България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
24 март 1201 г.: Цар Калоян превзема Варна
На този ден през 1201 г. след тридневна обсада войските на Калоян овладяват крепостта Варна и след тази победа тя окончателно се присъединява към територията на България.
По това време Варненската крепост е със стратегическо значение във Византийската империя. В нейния гарнизон влизат и рицарски дружини. За нейното превземане цар Калоян използва многоцелева бойна техника. Той нанася изненадващи удари и благодарение на тях успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна като последен византийски бастион в Северна България.
Прочетете също: 18 март в историята: Славната победа на цар Симеон в битката при Пиги
Войските на цар Калоян успяват да разбият многобройния гарнизон, набран от западни наемници, славещи се като "най-храбрите" в ромейската войска. Благодарение на построената обсадна машина с широчина, отговаряща на външния ров и височина, достигаща крепостните стени, крепостта е овладяна.
След тридневната обсада войските на цар Калоян нахлуват в града и българското знаме се развява гордо над града.
Византийският историк Никита Хониат пише за обсадата на Варна следното: "Без да се уплаши от светостта на деня (дните около Великден) и без да се засрами от името Христово, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помани."
Прочетете също: 16 март в историята: Тримата регенти се срещат с Хитлер
В края на същата година между България и Византия започват преговори за мир. В началото на 1202 г. е сключено примирие.
24 март 1886 г.: Подписан е Топханенският акт
На този ден през 1886 г. е подписан Топханенският акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. Подписаната спогодба е съставена от българския министър на външните работи и изповеданията Илия Цанов и от турския везир Кямил паша.
Причина за свикване на Цариградската посланическа конференция става отказът на Русия да признае акта на Съединението. От края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. с малки прекъсвания в османската столица се осъществяват заседанията на конференцията. Английският представител категорично отказва да приеме искането на Високата порта. В резултат на това на 5 април 1886 г. е подписан изработеният вече проект за българо-турската спогодба. Спогодбата е подписана и от българския външен министър.
Според подписания акт управлението на Източна Румелия преминава в ръцете на българския княз. Османската империя получава като компенсация 20 села от Родопската област, които са населени с мюсюлманско население, завладяни от нея по време на Родопския метеж през 1878 г.
Прочетете също: 20 март в историята: Умира Александър Малинов
