"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
През последните години най-престижните индивидуална награда във футбола - "Златната топка", загуби своята стойност. Разбира се, феновете помнят най-вече бруталните "обири" за първото място, а по-долната част от класацията остава незабелязана. Там ситуацията е още по-интересна, а точен пример е случаят с Диего Милото през 2010 година. Тогава аржентинецът, извел Интер до исторически требъл със своите 30 гола, остана извън Топ 30! Всъщност през цялата си кариера, Милото не получи полагащото му се признание. Но феновете на бившите му клубове и до днес се сещат за него с усмивка и има ясна причина за това.
Принцът на Милано, който изведе Интер до исторически требъл
Смъртоносният нападател с прякор Ел Принсипе (Принцът) започна кариерата си в родината си с Расинг Клуб, дебютирайки през сезон 1999/2000, едва на 19 години. По време на престоя си там той често се изправяше срещу по-малкия си брат Габриел Милито, който играеше за големия съперник - Индепендиенте. Двамата братя често влизаха в ожесточени спорове на терена и трябваше да бъдат разтървавани от съотборниците си и съдията. Тази гледка не понасяше на майка им, която веднъж дори напусна стадиона, тъй като не искаше да гледа как двамата ѝ синове си съперничат. По време на престоя си в Расинг Диего помогна на клуба да стане шампион на Аржентина и отбеляза 34 гола, преди да направи първия си трансфер в Европа.
Милито пристигна на Стария континент в началото на 2004 година, когато се присъедини към Дженоа, който по това време играеше във втората дивизия на Италия. Той постигна незабавен успех, като записа впечатляващ рекорд от 33 гола в 59 мача, включително 21 гола през сезон 2004/2005, което помогна на тима да завърши със 76 точки. Този резултат би осигурил на "грифоните" промоция в Серия А като шампиони, но клубът беше замесен в скандал с уреждане на мачове, в резултат на което беше изпаднал в италианската Серия С като наказание - решение, което в крайна сметка доведе до напускането на аржентинеца. Следващата стъпка на Милито беше в Испания, където се присъедини към Реал Сарагоса, за да играе рамо до рамо с брат си Габриел.
Денят, в който Милито наказа Реал Мадрид с 4 гола
Формата му на голмайстор продължи и в Испания, като през първата си година в Сарагоса той отбеляза най-много попадения за тима - 16. Ел Принсипе помогна на клуба си да достигне финала за Купата на Краля през същата година, отбелязвайки 4 гола при разгромната победа с 6:1 над испанския гранд Реал Мадрид на 1/2-финала. За съжаление, "бланкилос" загубиха финала от Еспаньол. Следващия сезон Милито отново бе в отлична форма, като този път отбеляза 23 гола в първенството и бе избран за капитан на отбора след напускането на брат му в Барселона. В крайна сметка обаче кампанията се оказа разочароваща за Сарагоса, тъй като отборът изпадна във втората испанска дивизия.
След изпадането Милито отново се премести и въпреки интереса от страна на някои от големите имена в европейския футбол, той пожела да се върне в бившия си клуб Дженоа. Резултатният аржентинец продължи оттам, откъдето беше спрял, отбелязвайки гол още в дебюта си срещу Милан и завършвайки сезона с впечатляващите 24 гола в 31 мача. За съжаление, той отново не успя да стане голмайстор на лигата, като бе изпреварен в класацията за най-добър голмайстор от Златан Ибрахимович от Интер - човекът, когото по-късно щеше да замести в Интер.
В разцвета на силите си на 30-годишна възраст
Вторият му престой в Дженоа беше кратък, всъщност само един сезон, и впоследствие той сложи подписа си на договор с Интер, за да работи под ръководството на Жозе Моуриньо. Милито, вече на 30 години, най-накрая беше стигнал до голямата сцена, а трудолюбието му и невероятният му усет пред гола бързо го превърнаха в любимец на феновете. Ел Принсипе преживя невероятен първи сезон с "нерадзурите", като изигра важна роля в неочаквано силен и трудолюбив отбор, ръководен от Моуриньо, който спечели исторически требъл.
30 гола не стигнаха за Топ 30 на "Златната топка"
Първият трофей дойде след триумф с 1:0 над Рома във финала за Купата на Италия, благодарение на неизменно надеждния аржентинец, а друг негов гол помогна за спечелването на титлата в Серия А срещу Сиена. Въпреки това, именно неговите голмайсторски подвизи в Шампионската лига направиха най-силно впечатление - той отбеляза и двата гола при победата с 2:0 над Байерн на финала на "Сантяго Бернабеу". Накрая талантът му получи заслуженото световно признание, тъй като след този невероятен сезон той спечели цяла поредица от лични отличия като Нападател и футболист на годината на УЕФА, Футболист на годината в Серия А и бе номиниран в съставите на ФИФА И ФИФПро. Най-баналното обаче е, че след всички тези постижения и 30 гола и 8 асистенции в 52 мача, той дори не попадна в Топ 30 на "Златната топка" - поредно доказателство за абсурда на тази класация.
Следващият сезон се оказа разочароващ и белязан от контузии за Милито, въпреки че той помогна на отбора да спечели Световното клубно първенство. През следващата година Милито се завърна и отново показа обичайната си форма пред вратата, завършвайки сезона с 24 попадения. Сезон 2012/13 започна по начин, който вече беше очакван за Милито, като той отбеляза много голове. Той завърши календарната 2012 година като най-добър голмайстор в италианския футбол, отбелязвайки внушителните 28 бройки. Отново обаче го сполетя контузия, този път сериозна травма на коляното, която наложи операция и го извади от игра за 6 месеца. Остатъкът от престоя му в Интер бе белязан от контузии. Любовта на феновете на "нерадзурите" обаче никога не се промени и той винаги ще бъде запомнен с топли чувства, особено заради героичното представяне срещу Байерн на "Бернабеу".
Милито се завърна там, където всичко започна
През 2014 година стана ясно, че Милито ще се завърне в родната си Аржентина, където подписа с отбора, в който започна кариерата си - Расинг Клуб. Завръщането в клуба от детството му започна по мечтан начин с гол при дебюта му и въпреки че се присъедини към тим, който беше изправен пред изпадане, в рамките на 6 месеца Милито го поведе към спечелването на шампионската титла и класиране за Копа Либертадорес, което беше достатъчно, за да го убеди да продължи кариерата си като играч за още един сезон. В крайна сметка той сложи край на блестящата си кариера през 2016 година, отбелязвайки гол от дузпа в последния си мач - перфектният начин да завърши едно забележително пътуване. Може би името на Милито не е първото, което идва на ум на всеки, когато се говори за най-добрия нападател през миналото десетилетие, но ако попитате феновете на Расинг, Интер, Дженоа или Сарагоса, те без съмнение ще го поставят на челно място.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Окачените бутонки": Ганчев му подаде ръка, Мъри го шлифова - пътят на един мъжкар до английската Висша лига
