България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
22 април 1876 г.: Осветено е знамето на Априлското въстание
На този ден през 1876 г. в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня.
На 20 април въстанието избухва преждевременно първо в Копривщица, въпреки че е насрочено за 1 май. Причината за това е предателството на един от членовете на Оборищенското събрание. Заради него турските власти научават за взетите решения по време на събранието.
Прочетете също: 17 април в историята: Почитаме паметта на Ильо Войвода. Александър Батенберг е избран за княз на България
Знамето на Априлското въстание, ушито от Райна Княгиня, оставя своя отпечатък в българската история. Неговите размери са 2 на 1,5 м. Знамето се състои от 2 лица, поръбено със сърмена ивица. Стоян Каралеев (Баненеца) изрисува лъва на него. Изображението е по образец на лъва, отпечатан на корицата на Устава на БРЦК. Буквите на надписа "Свобода или смърт" са изписани от Иванчо Зографа. Буквите в долния край на знамето – "П" и "О" означават Панагюрски окръг.
По повод 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива нови три знамена, които са копия на оригиналното. Днес едно от тези знамена се съхранява във Военноисторическия музей в София, а друго в родната къща на Райна Княгиня в Панагюрище. Третото копие на знамето изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
22 април 1915 г.: Убит е Яне Сандански
На този ден през 1915 г. близо до Роженския манастир е убит Яне Сандански, след като попада в засада с четата на неврокопския войвода Стоян Филипов.
Прочетете също: 20 април в историята на България: Избухва Априлското въстание
Яне Сандански участва в националноосвободителната борба на българите от Македония в края на 90-те години на XIX в. Няколко пъти той преминава с чети в Македония, като целта му е да окаже съдействие за ускоряването на процеса за изграждането на революционни комитети в различните селища.
Аферата "Мис Стоун" е една от най-известните му афери. На 21 август 1901 г. американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени на пътя между Банско и Горна Джумая. Похитителите, сред които е Яне Сандански, искат откуп от Турция, който тя заплаща под натиска на Великите сили. Откупът в размер на 14 500 златни турски лири е предвидено да се използва за закупуването на оръжие.
Яне Сандански участва и в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Въпреки че той не одобрява взетото от Солунския конгрес решение за въстание в Македония и Одринско, той не му се противопоставя.
След смъртта на Гоце Делчев, Яне Сандански се утвърждава като един от лидерите на левицата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въпреки погрома на въстанието течението успява да вземе надмощие в организацията.
Яне Сандански стига до крайност и нарежда убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов, с което поставя началото на войната между двете течения.
По време на конгреса в Кюстендил през март 1908 г. Яне Сандански е изключен от организацията и осъден на смърт. След Младотурската революция Яне Сандански излиза от нелегалност. Въпреки че младотурците започват мащабна кампания за унищожаване на ВМРО, Яне Сандански продължава да получава пари от турците всеки месец. Той застава зад идеята за независима Македония в рамките на южнославянската федерация.
Прочетете също: 19 април в историята: Кървавото писмо, което вдига българите на бунт
