Смъртността при инциденти на пътя е сред най-тежките бичове за съвременна България - всички знаем, че която и класация за брой жертви при ПТП-та да отворим, страната ни вероятно ще е на първото място в ЕС. Това се потвърждава и от окончателните данни за 2025 г., публикувани от Европейската комисия в края на октомври - 71 смъртни случая по пътищата на 1 милион жители у нас спрямо 68 на милион за съседката ни Румъния. През първата половина на тази година тежките ПТП-та тук са над 3000, с 219 жертви и повече от 3700 ранени, като броят на загиналите е скочил със 17% спрямо същия период на предходната година, гласят официални данни на МВР.
Водачи профучават яростно по магистралите със скорост над допустимата, претоварени камиони се изпреварват един друг, а в същото време контролът е разпокъсан между множество различни агенции и звена към отделни министерства. Дублират се функции, често не достига човешки ресурс именно там, където е най-нужен - и всичко това води до липса на изпреварващи действия по превенция.
Ето защо реформа в сектора на пътната безопасност е повече от спешна, а Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на вътрешните работи вече имат готова стратегия.
Още: Пътища на ужаса: Има ли мерки, които да ни променят зад волана? (ВИДЕО)
Държавата с план за действие за ограничаване на риска от тежки ПТП-та
През септември двете ведомства внесоха в Министерски съвет План за действие с технически, организационни и нормативни мерки за ограничаване на риска от възникване на тежки пътнотранспортни произшествия, с цел повишаване безопасността на движението по пътищата. Това е фундаменталната реформа, която въвежда нов, високотехнологичен модел за управление на трафика, пътната безопасност и събирането на таксите. В основата му стои бъдещото изграждане на Единна национална система, съставена от четири взаимосвързани технологични етапа:
- Етап 1: Тол терминали (събиране на данни): Регистрират преминаванията на превозните средства и събират първичните данни от електронната винетна и тол система през контролни рамки.
- Етап 2: Сензорна мрежа за наблюдение на трафика: Следи в реално време за трафика, оценява времето за пътуване, потока и състоянието на пътната мрежа чрез камери, датчици и ИТС инфраструктура. Въвежда се технология, вградена в пътя, която ще сканира рисковете. По републиканските пътища ще работят вградени сензорни мрежи, които ще измерват автоматично налягането, геометрията и износването на грайфера на гумите на тежкотоварните камиони в движение. Едновременно с това, чрез антени, ще се извършва дистанционно безжично четене на електронните тахографи и сателитните GNSS данни на камионите, докато те преминават през контролните рамки с пълна скорост. Така ще се засичат претоварени камиони, износени гуми или преуморени шофьори, без изобщо да се спират превозните средства физически и без да се затруднява трафикът.
- Етап 3: Централна система ("Дигитално ядро"): Централизираният софтуерен хъб ще съпоставя незабавно за части от секундата постъпващите данни с над 5 държавни регистъра (МВР, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - ИААА/ДАИ, Тол-базата, Агенция „Митници“ и застрахователните масиви за „Гражданска отговорност“).
- Етап 4: Национален оперативен център (управление): Ще осъществява крайното оперативно управление, вземането на решения, автоматизираното разпознаване на заплахи и подкрепата при инциденти 24 часа в денонощието.
Снимка: БГНЕС
Основната цел на реформата е в три елемента:
- да обедини управлението на тол системата, камерите на пътя и събирането на данни в Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“ (ИААТО) към Министерството на транспорта и съобщенията. Министерски съвет вече взе решение за създаването ѝ;
- целият контрол на пътя, който се осъществява от множество агенции, да премине изцяло в МВР - т.е. само то да извършва физически проверки на терен;
- да се изградят центрове за безопасно управление със специализирани площадки - по европейски и световен модел, тъй като в момента страната ни не разполага с нито един.
Изпреварващ ефект и повече контрол с високи технологии
Сформирането на ИААТО не следва да се разглежда като "мега агенция", която ще раздуе още повече чиновническия апарат, а като дълбока кадрова и организационна адаптация, аргументират се от транспортното министерство. Целта ѝ е да управлява трафика чрез технологии, а не с палки на асфалта.
Към момента на пътя действат разпокъсано няколко звена. Тол - структура в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), която пък е агенция към регионалното министерство, - чрез датчиците си подава сигнали за товарните камиони и събира тол такси от превозните средства над 3,5 тона. "Автомобилна администрация" (ИААА) е към министъра на транспорта и отговаря за меренето на камионите на пътя с няколко кантара за цялата държава. В АПИ съществува и дирекция, чиято функция е само и единствено да извършва проверка за претоварване. Така само за меренето има три разпръснати структури.
