Въпреки значителните публични средства, вложени в поддръжката на републиканската пътна мрежа, качеството на настилките в България продължава да се влошава. Ако преди 2023 г. делът на пътищата в добро състояние е бил около 40-41%, то към края на 2025 г. той вече е спаднал до 37%. Това се случва въпреки направените разходи за над половин милиард евро само за поддръжка, без в сумата да се включва изграждането на нови пътища.
Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен по данни на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), предоставени по Закона за достъп до обществена информация. Проучването оценява единствено състоянието на пътните настилки към края на 2025 г., без да обхваща съпътстващата инфраструктура като мантинели, пътни знаци, осветление и други елементи. Общинските пътища също не са включени, тъй като не попадат в обхвата на АПИ.
Според данните дори автомагистралите и първокласните пътища, които получават най-голям дял от средствата за поддръжка, вече имат сериозни участъци с тежки повреди. В Северна България проблемът с лошото състояние на настилките се очертава като трайна тенденция. Още: Бисери от шефа на АПИ: По света няма пари за пътища, и у нас няма. Инхаус е спасението
По методиката на АПИ пътища в добро състояние са тези, при които повредите по настилката засягат под 10% от трасето. Към 31 декември 2025 г. едва 49% от общо 877 километра автомагистрали попадат в тази категория. Още 40% са в средно състояние с повреди между 10% и 30%, а 11% са в лошо състояние, при което повредите надхвърлят 30%.
От ИПИ предупреждават, че предвид високите разрешени скорости по автомагистралите подобен дял на тежко увредени участъци буди сериозни опасения за безопасността на движението.
Най-добро е състоянието на републиканската пътна мрежа в областите Благоевград, Пловдив и Пазарджик, където над 60% от пътищата са с повреди под 10%. Следват Смолян, Търговище, Сливен и Варна, където повече от половината пътища също са в добро състояние. Според анализа това се дължи както на преминаването на основни магистрални участъци през тези региони, така и на значителните инвестиции от държавния бюджет и европейските програми за ново строителство и ремонти.
На другия полюс са областите Монтана, Разград и Враца, където повече от половината пътища са в лошо състояние. Като цяло Северна България изостава чувствително, тъй като строителството на нови пътища се движи бавно, а средствата за поддръжка са по-ограничени. Още: Задръствания, дупки и глупави правила: България в Топ 5 на Европа по най-опасни пътища за начинаещи шофьори
Анализът откроява и тревожна тенденция в София област. Там делът на пътищата в лошо състояние достига 35%, докато тези в добро състояние са едва 29%.
При първокласните пътища делът на отсечките в добро състояние е намалял до 34% от общо 2888 километра, а участъците в лошо състояние вече надхвърлят 20%.
По-добра е картината при второкласните пътища, където 43% от настилките са в добро състояние. Според ИПИ това вероятно се дължи не толкова на по-високи инвестиции, колкото на по-слабото натоварване, особено от тежкотоварния трафик.
