България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
7 август 1981 година: Изстрелян е първият български изкуствен спътник в Космоса
На този ден през 1981 година точно в 13:35 часа от ракетата "Восток-2М" от стартова площадка № 43/3 в Плесецк е изстрелян първият изкуствен български спътник в Космоса - "Интеркосмос-България-1300" или "Интеркосмос 22", съкратено название "ИК-Б-1300".
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
Този космически апарат е проектиран и построен от Централната лаборатория за космически изследвания (БАН). Заедно с него е изграден още един космически апарат по програмата "България-1300" - "Метеор-Природа". Вторият апарат е изстрелян по-късно същата година.
Изстрелването на спътника е част от международна космическа програма на СССР "Интеркосмос", в чиито рамки се провежда и българската програма "България-1300" по повод 1300 години от създаването на държавата.
Спътникът е проектиран и създаден на основата на съветската платформа за метеорологични спътници "Метеор" на ВНИИЕМ. От българска страна в създаването на апарата участват директори и научни ръководители - Ст. Чапкънов, И. Кутиев и М. Гогошев. От страна на партниращата организация Института за космически изследвания при Руската академия на науките (ИКИ-РАН) участва В. Адаско.
Спътникът, чието тегло е 1500 кг, е съставен от 12 прибора. От тях 11 уреда са предназначени за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Апаратът разполага и с лазерен отражател за геодезични измервания, с чиято помощ се определя локацията му.
Прочетете също: 4 август: ВМРО решава да бъде убит вътрешният министър Александър Димитров - Брадата
Благодарение на проводящ материал в покритието на корпуса се осигурява правилно измерване на електрическите полета и нискоенергийната плазма. Апаратът разполага с херметизация и темпериране на електрониката. Два слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност, осигуряват захранването му, зареждайки акумулаторна батерия. В период на затъмнение тя служи като източник на енергия. За съхраняване на събраните данни са предвидени два касетофона, всеки с капацитет 60 мегабита, като не е планирано оперативно ограничение на сигнала.
Общо 18 месеца продължава програмата на спътника, като за това време на българската страна са предоставени общо 750 сеанса с данни. На 13 август 1981 г. е получен първият сеанс (сеанс 91). Последният сеанс (сеанс 7893) е получен на 16 февруари 1983 г. Централната лаборатория за космически изследвания при БАН обработва получените дани и по-късно част от тях са дигитализирани.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