Тук се появява и важен проблем - липсата на персонал в ключовата "Автомобилна администрация", която работи с едва около 125 служители в страната и ѝ се налага да следи целия товарен трафик. За справка - само през ГКПП "Капитан Андреево" на вход и изход дневно преминават по 1000 камиона, освен това трябва да се проследяват всички вътрешни превози, автобуси, камиони, таксита, технически пунктове, автошколи.
МВР има много служители на пътя, но няма право да проверява камионите и дали техните водачи спазват определените правила за почивка например. Инспекторите от тол управлението на пътя пък са над 600, а функцията им е единствено да проверяват заплатена ли е тол таксата, или не. Отделно, в Националното тол управление има център, в който се наблюдават камиони и автобуси, може да се следи скоростта им и метеорологичната обстановка. Всяка структура обаче ползва информацията сама за себе си.
Генералната идея е да се обединят тези звена в едно, да се съкрати излишният персонал, тъй като освен инспектори и специалисти във всяка агенция има финансови служители, човешки ресурси и т.н. Целта е новата структура да се занимава само с електронни системи, дигитални ядра и изграждане на такива системи с датчици, антени и всичко друго, което може да се инсталира дигитално, така че да се следи целият трафик от влизане през границата до излизане.
Основното е да се засече не само дали се спазва ограничението за скоростта, а и да се избистрят нарушения като изпреварване отдясно, притискане на други водачи, хвърляне на предмети от автомобилите или движение на претоварени камиони, разясняват от Министерството на транспорта и съобщенията за Actualno.com.
С внедряването на сензорни мрежи е планирано също да се осъществява контрол на състоянието на гумите в движение - т.е. следене на грайфер, геометрия и налягане чрез сензори на пътя.
Разбира се, както и сега, ще се следи и за липса на винетка/тол такса или изтекла застраховка на секундата.
В момента на засичане „Дигиталното ядро“ автоматично ще генерира неизтриваем Електронен доказателствен запис (ЕДЗ). Системата незабавно ще изпраща таргетирана аларма и пълна информация за нарушителя директно към мобилните таблети на пътните патрули на МВР на терен. Така екипите на Пътна полиция ще реагират веднага, ще спрат автомобила и ще пресекат опасно поведение на място, вместо просто да констатират нарушенията седмици по-късно.
Планът предвижда всичко това да се превърне в една работеща система по европейски модел - център, който да следи в реално време единствено трафика, за да може дежурните екипи, които работят на място, да получат изпреварваща информация, че нещо се случва напред. Така те ще могат да реагират по-бързо и адекватно - с изпращане на линейка, хеликоптер, полиция или пожарна. Ако някой кара със скорост над ограничението, ще може да се идентифицира автомобилът и да се спре единствено той, а не да се правят акции единствено за финалния отчет. Зад тази система ще седят диспечери, чиито смени ще са непрекъснати - 24/7.
Според транспортното министерство практиката в Европа е показала, че когато водачите са следени през цялото време, това води до дисциплиниране и движение по правилата.
В по-широк времеви хоризонт напред се обсъждат и идеи за поставяне на информационни табла, които да информират водачите например, че напред се образува задръстване, че навлизат в зона с мъгла или че има силен страничен вятър, със съвет да се намали скоростта.
Съкращаване на излишен персонал, а не раздуване
Отделно, благодарение на пълната дигитализация и премахването на дублиращите се роли, се предвижда редукция на числеността на бившето тол управление, като се съкрати нискоквалифицираният персонал.
Още: Част от ДАИ преминава към МВР, съкращават около 200 души
ИААТО се изгражда като компактна, високотехнологична структура, съставена предимно от IT специалисти и ГИС анализатори. В ДАИ ресурсът няма да се съкращават - структурата ще се концентрира в проверка на фирмите, тъй като всеки превозвач е длъжен да пази 1 година назад данни за графика на шофьорите и за техническите прегледи. При проверка ще се вади всичко една година назад, независимо дали водач е спиран на пътя, или не, и ако има нарушение, ще се издава акт на фирмата. От ДАИ ще проверяват още ГТП пунктове, автошколи, данните за градския транспорт.
