България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
5 май 1876 г.: Баташкото клане
Датата 5 май 1876 година остава като една от най-черните в историята на България. На този ден при потушаването на Априлското въстание в Батак са избити стотици българи. Общо избитите в клането, продължило няколко дни, са 5 000 души.
Под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията башибозуците, състоящи се главно от помаци от съседните села, започват масово изтребване на българското население. След клането Ахмед ага е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир. Султан Абдул Хамид II го помилва по-късно.
Прочетете също: 23 април в историята: Перущица се включва в Априлското въстание
Когато на 20 април 1876 година избухва Априлското въстание, на Батак е отредена важна роля, свързана с осигуряването на провизии на въстаниците, както и с блокирането на важните пътища и по този начин турците да не могат да получават провизии.
Под ръководството на войводите Петър Горанов и Стефан Трендафилов Керелов, мъжете от Батак се организират.
Въпреки 5-хилядната турска армия бунтовниците успяват да отстранят част от турските власти. Но на 1 май първенците на селото и чорбаджиите решават, че ако предадат оръжието си, ще спасят местните. Барутанлията се заклел, че ще се оттегли веднага, след като получи оръжието. За целта кметът и чорбаджиите трябвало да отидат в лагера на башибозука, за да му предадат оръжието. Но отивайки там, те са взети за заложници. Част от тях успяват да избягват, а други са обезглавени след предаването на оръжието. Тогава разгневеният башибозук влиза в селото. Църквата и училището, както и някои от къщите на чорбаджиите, се превръщат в укрепление за уплашеното население.
Започва зверското клане, продължило дни. Укриващите се в Богдановата къща решават да се предадат с надеждата, че ще бъдат помилвани. Над 200 души, сред които жени, деца и възрастни са изведени от къщата, след което са претърсени за ценни вещи. Преди да ги избият башибозуците свалят дрехите им, за да не ги изцапат с кръв и да ги разграбят след това.
Прочетете също: 28 април в историята: Четата на Панайот Хитов влиза в България
По къщите и по улиците жени, деца и възрастни хора са зверски убивани, а мъжете са обезглавявани на дръвниците. С невиждана жестокост са убивани всички бременни жени - коремите им са разпаряни и техните неродени деца са били набождани на байонетите на башибозуците.
Заложниците, набучени на колове, са изпечени живи или обезглавени.
Последната надежда на оцелелите се оказва църквата "Света Неделя" и училището, намиращо се до нея. Около 200 души, укриващи се в училището, са изгорени живи. През това време башибозукът прави дупки в стената на църквата и започва да стреля по укриващите се там жени, мъже, деца и старци.
В продължение на 3 дни башибозукът не успява да превземе църквата "Света Неделя". Разгневени, турците започват да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. Много от укриващите се в храма загиват заради недостиг на кислород.
За да утолят жаждата си, барикадиралите се използват олиото от кандилата и кръвта на изкланите си събратя. С голи ръце започват да копаят под пода на църквата, търсейки подпочвена вода.
Разбирайки че, оставайки в църквата са обречени, на третия ден част от укриващите се в нея, решават да излязат навън. С отварянето на вратата, Ахмед ага Барутанлията нахлува в църквата с башибозуците си. С това започва безпощадно клане. Само тези, които склонили да приемат исляма, са пощадени, а всички други са обезглавени.
Прочетете също: 27 април в историята: Княз Александър I Батенберг извършва преврат. България завзема Западна Тракия
