България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
13 декември 1877 г.: Ген. Гурко започва преминаване на Орханийския балкан
На 13 декември 1877 г., по време на Руско-турската война, Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко предприема общо настъпление, преминавайки през заснежените старопланински проходи (Орханийския балкан). Ген. Гурко отбелязва изключителната помощ, оказана от българското население при този тежък преход. Българи носят храна и доброволно впрягат своите волове към оръдията, за да прокарват пътеки през дълбоките преспи и студа.
Прочетете също: 12 декември: Съдбоносно решение и тежки загуби в историята на България
"Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ", казва по-късно ген. Гурко за преминаването на Балкана.
Част от Западния отряд (наброяващ около 20 000 войници и 46 оръдия), командван от генерал-майор Отон Раух, се насочва към Софийското поле. Настъплението срещу 15-хилядната Орханийска османска армия на Осман Нури паша е извършено в две колони. Дясната колона, ръководена от ген. Веляминов, прави настъпление от север, превземайки селата Кубратово и Биримирци. Лява колона, ръководена от ген. Раух, настъпва от изток, овладявайки моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсвайки пътя София - Пловдив.
С настъплението на Кавказката казашка бригада към Дървеница - Бояна, Осман Нури паша започва бързо отстъпление към Перник и Радомир, изоставяйки около 6000 ранени и измръзнали войници от османската армия. С това пътят към Пловдив и Одрин е открит за руската армия и българското опълчение.
13 декември 1916 г.: Героичната защита на Балчик
През 1916 г., след като България влиза във война с Румъния, руските бомбардировки по Черноморието зачестяват. Българският флот извършва десантна операция и овладява Балчик на 5 септември 1916 г. Селището е важно заради стратегическото му значение за снабдяването на Трета българска армия в Добруджа.
Прочетете също: 11 декември: Решението на Васил Левски, което остави завинаги следа в историята на България
В отговор на това руски кораби извършват две бомбардировки (на 7 и 9 септември), нанасяйки значителни щети, включително разрушавайки най-голямата мелница в България. Българското командване решава да установи брегова артилерийска позиция край града, като премества една батарея от Варна под командването на капитан Георги Радков.
На 13 декември 1916 г. три руски бойни кораба се насочват към Балчик. По това време България вече е спечелила войната в Добруджа. Това прави руската атака стратегически необоснована и целяща сплашване на българския народ.
Прочетете също: 10 декември в историята на България: Освобождението на Плевен и героичната смърт на "македонския Левски"
Въпреки огромното превъзходство на руските сили и липсата на опит, кап. Радков и неговите артилеристи откриват огън, за да отклонят вниманието на противника от града. Българските артилеристи проявяват голямо мъжество, като успяват да увеличат скорострелността на оръдията си. Те осъществяват няколко точни попадения по руския флагмански кораб "Памятъ Меркурия", предизвиквайки взрив на кърмата му. Това принуждава руската флотилия да се оттегли.
След войната съдбата на героя от Балчик, кап. Радков, е трагична. Поради свързаността му с БЗНС, след преврата на 9 юни 1923 г. той е арестуван и пребит от новата власт, а по-късно е арестуван отново след атентата в църквата "Св. Неделя".
