България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
27 април 1941 г.: Българските войски започват завземането на Западна Тракия
На този ден през 1941 г. по време на участието на страната ни във Втората световна война български войски от Втора армия започват завземането на Западна Тракия. Навлизането на българската армия в Гърция започва на 20 април същата година. Това се случва след като България получава правото за окупация на земите между Марица и Струма, като това не включва окръг Еврос, островите Тасос и Самотраки.
Прочетете също: 19 април в историята: Кървавото писмо, което вдига българите на бунт
Под италианска окупация до 1943 година остава Югозападна Македония, населявана от компактно българско население.
Местните се вдигат на бунт с желанието да се присъединят към българската окупация. Но германците бързо потушават бунта им и с помощта на гръцките власти въвеждат своя администрация.
Българите представлява малцинство в новоучредената Беломорска област, в която местното гръцко население е антибългарски настроено. По този повод избухва антибългарското Драмско въстание през 1941 г., което бързо е потушено.
Завръщането на бежанците от Македония и Тракия в Беломорската област получава подкрепа от българските власти. Според сключената тайна германо-българска спогодба на 24 април 1941 година България трябва не само да изплати военните разходи на Германия, но и да изплати част от дълговете към Берлин на Югославия и Гърция. В новите земи българската администрация има ограничени правомощия, а разходите, които трябва да заплати, са значителни. Заради териториалното си разширение България е принудена да увеличи и доставките си за германската армия.
27 април 1881 г.: Княз Александър I разпуска второ ОНС
На този ден през 1881 г. княз Александър I извършва преврат като разпуска второ ОНС, начело на Петко Каравелов. Князът назначава нов служебен кабинет, управляван от руския генерал Казимир Ернрот. С преврата е установен "режим на пълномощията", който остава в сила до 7 септември 1883 година.
Прочетете също: 20 април в историята на България: Избухва Априлското въстание
Веднага след пристигането си в България княз Александър I Батенберг показва недоволството си ограничените права, които му предоставя основния закон и започва опити за увеличаване на правомощията си. Но среща съпротива от руския император Александър II, което го принуждава да се въздържа от промени в това отношение. Но след убийството на императора, княз Батенберг успява да убеди новия руски император в полза на своите искания.
След погребението на император Александър II, княз Батенберг извършва преврата. С издадения княжески указ страната е разделена на 5 области. Начело на всяка една област са поставени т. нар. чрезвичайни комисари, чиито права са почти неограничени. Подготовката за провеждането на изборите за второ Велико народно събрание е възложена на тях. Създават се и военни съдилища, които потушават недоволството от извършения акт. Използвайки полицейски терор и с грубо потъпкване на гражданските права на избирателите, князът свиква камара в Свищов, която под ултиматум гласува в полза на поисканите от него извънредни пълномощия. С новите правомощия той управлява Княжество България в продължение на 7 години.
Прочетете също: 21 април в историята: Васил Петлешков обявява Априлското въстание в Брацигово. Умира Жельо войвода
