България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
1 май 1876 г.: Лагерът на Еледжик е разгромен
На този ден през 1876 г., в хода на Априлското въстание, лагерът на връх Еледжик, е разгромен. Въпреки отчаяната си съпротива, въстаниците търпят погром от редовна турска войска и башибозуци, която е под командването на Хасан паша.
Прочетете също: 27 април в историята: Княз Александър I Батенберг извършва преврат. България завзема Западна Тракия
До 30 април смелите българи успяват успешно да отбият нападенията на черкези и башибозуци. Но на 1 май при атаката от редовна турска войска, пристигнала от Ниш, те не успяват да удържат. Противниковите сили, наброяващи около 7000 души, атакуват лагера от три страни. Въстаниците използват предимно кремъчни пушки, но заради падналите проливни дъждове, оръжието им се оказва негодно за употреба.
Не само мъже, но жени и деца са избити, при разбиването на лагера. С това въстанието в Средногорието е потушено.
На 1 май башибозукът започва да се установява около Копривщица. На помощ идва и редовна войска, разполагаща с артилерия и около 5 000 души. След като Хафъз паша опожарява и разграбва Панагюрище, той изпраща помощника си Хасан бей към Копривщица.
Чорбаджиите предават въстаниците след преговори с Хасан бей. Те предават дори дървените топове и плащат огромен откуп на османците да ги пощадят. Но въпреки това башибозукът е безмилостен. Копривщица е подложена на грабежи и масово клане.
Традицонно всяка година 1 май в исторически центрове на Априлското въстание като Панагюрище, Брацигово и Копривщица се провеждат чествания. Въпреки че въстанието започва на 20 април по стар стил, в началото на май е неговата кулминация.
1 май: Ден на труда и международната работническа солидарност
Предполата се, че историята на Първи май датира от австралийските работници, които на 21 април 1856 г. излизат на еднодневна демонстрация за по-справедливи условия на труд. На 1 май 1886 г. над 190 000 работници от Чикаго, Сейнт Луис, Балтимор и Ню Йорк излизат на протести с искане за въвеждане на 8-часов работен ден.
Прочетете също: 28 април в историята: Четата на Панайот Хитов влиза в България
През 1890 г. хиляди работници в Европа също участват в протести. В Австро-Унгария дори започват да се теглят влогове от банките в пристъп на паника. У нас по това време в протестите участват единствено сдружените печатарски работници в столицата.
През следващите две години този ден отново се отбелязва от работническите среди, но заради забрана от официалните власти никой не излиза на улицата. През 1893 година става първото масово честване на първи май в България.
През 1903 г. в Лом са уволнени работници заради участието им в първомайска манифестация. В периода 1904-1912 г. се наблюдава известен отлив на демонстранти. През 1912 г. в Сливен се стига и до затваряне на фабрики заради отказ от страна на работниците да заемат работните си места.
През 1923 г. близо 250 000 българи участват в чествания. До началото на Втората световна война у нас 1 май се чества почти без прекъсване. С подкрепата на държавата след 9-ти септември 1944 г. той става общонароден празник на труда.
Прочетете също: 23 април в историята: Перущица се включва в Априлското въстание
