България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
14 юли 1913 г.: Започва битката за Кресненския пролом
На този ден през 1913 година започва битката за Кресненския пролом, която приключва на 18 юли. Това са последните решителни боеве от Междусъюзническата война, които се водят между българи и гърци. В резултат на тази битка България успява да преустанови гръцкото настъпление към София. Сключеното примирие на 18 юли слага край на войната и предотвратява погърчването на Пиринския край.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
След успеха на българските военни сили при Калиманското плато, сърбите не успяват да се присъединят към гърците и да продължат от Кресна към столицата. След победата в Калиманското плато Четвърта армия се прехвърля към кресненския фронт. Генерал Михаил Савов, който заема мястото на ген. Радко Димитриев, играе важна роля за успешния изход от гръцкото настъпление.
На 14 юли Десният отряд, начело с генерал Вичо Диков, напредва по западния фланг. В него влизат Втора пехотна тракийска дивизия, Шеста пехотна бдинска дивизия и първа бригада на Трета пехотна балканска дивизия, които се установяват по горното течение на река Брегалница. Самоковският отряд на Радой Сираков и Западнородопският отряд на ген. Васил Делов също се задействат.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
Настъплението срещу гърците на 14 юли се увенчава с успех. Стратегически разположената българска артилерия ефективно отблъсква гръцките дивизии. Гръцкото командване е принудено да изведе части от фронталните дивизии. Генерал Кутинчев, който поема командването на Втора армия се възползва от създалата се ситуация. На 17 юли той нарежда настъпление, при което са изтласкани обратно предните гръцки части от позициите им към Ораново, Градево и Церово.
Самоковският и Западнородопският отряд успешно настъпват към Предела. Ген. Делов завзема прохода, но малко след това българите са върнати от гърците обратно в Разложкото поле. След ожесточените боеве не се стига до промяна на фронтовите линии.
Българите настъпват на западния фланг, където отново срещат съпротива от страна на гръцките сили. Под ръководството на ген. Вичо Диков са завзети върховете Баяз Тепе и Занога на 17 юли. Това поставя под сериозна заплаха тила на цялата гръцка армия. Българският фронт удържа на косъм вражеските контраатаки. В продължение на 2 дни гърците щурмуват участъка при върховете Лешка и Хасан паша, търсейки подкрепление от сърбите в района на Царево село (в днешна Северна Македония).
Боевете приключват на 18-ти юли с подписването на примирие. Двете страни претендират за победа в Кресненската операция.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
