България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
23 март 1991 г.: Умира Елисавета Багряна
На този ден през 1991 г. умира българската поетеса Елисавета Любомирова Белчева, по-известна с псевдонима Елисавета Багряна. Родена е на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в семейството на Мария и Любомир Белчеви в София.
Прочетете също: 19 март в историята: Шумен чества Унгарската революция
Докато следва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, тя дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Димчо Дебелянов, Д. Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. Дружбата с тях оказва влияние на нейното творчество. За пръв път стихотворенията на Елисавета Багряна “Вечерна песен” и “Защо” са отпечатани в списание “Съвременна мисъл” през 1915 г.
В периода 1915-1919 г. Елисавета Багряна работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 г. тя участва активно в литературния живот на страната - твори като детска писателка и се изява като преводачка. Поетесата работи за “Вестник на жената”, в. “Лик”, за списанията “Съвременник”, “Златорог” и др. печатни издания. Нейната първа книга “Вечната и святата” излиза през 1927 г. и с това тя се утвърждава в литературните среди.
В поезията си Елисавета Багряна разкрива смело своята женска природа - “Потомка”, “Interieur”, “Пенелопа на XX век”. През 1952 г. поетесата се изявява като редактор на списание “Септември”.
23 март 1907 г.: Умира Филип Тотю
На този ден през 1907 г. умира българският революционер Филип Тотю.
След като завършва образованието си в Търново, през 1842 г. той започва да се занимава с търговия. Дълго обикаля из хайдушките пътеки в Търновско и Еленско след спречкване с турците. Няколко пъти той е залавян и хвърлян в затвора. Но всеки път успява да избяга и да се върне към хайдушкото дело. Неслучайно е наричан Хвърковатия Тотю. След бягството си от Сливенския затвор през 1863 г., той се прехвърля във Влашко. Там се запознава с Георги Раковски. Под негово влияние на 17 май 1867 г. начело на чета от 35 души, хайдутинът преминава река Дунав при Свищов. Неговата цел е в Стара планина да се присъедини към четата на Панайот Хитов, преминала Дунав на 29 април.
Прочетете също: 18 март в историята: Славната победа на цар Симеон в битката при Пиги
Но в гората край Севлиево четата е обградена от военни части и башибозуци. Филип Тотю с още 4 души успява да стигне до Стара планина в района на днешния Ботев връх. Там хайдутите се срещат с четата на Панайот Хитов и заедно потеглят към Сърбия, където участват във Втората българска легия.
След това Филип Тотю се установява във Влашко. Принуден е да замине за Русия и дълго време остава там, получавайки руска държавна пенсия. Когато избухва въстание в Босна и Херцеговина през 1875 г., Христо Ботев получава задачата специално да се срещне с Филип Тотю, за да му предаде писмо от комитета.
През 1875 г. Филип Тотю заминава за Влашко, но заради потушаването на Старозагорското въстание той не успява да се върне в България. През 1876 г. хайдутинът участва в Сръбско-турската война. Тогава преминава с четата си в Северозападна България, но четата е отблъсната. След това Филип Тотю отново се връща в Русия. Той участва в Руско-турската освободителна война и след Освобождението живее в с. Две могили и в Русе. Революционерът получава скромна пенсия за участието си в националноосвободителните борби.
Прочетете също: 20 март в историята: Умира Александър Малинов
