахме, този път българската публика ще Ви види в легендарното произведение „Баядерка” в ролята на Никия. Каква е спецификата на тази роля? 

- „Баядерка” е един от най-сложните за изпълнение класически балети. За, нас, балерините, това е сериозен и труден спектакъл. Постановката е сложна за примата, за изпълнителката на главната роля в него. Ролята на Никия е трудна с това, че спектакъла се дели на три акта – абсолютно различни по тяхната сложност, по настроение, послание, състояние и дори по стил . Първо и второ действие се основават на една стилна, технически обоснована хореография на индийските танци с определени заучени жестове, движения на ръцете и китките. Третото действие е чиста класика. А класиката в балета е най-трудното нещо, не само за мен. Повече ми харесва да танцувам класиката като пиеса . И за третото действие вече казваме, че е спектакъл в спектакъла. Един от най-сложните и коварни класически актове е „Танцът на сенките” в „Баядерка” . Зрителят ще види, че в това действие ние се преобразяваме и танцуваме абсолютно различен балет. Първото действие на „Баядерка” ни потапя в страст, нежност, любов, надежда. Моята героиня Никия е чиста, нежна, откровена, любеща . Второто действие е скръб, сълзи, отчаяние,смърт, истерия. Героинята ми танцува на сватбата на своят любим. Всяка жена би изпитала подобни емоции, защото предателството боли. А третото действие вече ни пренася в абсолютната класика, както вече споменах.

- Танцувала сте много роли, невъзможно е да ги опишем дори. И все пак кой е вашият любим образ, коя е най-близката до сърцето Ви роля? 

- Най-любимата ми роля е тази, която танцувам в съответния ден на сцената. Всички роли и образи са ми любими, защото аз се превъплъщавам в тях, сливам се с лиричната героиня, ставаме едно цяло. Само тогава нещата се получават. Нямам право да избирам любима за себе си роля. Длъжна съм да ги обичам всичките и да ги приемам в денят на спектакъла. Ако не вляза в съответната роля много преди спектакъла, публиката ще го разбере. Старая се да се слея със съответния образ дори преди първата репетиция. Още тогава аз вече съм „тя”. Ако подготвям премиера на спектакъл, нещо съвсем ново, тогава ми трябва месец, за да вляза в образа. За текущия репертоар ми е необходимо по-малко време. Ролите са ми вече в душата, в тялото, и краката се движат сами. Длъжна съм да обикна своята героиня и да съм напълно убедена, че аз това съм „тя”. Ако определен спектакъл, или партия не са ми по-душа , не ми допадат или са извън моите възможности, имам привилегията да го откажа.

- Бих искала да Ви върна в детството. Кога осъзнахте, че балетът е Вашето призвание? 

- В балетната зала ме доведе майка ми. Това беше нейна мечта да се занимавам с балет. Тя влагаше всичко от себе си за да танцувам. Много се стараеше в това отношение. Искрено се надявам, че изпълних всичките ѝ очаквания. Вероятно ги надминах. Мама си представяше, че ще танцувам някъде близо до вкъщи, но не си е помисляла дори, че ще съм аплодирана на най-големите световни сцени. Всъщност, аз успях да комбинирам природните данни, доброто образование и упоритата работа. Усетът ми към балета обаче не дойде веднага. Изминаха няколко учебни години, бях вече девойка, на 14-15 г и едва тогава усетих вкусът на балета. Тогава бе моето осъзнаване, и разбрах, че това е пътят на моя живот.

- Никога ли не сте си помисляли за друга професия? 

- Като малка си мечтаех за най-различни професии, но не и за балерина. В процеса на обучение вече и през ум не ми минаваше да си сменям професията. Балетът е моят живот, моята светлина, моят факел, моята професия, в която съм от дете и без която не мога да съществувам!

- Избрала сте не лек път. От какво най-много се лишавахте заради професията си? 

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Балетът е част от мен, това е начин на живот , който за мен е напълно нормален. Не мисля, че при един нормален начин на живот и работа се лишавам от нещо. Имам цел, която постигам. Радвам се, че я имам тази цел. Постигам я с лекота, без лишения, защото влагам цялата си любов, сърце и душа. Аз не познавам друг живот, освен този. Затова всичко ми се струва напълно нормално. От нищо не съм се лишавала и не се лишавам. Всичко ми е напълно достатъчно, харесвам живота си и съм щастлива в него. Дори моята професия ми даде повече, от колкото очаквах да получа. Обичам живота си и съм доволна от него. Благодарна съм на Бога за всичко. Имам прекрасно семейство, дъщеря, любим мъж и съм щастлива от факта, че ги имам. Голям грях е човек да се оплаква, затова съм благодарна и щастлива.

- А на колко години е дъщеря Ви? Ще я насочите ли по Вашите стъпки? 

- Дъщеря ми е на 7 години и половина. Много усърдно тренира художествена гимнастика. Това й харесва. Времето ще покаже. За едно момиче винаги е полезно да спортува, да се занимава с хореография за да бъде във форма, здраво и същевременно изящно и стройно. При всички случаи, ние сме различни и отделни индивиди. Тя си има нейния предначертан път и съдба, а ние , родителите, само ще помагаме за правилното й развитие.

