Йотова: Децата с български произход да получат образование в България е национална кауза

В срещата участваха образователният министър Красимир Вълчев, зам.-министри и представители на Министерство на образованието и науката, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, изпълняващият длъжността председател на Държавна агенция за българите в чужбина, ректорите на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, на Медицински университет-София, на Икономически университет-Варна, на Югозападен университет „Неофит Рилски“, експерти.

Илияна Йотова и жители на Ивайловград почетоха 106-годишнината от масовото избиване на тракийските бежанци

Вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на Ивайловград и жители и гости на града се поклониха пред паметта на загиналите в Междусъюзничес...

Прочети повече

По време на разговорите бе подчертано, че Министерството на образованието и науката провежда най-активна политика за българите в чужбина.

Общо бе мнението, че студентите от български произход са потенциал, чийто статут трябва максимално да бъде уреден. „Самият факт, че сме се събрали тук, е доказателство, че държавата мисли за тези проблеми“, подчерта ректорът на Икономически университет-Варна проф. д-р Евгени Станимиров. Той изтъкна липсата на цялостна маркетингова политика на университетите, за да привличат студенти от българските общности.

През академичната 2018/2019 година вицепрезидентът Илияна Йотова проведе във Варна, Пловдив, София, Благоевград поредица от срещи със студенти от българските диаспори, които се обучават в български висши учебни заведения по Постановления на Министерски съвет №103 и №228. Въз основа на споделените от тях проблеми с обучението и пребиваването им вицепрезидентът и екипът й изготвиха предложения за решаването им. Серия от сходни по съдържание проблеми, които се коренят в остарялата и несъвършена нормативна уредба – това бе основният извод от срещите със студентите. Предложенията за решаване на проблемите им вицепрезидентът представи на срещата днес и те бяха приети с широка подкрепа.

Проблемите са разделени в две групи – свързаните с кандидатстването и учебния процес, и отнасящи се до пребиваването в България. Вицепрезидентът бе категорична, че е необходима по-добра рекламна кампания и представяне на възможностите за обучение в български висши училища, както и по-ранно стартиране на кандидатстудентските кампании. Илияна Йотова подчерта голямата конкуренция на университетите в Русия, Украйна, Унгария, Сърбия. „Съществува опасност от загуба на българско самосъзнание в историческите ни диаспори, където е пазено столетия наред“, изтъкна вицепрезидентът.

Илияна Йотова предложи отпадане на изискването за издаване на удостоверение за български произход за тези студенти, като положеният успешно изпит по български език да бъде достатъчно условия за кандидатстване.

Поуки от евроизборите: Кое е по-опасното - "фейк нюз" или "хейт нюз"?

Ако наистина сме разбрали какво са ни казали европейските граждани с вота си, преговорите и подборът за постовете в Европейската комиси...

Прочети повече

„За първи път се обръща такова специално внимание на българския език като белег за самосъзнание, за удостоверяване на произход. Горда съм от такава политика“. С тези думи се обърна към вицепрезидента проф. д-р Светозара Халачева, директор на Департамента за езиково обучение към СУ „Св. Климент Охридски“.

Образователният министър Красимир Вълчев прие предложението на вицепрезидента за програма за допълнително обучение по български език за първокурсниците. МОН работи по предоставяне на възможности за обучение в българските висши учебни заведения и на студенти от по-новата емиграция.

За да се избегнат административните пречки, за уреждането на пребиваването по време на обучението вицепрезидентът Йотова предложи практиката в много страни с т.нар. виза-студент, или специална студентска книжка за целия период на следване.

От Министерство на вътрешните работи заявиха, че заедно с Министерство на външните работи изготвят промени, които да улеснят пребиваването на студентите от български произход.

Не на последно място Илияна Йотова изтъкна проблема с липсата на регистър на завършилите в България. Българската държава инвестира в тези студенти, а след това не се интересува какво се случва с тях. „Приоритет в държавната политика следва да е създаването на единна национална система за професионално ориентиране. Тази система да съдържа информация за завършващите възпитаници на българските университети и за свързването на кариерните центрове, които сега стоят в тесните си рамки по университети и региони“, заяви вицепрезидентът. Трудността, с която се намират учители по български език за българските общности по света, е пример за липсата на връзка между приема на студенти и кадровото планиране е очевидна.

Йотова: Най-опасната тенденция е групирането на държави по интереси

Предизвикателствата пред Европейския съюз и резултатите от европейските избори обсъдиха вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на ф...

Прочети повече

Участниците в разговорите на „Дондуков“ 2 се обединиха около мнението, че е направена първата стъпка към комплексен подход спрямо студентите от българските общности в чужбина. „Имаме една цел – да бъде изцяло изчистен статутът на тези млади хора. Ако не сме заедно, няма как да сполучим“, подчерта вицепрезидентът Илияна Йотова в края на срещата.