Освободените ресурси се пренасочват там, където държавата има крещяща нужда от жива сила - 400 бройки отиват директно в МВР за реален контрол на пътя, а 150 минават към Агенция „Митници“ за шенгенски мерки.
Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) се трансформира от координационно звено в единна точна за управление на дейностите. Това ще е органът за определяне на риска в системата на пътната безопасност чрез изготвяне на мултифакторен риск-анализ, мониторинг на оперативното изпълнение от компетентните ведомства и разработване на коригиращи мерки за бързо овладяване на негативни тенденции и устойчиво намаляване на броя на ПТП и пострадалите в тях.
Регионалното министерство, АПИ и общините запазват изцяло традиционните си роли на стопани на пътната мрежа – физическо проектиране, строителство, рехабилитация, текущ ремонт, зимно поддържане, поставяне на маркировка и др.
Друг важен акцент е, че всички такси ще се вливат в националния бюджет, след което ще се връщат обратно към конкретните звена като финансиране, така че няма значение коя агенция към кой принципал ще бъде преместена. Таксите ще се събират от съответното министерство, оттам влизат в централния бюджет, а после се връщат към конкретната администрация, в зависимост от това какъв бюджет ѝ е определен за дейности. В момента системата е сравнително сложна, защото от тол управлението събират таксите, в АПИ ги осчетоводяват и ги дават на регионалното министерство, а те - на Министерство на финансите, като после всичко тръгва по обратния път. Планът предвижда това излишно административно затруднение да бъде премахнато.
Полигони за нови водачи
Една от огромните амбиции е да се изградят поне 6 центъра за обучение на нови водачи (до 2 г. от придобиване на шофьорската книжка - категории А и В). Планът предвижда при получаването на книжка те да разполагат с две трети от контролните точки, а останалата една трета да се добавят след края на 24-месечния период без сериозни нарушения.
Всеки нов водач ще има законово задължение да премине допълнително (надграждащо) обучение на сертифициран полигон. То ще провежда в рамките на 1 ден, в малки групи до 10 души. Ще се състои от три модула - теоретичен (2 учебни часа), практически (6 учебни часа) и групова психологическа дискусия (2 учебни часа).
Още: Вече изпреварваме броя на загиналите при ПТП-та спрямо същия период на 2025 г.
На тези специализирани центрове водачите ще се учат да реагират на реални ситуации като загуба на управление, попадане в аквапланинг, пукане на гума - да знаят как да завият волана, кога да натиснат спирачка, как да заобиколят изскочило дете или автомобил пред тях и т.н. Практиката в някои държави в Европа е застрахователите да сключват договори с тези центрове и ако водач премине успешно със сертификат на такъв полигон, застраховката му да стане по-евтина.
Обучението у нас ще се преминава в срок от 3 до 24 месеца след вземане на книжка за категории В/В1 и от 6 до 12 месеца за категория А. Ако водачът не премине курса в срок от 24 месеца, свидетелството не се подновява от МВР. При уважителни причини срокът се удължава с до 6 месеца. След това правоспособността се губи окончателно и се преминава нов пълен курс и държавен изпит.
През октомври министърът на транспорта Георги Пеев отчете успешния опит на община Бургас в изграждането на полигони за безопасно управление на нови водачи. Примерът на общината е "забележителен и ние ще се постараем да ползваме този добър пример в големите градове на страната, така че да изградим поне шест такива полигона, за да могат младите (новите - бел. ред.) водачи да упражняват своите умения и да бъдат по-умели", каза той пред кмета на Бургас Димитър Николов.
Хоризонтът за изграждане на полигоните, който МТС и МВР са определили в плана, е 2028 г. Повечето от десетките мерки за пътната безопасност на правителството са планирани за реализация през 2027 г., но има и такива за година по-късно.
Сред останалите планове са система, която да намали възможностите за манипулация при годишните технически прегледи, система за по-голяма справедливост при генерирането на изпитните маршрути за кандидат-водачите, мерки в системата на образованието като повишаване на ефективността в обучението по предмета Безопасност на движението по пътищата в училище и др.
За пълната реализация на плана трябва да променят няколко закона и наредби, за да може всичко да се узакони. Затова на този етап работна група от няколко институции изчиства детайлите по бъдещите изменения. Някои от тях са планирани в срок 1-2 месеца, а най-напред във времето е поставен Законът за електронното управление (ЗЕУ) - до третото тримесечие на 2027 г.
Още: Какви обезщетения се дължат при ПТП от застрахователя