- Съжалявате ли за нещо в живота? 

- Да, съжалявам за това, че когато бях студентка не бях много внимателна към заръките на преподавателите си. Изпусках важни моменти, наставления и заръки, след което ми трябваше време за да ги наваксам. Ще посъветвам всички начинаещи балерини: бъдете внимателни, слушайте внимателно педагозите, бъдете изпълнителни защото всеки пропуснат миг е невъзвращаем. В живота ми на балерина са присъствали и мързелът, и нежеланието, и самосъжалението. Минах и през тези етапи в ранният стадий на обучение. Майка ми беше далеч, аз живеех сама в общежитие в Киев, нямала съм на кого да се оплача, да поискам съвет и утеха. От десет годишна съм се оправяла сама в живота.

- Бихте ли искала да промените нещо в живота си ? 

- До момента, категорично не!

- Кое е за Вас най-красивото нещо? 

- Неочакван въпрос. Не бих казала, че балетът е най-красивото нещо в живота. По скоро най-красивото нещо в живота – е човешката душа. Тя прозира на сцената, в живота, в общуването. Най-важното нещо в човека е душевната красота! 

- Къде ви е най-притеснено да танцувате? 

- На родната сцена. Най-притеснено ми е да танцувам на родната сцена, в „Болшой театър”. „Ла скала” е вторият ми дом, където танцувам от доста време. И въпреки всичко по неописуеми причини най-много се вълнувам когато излизам на сцената на „Болшой театър”. От отговорността, че танцувам на сцената на главния театър на Русия ме побиват тръпки. Вълнувам се винаги пред всеки спектакъл, но така както се вълнувам когато излизам на сцената на „Болшой театър” не се вълнувам никъде другаде по света.

- През 2003 г. ставате солистка на Болшой театър, а дебютът Ви е с балета "Жизел". С какво запомнихте този дебют, тази роля?

- Това не просто беше моят дебютен спектакъл в „Болшой театър”, това бе моята първа голяма роля, моят първи спектакъл от тази величина. За пръв път изтанцувах „Жизел” на 17 години, все още неопитна. Много от нещата в балета ми бяха непознати, не умеех да изпълнявам всички техники, с една дума бях неопитна. Беше трудно, но надделя хазартния ми егоизъм и мотото : „аз мога”. А и ролята беше подходяща за възрастта ми, не се наложи да я играя, аз просто си бях „Жизел” – крехка, млада, влюбена. Този спектакъл се е променял многократно за цялата ми творческа кариера. Танцувала съм го по най-различен начин в зависимост от това на коя сцена, в кой град, с кой партньор и дори в какъв костюм. Но никога няма да забравя онази, първата „Жизел”.

- Светлана, истина ли е това, че на Ваше име е кръстен диамант? 

- Да, това е абсолютна истина. Ако не се лъжа на 23 април 2016 г. Огромен 58,4-каратов диамант, добит в Якутия, бе кръстен в моя чест - "Диамант - Балерината Светлана Захарова". Името е дадено от специалната Комисия за именуване на получени диаманти над 50 карата с бижутерийни качества. Най-интересното е, че никога не съм виждала този диамант, само на снимка! На снимката диаманта беше в оригиналните си размери. Впечатляващо! Този жест изключително много ме зарадва, това бе едно специфично признание, което ще остане във вековете за поколения напред. Диаманта се съхранява в специален фонд .

- Била сте депутат в Руския парламент /Държавната дума/ от 2008 до 2011 г. Коя сцена Ви допада повече – парламентарната или театралната? 

- В края на депутатския си мандат родих дъщеря си. Не можех да лобирам на три места в театъра, в парламента и в къщи. Избрах да бъда балерина и майка. Разбрах, че съм много по-стабилна и силна на театралната сцена. Щастлива съм от факта, че бях депутат, тъй като тази роля ме обогати с повече опит в решаването на проблеми, в общуването с хората. Тази длъжност безспорно ми даде много.

- Какво ще пожелае нежна дама като Вас на българската публика? 

- С нетърпение очаквам да се срещна с публиката в България. Не казвам само с българската публика. Защото за „Баядерка” в Софийската опера и балет специално са пристигнали мои почитатели от цял свят! Пожелавам на всички слънце в душите, хубаво настроение и един прекрасен спектакъл, с който да направим света по-красив!

 

Интервю на Оля Ал-Ахмед за AFISH.BG

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 0 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Подпалиха автомобили на ключови свидетел...

Два автомобила са били опожарени тази нощ в Добрич. Има нанесени щети и по гараж пред кооперация. Няма пострадали хора. Колите са собст...

missing image
Страхотни новини: Шумахер вече не е прик...

Легендарният пилот от Формула 1 Михаел Шумахер има значително подобрение в здравословното си състояние. Както съобщава английският "Met...

Последно в Актуално