България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
24 април 1877 г.: Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война
На този ден през 1877 година руският император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война. Година по-късно тази война приключва с подписването на Санстефанския мирен договор, който дава автономия на създаденото след Берлинския конгрес Княжество България. Санстефанският мирен договор дава независимост на Сърбия, Румъния и Черна гора.
Прочетете също: 20 април в историята на България: Избухва Априлското въстание
По отношение на външната политика, която води, Александър II се концентира върху разрешаването на източния въпрос, както и върху отменяне на условията на Парижкия мирен договор, сключен през 1856 г. Император Александър II продава Аляска на САЩ през 1866 г. През 1864 г. присъединява Туркестан, през 1873 г. присъединява Хива, а през 1876 г. и Кокандското ханство.
Александър II започва война с Турция с цел засилване на руското влияние на Балканите. Известната като Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.) завършва с изгодния за Русия Санстефански мирен договор. Берлинският конгрес от 1878 г. също затвърждава руското политическо влияние в Европа като велика сила. Александър II загива при атентат, зад който стои радикалната организация "Народна воля".
Прочетете също: 19 април в историята: Кървавото писмо, което вдига българите на бунт
При обявяване на Руско-турската война Българското централно благотворително общество (БЦБО), което представлява политическа организация на българските емигранти в Румъния, отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. Съставеното в Букурещ възвание е подписано от видни българи, сред които са Иван Вазов, Стефан Стамболов, Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев.
24 април 1913 г.: Македоно-одринското опълчение влиза в състава на действащата армия
На този ден през 1913 г. Македоно-одринското опълчение влиза в състава на действащата българска армия.
24 април 1877 г.: Ловчанският митрополит Йосиф е избран за екзарх
На този ден през 1877 година в Цариград е организирано събрание на Светия синод. По време на него ловчанският митрополит Йосиф е избран за екзарх с 10 гласа от общо 19 гласували. На 28 май същата година той получава берата си от великия везир. На 2 юни 1877 г. екзарх Йосиф е приет на аудиенция от султан Абдул Хамид ІІ.
В продължение на 38 години той е екзарх. През това време Йосиф успява да възстанови българската църковна и училищна мрежа на територията на Македония и Одринска Тракия, които са под османска власт.
Прочетете също: 21 април в историята: Васил Петлешков обявява Априлското въстание в Брацигово. Умира Жельо войвода
